Знаете ли защо рибите нямат клепачи? Защото не им е нужно да мигат. Очите им постоянно са потопени в среда, която ги овлажнява и защитава непрекъснато. Няма изпаряване, няма сух въздух, няма прах. Затова и този инстинкт, мигането, в подводния свят е излишен.
Животът на сушата обаче е друга история. С отварянето на очи от сутринта окото започва да губи влага – от въздуха, от вятъра, от отоплението през зимата и климатиците през лятото. Затова и природата ни е дала фин и мигновен механизъм за защита – мигането. С всяко движение на клепачите върху повърхността на окото се разстила тънък слой сълзна течност, която овлажнява, почиства и изглажда роговицата.
И в идеалния свят това би било напълно достатъчно. Само че нашият свят е далеч от идеален. Още по-малко за очите.
Когато четем или работим на компютър мигаме значително по-рядко. Погледът се фиксира, клепачите почти не трепват, а слъзният филм започва да се изпарява по-бързо от капка дъжд върху горещ пясък.
Няколко часа по-късно очите се усещат така, сякаш морски бриз е минал през тях, но вместо свежест е оставил сол и ситни песъчинки по ръба на окото. И в такива моменти окото се опитва да се върне към собствения си комфорт, като учести мигането. Влагата обаче не се възстановява така бързо, когато слъзният филм е нарушен. Особено в условията на сух или мръсен въздух, без значение колко често мигате. Условията на живот вече са променени, очите ни не получават онова, за което са работили в милионите години еволюция – движение, смяна на фокуса и поглед към хоризонта.
И тъй като офталмолозите също са хора от нашето съвремие, си съставят и термин – дигитална умора или синдром на компютърното зрение.
Синята светлина от екраните не е нито екзотика, нито е опасна сама по себе си – всъщност тя е напълно естествена част от слънчевия спектър. Проблемът възниква от ежедневното предозиране с изкуствена светлина от много близко разстояние. Това непрекъснато облъчване увеличава оксидативния стрес върху очната повърхност, генерирайки свободни радикали. Макар този процес да не се усеща директно, в комбинация с по-рядкото мигане, той води до усещане за умора, раздразнение и сухота. От друга страна, акомодацията на окото намалява, тоест, бързият фокус от близки до далечни обекти става все по-труден и замъглен. А освен тези модерни „екстри“ имаме още сто причини, които ги предизвикват.
Сухотата и дискомфортът могат да дойдат от контактни лещи, полени, които дразнят, блефарит, хормонални промени около менопаузата или просто от възрастта, която постепенно променя качеството на слъзния филм.
Очите не се интересуват особено от източника на проблема. Те реагират по един и същ начин - с дискомфорт. Това е техният червен флаг, който да ни кара да спрем да ги изтощаваме безнаказано до последно.
Тук на помощ идват продукти като Допелхерц Капки за очи Синя светлина Дуо. Тяхната мисия е да възстановят комфорта на очите, като ги овлажнят и защитят от вредното влияние на околната среда.
Във формулата им има хиалуронова киселина, която действа като естествен овлажнител и помага да се възстанови стабилността на слъзния филм. Освен нея са добавени розмаринова киселина и витамин В12 в качеството им на антиоксиданти, които помагат да се неутрализират свободните радикали, образувани върху очната повърхност под въздействието на слънчевата и синята светлина. Формулата е допълнена с хидроксипропил метилцелулоза, алантоин и глицерин, които също действат успокояващо и овлажняващо. Всички съставки заедно създават нещо като деликатен защитен филм върху окото – напълно невидим отвън, но осезаем като комфорт.
Капките не съдържат консерванти, което позволява тяхната честа и продължителна употреба. Те са напълно подходящи и за хора с контактни лещи.
Не гледайте на Допелхерц Капки за очи Синя светлина Дуо като на извънредна мярка, а като на естествен спътник на начина, по който живеем.
Тук не става дума за лечение, за терапия или за паническо спасяване на очите след две безсънни нощи и сто часа пред компютъра. Става въпрос за нещо по-просто и по-зряло: за приемането, че средата, стресът, сухият въздух и животът пред екрани няма да стават по-благоприятни, а точно обратното. И ако не можем да направим света по-щадящ към очите си, поне можем да не живеем в слепотата на илюзията, че тези проблеми се решават с едно мигване на окото.
