Пресслужбата на Румен Радев обвини германската редакция на Deutsche Welle в отказ от публикуване на право на отговор по повод коментарна статия, предшестваща посещението му в Германия.
В писмо, подписано от Кирил Атанасов - секретаря по връзките с медиите на президента, се твърди, че изводите в статията "Двете лица на Румен Радев" "се базират предимно на неверни внушения, а не върху реални факти".
Позицията на президентството обвинява DW в разпространение на "користни внушения" за връзка между политическата кариера на Радев с Русия и в неспазване на принципите за "фактите преди пристрастията и убежденията на анализаторите".
Писмото дори завършва с неприкрит намек за проруска корупция в Германия, като посочва, че "други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение" - макар името на бившия канцлер и лидер на ГСДП Герхард Шрьодер да не се споменава изрично. Пълният му текст е разпространен до БТА и българските медии.
Автор на публикацията в сайта на DW е Кристофър Неринг - историк, гост-преподавател във Факултета по журналистика на Софийския университет "Св. Климент Охридски", преподавател по военна история в Университета в Потсдам и специалист по бившите разузнавателни служби на Източна Европа. Неринг има опит и като академичен директор на Музея на шпионажа в Берлин.
В анализа му се описва професионалното минало на Радев, като е отбелязано, че е членувал в БКП до 1990 г., но не е проявявал сигнали за политически амбиции до момента, в който се кандидатира за държавен глава през ноември 2016 г., "подкрепен от БСП... с помощ от Москва".
Неринг напомня за срещата на Корнелия Нинова с бившия руски разузнавач Леонид Решетников от месеците преди президентския вот, като посочва, че неговият институт е провел в България предварително изследване за изучаване на успешния профил на държавния глава със съдействието на шефа на движение "Русофили" Николай Малинов.
Авторът описва "приятелската ориентация спрямо Русия" на Радев като един от примерите за "силния контраст" с бившия премиер Бойко Борисов, наред с разминаването между "популисткия и по-елитарен стил, пожарникаря срещу военния офицер", довели до решението на Радев "поведе народа срещу "мафиотите" през 2020 г.
Кристофър Неринг коментира, че все пак най-успешният политически ход на Радев е бил изборът на служебни министри през 2021 г., сред които - бъдещия премиер Кирил Петков и финансовия министър Асен Василев.
Ако изборите бяха утре, или какво (не) казват социолозите с последните си данни
"Не само си гарантира постоянни високи рейтинги, но и засили имиджа си на реформатор и си гарантира влияние във всекидневната политика, каквото иначе не е заложено по конституция", пише още той.
Промяната, по думите му, настъпва след избухването на войната в Украйна, когато президентът "започва високорискова еквилибристика" между публично декларираната лоялност на България към НАТО и отказа от военна помощ за Украйна, който стана повод за атаки срещу кабинета.
Неринг коментира, че "проруската, националистическа и антинатовска риторика" е запазена за вътрешно ползване в България, докато Радев се представя като противник на руската агресия по време на посещенията си в Западна Европа.
Изводите на германския анализатор са посрещнати със силна критика от страна на президентската администрация в София.
В писмото на прессекретариата се отхвърля твърдението, че сблъсъкът между Радев и Борисов е било конфликт на "прозападна и проруска противоположности" и се твърди, че "тези понятия са плували единствено в пяната на политическия дебат в България, чиято цел е бил опитът на бившите управляващи да прикрият категоричното отхвърляне от държавния глава на порочния корупционен модел на срастване на държавни институции и бизнес".
От "Дондуков" 2 описват като "недоумение" реакцията си спрямо коментара за връзката между рейтинга на Румен Радев и работата на служебните министри.
"DW би трябвало да е наясно, че президентът назначава министрите и тяхната дейност може да се разгърне само и единствено в резултат на неговото доверие и в изпълнение на дефинираните от президента приоритети: борба с корупцията, прозрачност и законност", се казва в правото на отговор.
В него се повтарят позициите на Радев, осъждащи войната в Украйна, но се посочва, че "недопускането на пряко въвличане на България във военния конфликт", както той определя съпротивата си срещу военна помощ за страната, не е довело до отлив на доверие в него, а "всички проучвания на общественото мнение в България ясно показват, че българското общество категорично отхвърля алтернативни позиции".
Приносът на Радев, според писмото, е в това, че "беше първият политически лидер в България, който призова за изпращането на защитно оборудване за населението" в регионите, в които има голяма българска общност в Украйна.
"Същевременно българският държавен глава категорично не приема български боеприпаси и смъртоносно въоръжение да бъдат изнасяни, за да не бъдат използвани те в зоните на ожесточени сражения, в които са концентрирани и голяма част от етническите българи в Украйна", се казва в писмото.
"Президентът Румен Радев не е започвал политическата си кариера от Москва, независимо от користните внушения, за да се „приземява“ там. Преизбирането на президента през ноември 2021г. е достатъчно доказателство за оценката, която българските избиратели дават на тази безпомощна пропаганда. Отговорността на държавния глава Румен Радев е пред българите, които са му гласували доверие. Както Ви е известно, други европейски политици обаче са избрали да представляват руски интереси и капитали и в това отношение политици от Германия не правят изключение", се казва на финала на отговора от президентския прессекретариат.
Политици и сайтове с опорки в комбина: Как руската пропаганда стига до българските читатели
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
