Ако се обърнеш към него с „Господин“, шеф Петър Михалчев те поглежда деликатно изпод вежда. Чувството му за хумор и прямота могат и да те порежат, ако не внимаваш, досущ като любимите му ножове, които никой друг не докосва.
Минаваме на „ти“, преди да му споделя, че братовчед ми се е учил да прави шоколадов десерт от боб по негова рецепта. Наблюдавам хирургическата прецизност, с която обезкостява месо. Ритуалът носи почти дзен спокойствие, затова го питам какво е в състояние да го извади от релси като кулинарен самурай в България.
„Самурай не съм. Това е все едно да кажеш на един японец, че е опълченец. Сложно ми е да ти отговоря. Питай ме пак, като мине четвъртият локдаун“, отвръща Михалчев.
Освен с грифони и каменни хора-атласи, той е татуиран и с успеха да формира вкус към азиатската кухня у българите доста преди да стане популярен като част от журито на MasterChef. Със съпругата му Ина притежават уютен ресторант в столичния център, в който Япония прозира във всеки детайл – от интериора и селекцията на продукти, до естетиката на поднасяне на ястията.
Кулинарното семейство е сред посланиците на кампанията „Събира ни вкусът“, с която ФАНТАСТИКО празнува 30-ата си годишнина. Зад най-успешния локален ритейлър също стои семейство, което създава бранд със собствено ДНК и привлича клиентите с атмосфера, асортимент и отношение, релевантни спрямо съвременния начин на хранене и пазаруване.
„Събира ни вкусът към добрата храна. Срещнахме се в ресторант, в който работех. Ина дойде да види своя приятелка. Беше любов от пръв поглед. Вече 20 години сме заедно и в 11 от тях сме бизнес партньори. Нашето е Ин и Ян. Сплотени сме, без да си пречим. Случвало се е да работим в един и същи ресторант 6 месеца и никой да не разбере, че сме заедно“, откровен е Михалчев.
За да впечатли Ина, в началото на връзката им той пада от третия етаж по време на купон. Опитал се да ходи на ръце по парапета на балкон и се приземил директно в болнично легло. В актива си с професионални травми има самозапалване с газова бутилка, а в ръцете му е избухвала горелка.
Нищо в живота на Петър Михалчев обаче не е толкова екстремно, колкото желанието му да преследва страстта си в кулинарията. Не го отказват нито липсата на успех за Техникум по обществено хранене, нито мутренските години, в които за малко изкарва хляба си като ветеринар. Не го събарят липсата на продукти и инвентар.
„Имах операции като анестезиолог, но нещата в прехода се развиха много динамично и без грам колебание се върнах към черпаците. Още в 6. клас бях наясно, че това е моето. Отраснах в ресторантите покрай дядо си, кухните им бяха моят Дисниленд на соца“, разказва майсторът на сушито.
Преди да стигне до идеята за азиатската кухня, трупа опит в заведения в Малта, Чехия и Франция.
В Япония ходи два пъти годишно, за да се учи от най-добрите. В началото на кариерата си е чувал и коментари от типа на „Тия как го ядат това?“, виждал е и клиенти, които настръхват, като чуят „ферментирала соя“. Но смята, че към днешна дата кулинарната ни култура е, ако не на азиатско, то със сигурност на европейско ниво.
„След над 30 години стаж още виждам свeтлина в тунела. Не съм го минал този тунел, безкраен е, но се гордея, че поне съм влезнал в него. В ресторанта заменяме някои японски продукти с български – оризът ни, например, е признат от японците за доста добър, и не само за суши“, обяснява Михалчев.
Едно от последните му постижения в кухнята е създаването на спори за „натто“, или ферментирала соя, която е сред най-разпространените японски закуски и е прочута с лечебните си свойства за ставни и сърдечни проблеми. У дома Михалчев е изключително горд със сина си Марио, който учи в сферата на IT технологиите и е толкова зарибен по специалността си, че не издържа онлайн обучението.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
