Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Френският държавен глава Еманюел Макрон преодоля десницата, за да запази президентството през април, но два месеца по-късно е изправен пред нов сериозен тест - този път левицата заплашва контрола му върху властта.
В неделя във Франция тече втория парламентарни избори, които ще определят дали президента ще запази своето мнозинство. Ако не успее да го направи, трудно ще прокара реформите, които е планирал.
Големият опонент е левият "Нов народен екологичен и социален съюз", с който коалицията на Макрон "Заедно" завърши почти наравно през първия тур. Четири часа след началото на гласуването избирателната активност бе 18.99% - повече от миналата неделя.
Обещанията, с които конкурентите на президента спечелиха гласоподавателите, са за намаляне на пенсионната възраст, борба с промените в климата и с покачващите се цени. Екологичните проблеми са водещ аспект от кампанията им, като държавният глава е обвиняван в липса на действия на този фронт през последните пет години.
Ако изгуби мнозинството от 289 депутати, Макрон ще се нуждае от подкрепа от други партии, за да прокара планираните си реформи, сред които повишаването на пенсионната възраст и намаляването на данъците.
Прогнозите са, че "Заедно" ще получи между 255 и 300 депутата, а "Нов народен екологичен и социален съюз" - между 140 и 200.
"Не мислеха, че зелените и левицата могат да се съберат - смятаха, че ще бъде хаос и катастрофа," каза Иън Бросат, говорител на втората по сила партия, цитиран от BBC. "Но хаосът днес е в икономиката - цените на храните се покачват, имаме 10 милиона души в бедност."
Президентът призовава гласоподавателите да му предоставят мнозинство "в интересa на държавата", тъй като така ще се взимат по-лесно решения по време на войната в Украйна.
Той предлага "нов метод" на управление, в който цивилните граждани да имат по-голяма дума. В кампанията му присъстват и реформи в пенсиите, както и бавно покачване на пенсионната възраст до 65 години. От друга страна опонентите му целят да я свалят до 60 (в момента е 62), да повишат минималните заплати с 15% на месец и да замразят цените на стоките от първа необходимост.
