Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Американският президент Доналд Тръмп и администрацията му отново предизвикват серия въпроси с действията си във външната политика.
В рамките на няколко часа САЩ пак отвориха темата за Гренландия, а Тръмп обяви, че се готви за разговор с лидера на Тайван за възможна продажба на оръжие. Последното е рязко отклонение от дипломатическата практика и идва сред посещението на президента в Китай. Там Си Дзинпин ясно заяви, че отношенията между Вашингтон и Пекин зависят от казуса с Тайван, чиято независимост Китай не признава.
Лидерите на САЩ и Тайван не са разговаряли официално от 1979 г., когато Вашингтон прекъсва официалните отношения с Тайван, за да признае правителството в Пекин.
Нищо не е променило по въпроса с Гренландия
Специалният пратеник на Белия дом за Гренландия заяви, че е време САЩ "отново да стъпят" на арктическия остров. Изказването на Джефри Ландри, цитирано от британския Guardian, e направено по време на първото му посещение на място след назначаването му за пратеник на Тръмп в края на декември.
Ландри, който е и губернатор на Луизиана, пристигна в столицата на Гренландия в понеделник, за да "изгражда връзки" и да "създаде куп приятели" - по собствените му думи за целта на визитата.
Посещението му се провежда без официална покана и в момент, когато деликатните преговори с висок залог между САЩ, Дания и Гренландия по темата за арктическия остров продължават.
Претенциите на Доналд Тръмп, че САЩ трябва да контролират Гренландия, вече предизвикаха един от най-големите трусове в отношенията между Европа и САЩ.
Тръмп настоява, че автономната територия на Дания е ключово важна за национална сигурност на САЩ и иска контрол, като подчертава, че в противен случай островът рискува да попадне в ръцете на Китай или Русия.
През Гренландия минава най-краткият маршрут за ракети между Русия и САЩ. Островът разполага и със залежи на редкоземни минерали и може да се превърне в жизненоважен актив с топенето на полярните ледове и появата на нови корабоплавателни маршрути.
"Мисля, че е време САЩ отново да стъпят в Гренландия", заявява американският пратеник Джеф Ландри по време на посещението си сега и добавя: "Гренландия има нужда от САЩ".
"Смятам, че виждате как президентът говори за увеличаване на операциите по национална сигурност и за повторно населяване на определени бази в Гренландия", отбелязва той.
През януари Тръмп се отказа от заплахите да завземе Гренландия и вместо това беше създадена американско-датско-гренландска работна група, която да разгледа неговите опасения.
В разгара на Студената война САЩ са имали 17 военни съоръжения в Гренландия, но през годините са ги закрили и в момента разполагат само с едно - базата "Питуфик" в северната част на острова.
Според последните публикации по темата САЩ искат да открият три нови бази в южната част на територията.
Споразумение за отбрана от 1951 г., актуализирано през 2004 г., вече позволява на Вашингтон да увеличава разполагането на войски и военни съоръжения на острова, при условие че предварително информира Дания и Гренландия.
По време на визитата си в островната държава пратеникът на САЩ е разговарял и с гренландския министър-председател Йенс-Фредерик Нилсен, който отбелязва след това, че "няма признаци нещо да се е променило" в позицията на САЩ".
„Дори ако желанието на един "господар" да "осигури контрол над Гренландия" е напълно неуважително, ние сме длъжни да намерим решение“, казва още премиерът на Гренландия.
Ден по-късно в интервю, публикувано в гренландския всекидневник Sermitsiaq, Ландри насърчава стремежите на Гренландия към независимост.
Въпреки че социологическите проучвания показват, че 85% от гренландското население са против идеята островът да стане част от САЩ, а правителството няма планове за обявяване на независимост, американският пратеник засяга темата , като казва, че " тук има изключителни възможности, които реално могат да изведат гренландците от зависимост към независимост“.
„Смятам, че президентът на Съединените щати би искал страната да стане икономически независима. И мисля, че това е възможно тук“, казва още Ландри в интервюто.
Допълнително напрежение около визитата на Ландри в Гренландия добавя и фактът, че с него пътува американски лекар, който твърди, че се предложил доброволно „да оцени медицинските нужди“ в Гренландия.
През февруари Тръмп обяви, че изпраща американски болничен кораб в Гренландия, предложение, категорично отхвърлено от властите на острова.
Министърът на здравеопазването на Гренландия Анна Вангенхайм и сега критикува присъствието на американския лекар с думите, че „гренландците не са опитни зайчета в геополитически проект“.
Темата обаче не е затворена за САЩ. На този фон американският президент отвори още един "фронт", като обяви, че ще разговаря с лидера на Тайван Лай Циндъ.
След посещението си в Пекин Тръмп ще разговаря с Тайван
Подобен ход почти сигурно ще предизвика остра реакция от Пекин.
„Ще говоря с него. Говоря с всички“, каза Тръмп пред репортери, без повече подробности. По-късно външното министерство на Тайван обяви, че Лай би приветствал подобен разговор.
Ако такъв се състои, това ще бъде първият пряк контакт между действащи лидери на САЩ и Тайван от 1979 г., когато Вашингтон официално признава Китайската народна република и прекратява дипломатическите отношения с Тайпе.
Това не би бил първият подобен ход от страна на самия Тръмп. Още като новоизбран президент за първи мандат през 2016 г. той разговаря с тогавашния тайвански президент Цай Ингвен, което предизвика дипломатически протест от Китай.
Изказването му сега идва дни след срещата му с китайския лидер Си Дзинпин в Пекин.
Тайван остава една от най-чувствителните теми в отношенията между САЩ и Китай. Пекин разглежда самоуправляващия се остров като своя територия и не изключва използването на сила за поставянето му под свой контрол.
Смесени сигнали идват и от самия Тръмп. От една страна той твърди, че неговата администрация е одобрила повече оръжейни продажби за Тайван от всеки друг американски президент, а в момента на днвевен ред е голяма сделка с Тайван на стойност 14 млрд. долара. Същевременно Тръмп не крие, че разглежда тези договорки и като инструмент за преговори с Пекин.
Според Financial Times Пекин е дал сигнал на Вашингтон, че не може да одобри посещението на заместник-министъра на отбраната на САЩ по политическите въпроси Елбридж Колби в Китай, докато Тръмп не реши как ще процедира с въпрсната оръжейна мега сделка.
Китай отдавна е недоволен от американската военна подкрепа за Тайван, която има за цел да възпира евентуални китайски военни действия.
Докато Тайван приветства възможността за разговор, американският президент описа темата като "тайванския проблем", формулировка, която повтаря реториката на Пекин.
Самият Лай, когото Китай нарича "сепаратист", заявява, че ако получи възможност да разговаря с Тръмп, ще подчертае, че Тайван е ангажиран със запазването на статуквото в Тайванския проток и че именно Китай подкопава стабилността чрез засиленото си военно присъствие в Индо-Тихоокеанския регион.
Стратегическото значение на Тайван за САЩ далеч не се изчерпва с геополитиката.
Островът е ключов доставчик на полупроводници за американската икономика, от които зависи производството на чипове и други технологии, необходими за развитието на ИИ.
Франция и Канада дадоха сигнал, като отвориха свои консулства в Гренландия
