Имената на четирима българи, издирвани от властите в Русия за "престъпления" срещу нея, могат да бъдат открити в списъците на руското вътрешно министерство, показва справка на сайта "Медиазона".Това са Иван Калчев, Димитър Петков, Цветан Благоев и журналистът Христо Грозев.
Иван Калчев се издирва за участие в Международния легион за защита на Украйна. Той беше кандидат и за депутат от "Демократична България", докато беше на фронта.
Цветан Благоев и Димитър Петков са от списъка на канал в Телеграм, създаден от бивш служител в пресслужбата на руското министерство на отбраната.
Христо Грозев от "Белингкат" е издирван заради разследванията си за Кремъл, като новината излезе след филма "Навални". Документалната продукция разкрива, че руските тайни служби стоят зад отравянето на руския опозиционер Алексей Навални. Филмът получи "Оскар" за документално кино.
Русия е обявила за издирване по образувани наказателни дела десетки европейски политици, държавни ръководители, високопоставени украински военни и стотици други хора, пише "Медиазона".
Последният случай е с премиера на Естония Кая Калас. Тя е обявена за издирване във вторник от руските власти след "образувано наказателно производство".
Според руската държавна информационна агенция ТАСС Калас и държавният секретар на Естония Таймар Петеркоп са издирвани по дело за "унищожаването и повреждането на паметници на съветските воини".
Делото е образувано през септември миналата година, когато като задочно обвиняеми са привлечени над 170 чужденци, сред които граждани на Латвия, Литва, Естония, Полша и Украйна.
Всички те се разследват по няколко дела за "оскверняване или повреждане на паметници и мемориали на съветски воини", казва тогава заместник-ръководителят на управлението по възпитателна работа на Следствения комитет на Русия Василий Лопатин.
"Медиазона" припомня че зад преследването на чужденци стои специалният отдел за "денацификация" към Следствения комитет на Русия. Той е създаден през есента на 2020 г, за да разследва престъпления, свързани с "реабилитацията на нацизма" и "пренаписването на историята". Същинската му работа обаче започва след началото на войната в Украйна, когато се появява и първото дело срещу украински журналист.
Междувременно расте и броят на делата срещу източноевропейски политици, свързани с демонтажа на паметните от времето на Съветския съюз. През август 2022 г. е образувано дело след решението на латвийския парламент за премахването на всички паметници на Съветската армия в страната. В списъка на издирвани от руските власти попадат 59 от общо 68 депутати, гласували за премахването на паметниците.
Според сайта руското вътрешно министерство към началото на февруари за умишлени престъпления се издирват близо 97 хиляди души, а над 41 хиляди се водят изчезнали. В документите на МВР обаче не се посочват мотивите за издирването и този начин не може да стане ясно колко точно са преследваните по политически причини.
Данните обаче сочат, че най-голяма е групата на издирваните украинци - най-малко 176 души, които са преследвани за участие във войната, връзки с властите или дори за публични изказвания.
В списъка на руските власти има трима бивши министри на отбраната на Украйна, двама бивши главнокомандващи на въоръжените сили, бивши депутати, държавни служители, дори фермер, които е записал видеообръщение към Володомир Зеленски. Другата група издирвани са т.нар. чуждестранни наемници. В нея попадат 369 души от 36 държави, като на първите места са Грузия, Великобритания и Беларус.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
