Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Докато Европа се бори да се справи с нарастващите разходи за енергия, Русия изгаря огромни количества добит природен газ. Това покава анализ на независимата компания за енергийни изследвания и бизнес разузнаване "Rystad Energy", цитиран от BBC.
Според експертите газът, който Русия гори, е бил предназначен за износ към Германия и европейския пазар. Те твърдят, че руска централата, разположена близо до границата с Финландия, унищожава всеки ден газ на стойност около 10 млн. долара. Учените са обезпокоени от големите количества въглероден диоксид и сажди, които се образуват и които могат да засилят топенето на арктическия лед.
Анализът на "Rystad Energy" показва, че всеки ден се унищожават около 4,34 млн. куб. м газ. Той идва от новия руски завод за втечнен природен газ (LNG) в Портовая, намиращ се северозападно от Санкт Петербург. Първи за случващото се сигнализират финландски граждани, живеещи близо до границата, които са забелязали пламъци, идващи от централата.
Портовая се намира до компресорна станция в началото на газопровода "Северен поток 1", който пренася газ до Германия. Доставките по тръбопровода бяха драстично ограничени през юли от руската компания "Газпром", която съобщи за "технически проблеми" по тръбата. Берлин обаче твърди, че това е чисто политически ход в резултат на западните санкции от руската инвазия в Украйна и действията на Москва
🇷🇺 "Gazprom" has been flaring gas instead of supplying it to the EU countries near the Portovaya compressor station and a single named LNG thermal power plant since June, according to the Finnish media Yle pic.twitter.com/3LTukJcP0M
— Iuliia Mendel (@IuliiaMendel) August 4, 2022
Какво точно се случва в централата?
От юни насам изследователите са забелязали значително увеличение на топлината, излъчвана от въпросното съоръжение. Смята се, че тя е в резултат от изгарянето на природен газ. Въпреки че това е често срещано явление в преработвателните предприятия - обикновено то се прави по технически съображения или по причини, свързани с безопасността. Мащабът на това изгаряне обаче обърква някои експерти.
"Никога не съм виждала завод за втечнен природен газ да изгаря толкова много. Започвайки около юни, видяхме този огромен пик и той просто не изчезна. Той остана много висок", казва д-р Джесика Маккарти, експерт по сателитни данни от университета Маями в Охайо.
Марк Дейвис е главен изпълнителен директор на "Capterio" - компания, която се занимава с намирането на решения за изгарянето на газ. Той казва, че не става дума за случайно, а по-скоро е умишлено решение, взето по оперативни причини.
"Операторите често се колебаят дали да затворят газовите съоръжения, защото се страхуват, че повторното им пускане в експлоатация може да е технически трудно или скъпо, и вероятно случаят е такъв", казва той пред BBC.
Други смятат, че е възможно да има технически предизвикателства при справянето с големите количества газ, които са били подавани към газопровода "Северен поток". Руската енергийна компания "Газпром" може би е възнамерявала да използва този газ за производство на втечнен такъв в новия завод, но е имала проблеми с обработката му и най-безопасният вариант е бил да го изгори.
Има и друга вероятност - действията на Москва да са резултат от европейското търговско ембарго, наложено на Русия в отговор на войната.
"Този вид дългосрочно изгаряне може да означава, че им липсва някакво оборудване. Така че, поради търговското ембарго, Русия не е в състояние да произвежда висококачествени клапани, необходими при преработката на нефт и газ. Може би има някои счупени клапани и те не могат да бъдат подменени", казва Еса Вакилайнен, професор по енергийно инженерство от финландския университет LUT.
Освен това "Газпром" няма особени опции да пласира газа на други пазари, след като спира доставките за Стария континент.
Руският държавен енергиен гигант "Газпром", който е собственик на централата в Портовая, засега не е коментирал информацията относно изгарянето.
Финансовите и екологичните разходи обаче се увеличават с всеки изминал ден, в който газът продължава да се гори, посочват учените в анализа си.
"Въпреки че точните причини за изгарянето не са известни, обемът, емисиите и местоположението на огъня са видимо напомняне за доминиращата роля на Русия на енергийните пазари в Европа", казва Синдре Кнутсон от Rystad Energy.
"Не би могло да има по-ясен сигнал - Русия може да свали цените на енергията още утре. Това е газ, който в противен случай щеше да бъде изнесен чрез Северен поток 1 или чрез алтернативи", допълва той.
Цените на енергията в целия свят се повишиха рязко отчасти заради премахването на ограничителните мерки срещу разпространението на COVID-19, както и нормализирането на икономиките. Много работни места, промишлени предприятия и места за отдих изведнъж се оказаха в нужда от повече енергия по едно и също време, което оказа безпрецедентен натиск върху доставчиците.
Цените се повишиха отново през февруари тази година, след началото на руската инвазия в Украйна. Европейските правителства потърсиха начини да внасят по-малко енергия от Русия, която преди това доставяше 40% от използвания в ЕС газ. В резултат на това цените на алтернативните източници се повишиха, а някои страни от ЕС - като Германия и Испания - сега въвеждат мерки за пестене на енергия.
Ефектът върху климатичните промени
Изгарянето на толкова голямо количество газ обаче тревожи учените, тъй като то има въздействие върху околната среда. Според изследователите такова горене все пак е по-добър вариант от простото изпускане на метана, който е в основната съставка на газа и е много силен фактор за затоплянето на климата.
Русия има опит в изгарянето на газ - по данни на Световната банка тя е на първо място по обем на изгаряне. Но освен че всеки ден от дейностите ѝ в централата се отделят около 9 000 тона еквивалент на CO2, то предизвиква и други сериозни проблеми.
"Особено притеснително при изгарянето на газ в арктическите ширини е пренасянето на отделяния черен въглерод на север, където той се отлага върху снега и леда и значително ускорява топенето", казва професор Матю Джонсън от университета Карлтън в Канада.
