Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Опитът на правителството на Виктор Орбан да наложи административен контрол върху цените на храните чрез задължителни отстъпки за големите търговски вериги противоречи на европейското право. Това постанови Съдът на Европейския съюз по дело, образувано след спор между веригата Penny Market и унгарските власти.
През 2023 г. Будапеща въведе извънредни мерки срещу инфлацията на храните. Големите търговци бяха задължени да намаляват с поне 15% цените на определени стоки спрямо най-ниската им цена през предходните 30 дни. Освен това веригите трябваше да поддържат минимални количества от тези продукти в магазините си.
Повод за делото стана санкция срещу Penny Market, след като при проверка в магазин на веригата липсвали два продукта от списъка със задължителни промоции.
В решението си Съдът на ЕС приема, че унгарската схема подкопава един от основните принципи на европейския вътрешен пазар – свободното формиране на цените и количествата според пазарните условия. Според съда задължението за продажба на определени стоки на намалени цени и в предварително определени количества лишава търговците от възможността сами да определят търговската си политика въз основа на икономически съображения.
Mагистратиte отхвърлят и аргумента на унгарското правителство, че мярката е необходима за защита на потребителите и за ограничаване на инфлацията.
Според съда тя не е пропорционална и не може ефективно да постигне заявените цели.
Причината е, че правилата засягат само част от търговците – тези над определен оборот, които обикновено оперират в по-големите населени места. Така значителна част от потребителите, които уж трябва да бъдат подпомогнати, на практика остават извън обхвата на мярката.
Съдът стига до извода, че схемата противоречи както на правилата за Общата организация на пазарите в ЕС, така и на Директивата за услугите. Решението за пореден път дава сигнал, че не бива да се допуска държавна намеса в ценообразуването, която да подменя пазарните механизми под предлог за защита на потребителите.
Решението има значение и за други държави членки, които през последните години търсят начини да ограничат поскъпването на храните чрез административни мерки. То потвърждава, че подобни политики не могат да нарушават принципите на конкуренцията и свободния вътрешен пазар на ЕС.
В България, чрез инициативата "Кошница с грижа" големите търговски вериги също намалиха цените на храните от първа необходимост точно с 15%. За разлика от Унгария обаче българското правителство няколко пъти подчерта, че акцията е "доброволна инициатива" на търговските вериги, а не държавно задължение.
Решението дойде след силен натиск от страна на кабинета. Междувременно беше удължена забраната в закона за еврото за необосновано вдигане на цените до август 2027 година. Беше въведен и термина “справедлива стойност”, който беше широко критикуван.
Бизнесът вече предупреди, че неясните понятия и разширените правомощия на Комисията за защита на конкуренцията и на КЗП могат да превърнат регулаторите в “бухалки”.
Докато "плете" кошница с грижа, правителството удря млечния сектор
Регулирана “справедливост” и диктуване на цени – далеч отвъд “немския модел”
