Как Тодор Живков не веднъж, а два пъти се опитва да прокара решение, с което България да се присъедини към Съветския съюз - актове, които спокойно могат да бъдат наречени национално предателство. Това е в основата на сюжета на новия документален филм „16 република. Предателството на БКП“, който вече може да се види на голям екран.
Сценаристи са историкът проф. Евелина Келбечева и журналистът Христо Христов, който от години изследва наследството на БКП и тайните ѝ служби, известни като Държавна сигурност, в сайта си desebg.com. Режисьор е Димитър Коцев-Шошо, а продуцент - проф. Людмил Христов от Нов български университет, чийто фонд за стратегическо развитие подпомага създаването на проекта. Участва и фондация "Истина и памет".
Официалната му премиера беше на 31 май в столичното кино "Одеон", като входът беше свободен. Нови прожекции във филмотечното кино има на 15, 16, 18 и 20 юни. Лентата вече е в афиша и на Дома на киното в София - прожекцията му там е на 19 юни. Билети могат да се купят на касите.
Документалният филм разказва за две национални предателства, извършени от БКП по време на управлението ѝ в периода след 1945 г. Става въпрос за двата тайни опита на комунистическия лидер Тодор Живков да предложи Народна Република България да се присъедини към СССР. Това се случва на пленуми на БКП през 1963 г. и отново 10 години по-късно - през 1973-та. След падането на комунизма през 1989 г. темата е известна като "16-ата република" - защото по времето, от което датират решенията на партията и лидера ѝ, Съветският съюз се състои от 15 републики. За първи път завесата се повдига след статия на историка проф. Драгомир Драганов в края на 1989-а във в. „Народна култура“. Заглавието ѝ е „Как за малко щеше да ни няма“.
Новата лента сега представя оригиналните документи, свидетелстващи за действията на българските комунисти и Живков тогава. Те са съхранени в държавния архив. Във филма участват историкът проф. Даниел Вачков (директор на Института за исторически изследвания при БАН), доц. Михаил Груев (директор на Държавна агенция „Архиви“), доц. Лъчезар Стоянов (НБУ), доц. Живко Лефтеров (НБУ), Христо Христов; Станка Желева - дъщеря на президента (1990-1997) Желю Желев; както и проф. Келбечева.
„Историята е пълна с предателства. Но за да зачеркнеш родината си с такова раболепие към московските си господари, както два пъти го правят, е национално предателство без аналог. Както е казано „Народ, който не познава историята си, е обречен да я повтаря“ - урок, който трябва да се учи и да не се забравя, пише в анотацията преди премиерата. И се поставя въпросът дали, докато сме свидетели на "новото брутално варварство на Кремъл към една от бившите съветски републики" - Украйна, самите ние сме научили урока си.
Темата за комунистическото минало на България изобщо се появи в учебните програми едва преди няколко години, след като в продължение на много време Народното събрание (в това число и по времето на управленията на ГЕРБ - б.р.) отказваше промени в образователното законодателство по темата. Един от най-последователните защитници на това децата да учат за периода от историята между 1945 и 1989 г. е проф. Келбечева. Другият сценаристи на „16 република. Предателството на БКП“ - Христо Христов, неотдавна заяви в интервю, че проектът е "лекарство срещу късата памет".
Историята във филма не спира до самите предложения на Тодор Живков и приемането им от органите на тогавашната комунистическа партия. Проследява и как обществото научава за националното предателство на компартия и Живков след 1989 г., как прокуратурата обещава да накаже предателите, както и за опитите на лица, свързани с бившата БКП, да се омаловажат през годините на прехода тайните предложения за сливане на НРБ със СССР от 1963 и 1973 г.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
