Русия, нашите и вашите

Защо беше убит Борис Немцов ли? Защото посредствените никога няма да простят на даровитите. Тези, които изискват респект, винаги ще мразят онези, които просто будят респект. Ressentiment до дупка.
Хората уважаваха и обичаха Немцов, без да се страхуват от него. Той ходеше в Москва без охрана, качваше се в метрото и говореше с всички. Нещо, което Путин никога няма да може да направи до края на живота си.

***
Немцов беше застрелян в гръб няколко часа след като – нека припомним – призова за мащабен протест срещу агресията на Русия в Украйна.

Той знаеше, че Украйна е болна тема за Путин. Знаеха го и други умни хора. Гари Каспаров, един от детските ми кумири, предупреждаваше, че самодържецът няма да спре дотук, посочваше все по-натрапващите се паралели с Хитлер и телевизионните водещи снизходително го съветваха да се поуспокои малко, живеем в XXI век, какъв Хитлер, какви глупости... Е, Гари беше прав.

***
Навремето Немцов даде най-точното определение за Путин, по-ценно и вярно от всеки дълбокомислен анализ на политолози, журналисти и всякакви глашатаи на обществените настроения. Немцов каза: “Путин е чекист”.

***
Четящата аудитория в България (за щастие) се подмладява, така че има нужда от съвсем кратко историческо разяснение: “чекист” идва от ЧеКа или ВЧК (Всероссийская чрезвычайная комиссия по борьбе с контрреволюцией и саботажем) – първата съветска тайна полиция. Казвам първата, защото после буквите се сменят, но бруталността си е същата – НКВД, КГБ, днес ФСБ. Чекист е човек от тези служби, “сътрудник” (това им е любима дума). На какво е сътрудник? На агресивната пошлост. Имаме си ги бол и у нас.

***
“Чекист” е съвсем конкретен тип човек и Путин винаги е бил този човек – не е станал такъв днес или вчера. Това е учил, това е работил, живял и продължава да го живее. Така вижда света. Параноидната му подозрителност не е някакво отклонение, а част от професионалната му характеристика.

***
Чекистът оправдава професията, дейността, а и самото си съществуване през борбата с чуждия агент и предателя. Следователно, той навсякъде вижда предатели.

Ако не ги вижда, няма да има нужда от него самия. Предателството е raison d’être на чекиста, онтологичен фундамент на присъствието му в света.

***
Обърнете внимание – в режима на Путин не съществуват безкористни постъпки, защото всяко действие трябва да има подъл вътрешен мотив по неизбежност. Не може да отидеш на площада и да изразиш позиция – някой задължително те праща (и ти плаща) да я изразиш. А и тя няма как да е твоята позиция, защото въобще няма такова нещо като лична позиция.

Всеки протест е организиран отвън. Всяко гражданско неподчинение е предателство. Момичето, което застана пред Храма Христос Спасител с надпис „6-а заповед. Не убивай“ е предател и западен агент.

Марина Овсянникова с надписа в телевизията – също. До момента в Русия са арестувани около 14-15 хиляди предатели, които са извършили предателството да нарекат войната война. В Путинова Русия постоянно някой някого предава.

***
Руските държавни медии нарекоха Марина Овсянникова „посторонняя девушка“, което е нещо по-особено и от „непозната“. Има се предвид „външна“, „не-наша“, „чужда“. Ако е против войната, значи не е от нашите.

В последното си изявление Путин дори официализира тази безумна логика, като директно призова руснаците да се саморазправят с предателите, защото руският народ, цитирам, „винаги ще може да различи истинските патриоти от мръсниците и предателите и просто ще ги изплюе като мушица, която случайно е влетяла в устата им“. Сетне продължи с приказки за „естествено и необходимо самоочистване на обществото“.

Годината е 2022-а, а „истинските“, „верните“ руснаци имат благословията на бащицата да се разправят с „лъжливите“ и „грешните“ руснаци, които мислят иначе, т.е., които мислят. Лошият Запад ли е виновен за това говорене?

***
НАТО и ЕС ли са виновни за убийството на Анна Политковская?

Те ли убиха Борис Немцов?

Те ли отровиха протежето му Владимир Кара-Мурза?

Американците ли отровиха Навални и после го хвърлиха в затвора?

Европейците ли отровиха поета Дмитрий Биков, който едва оцеля и днес му е по-трудно да говори, но продължава да казва истината?

НАТО и ЕС ли арестуваха, биха и репресираха световния шампион по шахмат Гари Каспаров, докато не избяга от Русия, за да се спаси?

Списъкът е много по-дълъг...

***
Отравянето, този предпочитан от „сътрудниците“ похват, също е крещящ пример за злобата на слабия, за ressentiment.

***
Руският месианизъм е много по-стар от НАТО. Можем да го проследим до началото на XVI век и писмото на монаха Филотей Псковски до княз Василий III (бащата на Иван Грозни), където за пръв път се споменава идеята за Москва като „Трети Рим“. Цялото това емоционално построение (защото не можем да го наречем философия) за „руската изключителност“ и историческата ѝ съдба да обедини всички славяни, независимо дали те искат, или не, води до едни и същи вътрешни процеси – автокрация, деспотизъм, отъждествяване на народа с личността на водача. Най-опасният знак за равенство.

***
Следния парадокс:
На Запад – индивидуални права, да. Но пък такава политическа система, в която личността на лидера няма водещо значение. Водачите се сменят, керванът си върви.

В Русия точно обратното – надиндивидуална „душа“, която се разтваря в нацията, претопяване на личността в общото, а накрая... цялата налична власт се свежда до един-единствен човек.

***
Едновременно чувство за месианизъм и исторически комплекс за малоценност е взривоопасна комбинация.

***
И в най-светлите периоди от историята си, Русия се е чувствала като догонваща Запада. В културно отношение това несъмнено ѝ е помогнало – например догонването в литературата през XIX в. е произвело впечатляващи, безпрецедентни резултати и е родило руската класика, която често задминава западните образци. Но в политическо и икономическо отношение това никога не се е случило. Руснаците нямат политически Толстой в историята си. И едно от големите престъпления на Путиновия режим е, че задуши Русия именно в културно отношение и маргинализира интелектуалния ѝ елит.

Това е непростима, фатална грешка. И основната задача на руснаците днес е да се разграничат от бащицата, да премахнат знака за равенство. Борис Акунин неотдавна го формулира така – „длъжни сме да заявим себе си“.

***
А как заявяваме себе си тук, у нас? Нашите патриоти, например, излизат на протести, развявайки чужд национален флаг.

***
Знаете ли каква е приликата между българския и руския националист? И двамата веят руското знаме на митинги.

***
В медиите ни пък се заявяват „гледни точки“ от рода на тази, че не се знаело, трябвало да допуснем, че „било възможно“ украинците сами да са си бомбардирали театъра в Мариупол, т.е. „нацистите“ да са го направили. Значи, „нацистите“ са изчакали осем години да дойдат пак руснаците и тогава са си взривили театъра. Както и 80 процента от целия град. Гледна точка. Плурализъм по нашенски.

***
Въпрос със понижена трудност – от кого избягаха 3 милиона украинци (досега)? От “нацистите” или от руснаците?

***
А знаете ли каква е приликата между българския русофил и българския русофоб? И двамата не обичат да четат руска литература.

Затова да завършим с два цитата:

„Руската власт трябва да държи народа си в състояние на постоянно изумление.“ (М. Салтиков-Шчедрин)

„Хората, които смятат войната не само за неизбежна, но и за полезна и затова желателна – това са страшни хора, ужасни в моралната си извратеност.“ (Л. Толстой)