Шишков няма да прекратява старите договори за пътища, но обеща по-строг контрол

Действащите договори за строителство и основни ремонти на пътища няма да бъдат прекратявани, тъй като това би довело до сериозни финансови щети за държавата. Вместо това Министерството на регионалното развитие ще засили контрола върху изпълнението им и ще изисква от фирмите качество, отговорност и спазване на сроковете.

Това заяви регионалният министър Иван Шишков, който представи хронология на договорите, анексите и авансовите плащания, свързани с автомагистрала „Хемус“, пътя Видин – Ботевград и поддръжката на републиканската пътна мрежа.

„Отваряме следваща страница за анализа на пътния сектор в България. Фокусираме се върху фактите, които ни доведоха до това положение – сключваните договори и анексите“, каза Шишков.

В момента има около 30 договора за основни ремонти на пътни участъци в лошо състояние. Министърът подчерта, че изпълнителите по тях не са избирани от настоящото управление.

Министерството е наследило и редица обществени поръчки. Част от тях вече са в напреднал етап и имат избрани изпълнители, а по други изборът тепърва предстои.

Според Шишков прекратяването на процедурите, които са близо до приключване, може да доведе до продължителни съдебни спорове, допълнително оскъпяване на ремонтите и още забавяне за пътища, които и в момента са в лошо състояние.

„Не можем да зачеркнем всички договори, защото иначе щетата за държавата ще бъде огромна. Но ще изискваме качество и ремонтите да бъдат завършени в срок“, заяви той.

Допълнителни фирми са включвани след обществените поръчки

Шишков обърна внимание и на договорите за текуща поддръжка на автомагистралите.

През 2024 г. държавното дружество „Автомагистрали“ е спечелило три обществени поръчки за поддръжката на участъци от магистралите „Тракия“, „Хемус“ и „Струма“. В документите за участие дружеството е посочило фирмите, с които ще работи.

След спечелването на поръчките обаче „Автомагистрали“ е сключило договори и с други фирми, които не са били обявени първоначално. Те са били добавяни през 2024 и 2025 г.

Според Шишков не е ясно защо тези дружества са били включени впоследствие.

„Няма логика да участваш в един търг, да заявиш с кои подизпълнители ще работиш, а след това да започнеш да добавяш други фирми“, коментира той.

Министерството ще провери как са били избрани допълнителните фирми и дали включването им е било законосъобразно.

Авансовите плащания за „Хемус“ достигат 35%

Регионалният министър представи и хронология на авансовите плащания за строителството на автомагистрала „Хемус“.

През юни 2019 г. тогавашният регионален министър Петя Аврамова издава заповед, според която авансовите плащания по договорите трябва да бъдат ограничени до 20% от стойността им.

На 12 септември същата година обаче е издадена нова заповед, която позволява изплащането на значително по-големи аванси.

Още същия ден Управителният съвет на Агенция „Пътна инфраструктура“ одобрява 35% авансово финансиране за първите три участъка на „Хемус“.

„Само за един ден държавата се лишава от огромна сума пари“, коментира Шишков.

По-късно авансово плащане в същия размер е предвидено и за лотове 7, 8 и 9 – три други участъка от магистралата, за които по думите на министъра и до момента няма готови технически проекти.

Според Шишков през май 2020 г. е подписано и допълнително споразумение за още 260 млн. лева за лотове 5 и 8, въпреки че по част от тях строителството почти не е започнало.

Подобен подход е приложен и при пътя Видин – Ботевград. По думите на министъра за част от участъците са изплатени 35% аванси, но по три от тях няма реално строителство.

В момента държавата води преговори с фирмите да се върнат на обектите. Изпълнителите настояват за индексация на цените, докато министерството поставя въпроса за вече получените големи аванси.

„Надявам се прокуратурата да разбере къде са отишли парите от авансите“, заяви Шишков.

Разследването за Северната скоростна тангента е възобновено

Шишков припомни проверките на Северната скоростна тангента, при които според него е било установено, че липсва около една трета от предвидения асфалт.

Случаят е бил включен в по-голям сигнал до прокуратурата, обхващащ проверки на няколко инфраструктурни обекта и предполагаеми нарушения при изграждането им.

По думите му производството за Северната скоростна тангента първоначално е било прекратено, но е възобновено на 30 юни 2026 г.

„Всички очакваме, че кражбата на асфалта ще се появи в съдебните зали“, заяви Шишков.

Експерти ще решават за мантинелите по магистралите

Регионалният министър коментира и дебата дали по автомагистралите трябва да се поставят метални мантинели, или бетонни разделителни съоръжения.

Според него въпросът трябва да бъде решен от експерти, а не на политическо ниво. Предстои комисия да анализира действащата наредба за ограничителните системи и ефекта ѝ върху пътната безопасност.

Министерството подготвя и анализ на работата на тол системата, възможностите за проследяване на тежкотоварните автомобили чрез GPS и необходимостта от монтиране на повече кантари за контрол на претоварените камиони.

Дирекцията за обществените поръчки се обединява с правната

Шишков коментира и предложените промени в структурата на МРРБ, след като се появи информация, че дирекция „Обществени поръчки“ ще бъде закрита.

Министърът обясни, че функциите на дирекцията няма да бъдат премахнати. Дирекциите за обществените поръчки и правното обслужване се обединяват в една, а дейностите им остават разделени в два отдела.

По думите му служителите и в двете дирекции са юристи, а обединяването ще позволи капацитетът им да бъде използван по-гъвкаво. Според Шишков досегашната структура е била ненужно раздута с две отделни дирекции и двама директори.

Той подчерта, че най-големите обществени поръчки в пътния сектор се провеждат от Агенция „Пътна инфраструктура“, която е самостоятелен възложител. Затова според него именно там трябва да бъде засилен административният капацитет за организиране и контрол на процедурите.

Шишков: По договори за мантинели за 300 млн. лв. са платени с близо 200 млн. лв. повече