На 19 април се навърши една година от катастрофата, при която загина журналистът Милен Цветков. Автомобилът му беше ударен с висока скорост, докато изчакваше на червен светофар в София. Причинителят на фаталния инцидент Кристиян Николов е шофирал под влияние на четири вида наркотични вещества. Един от свидетелите по случая е Георги Иванов, син на депутата от ГЕРБ Лъчезар Иванов. 23-годишният мъж (съден като непълнолетен за обир на бензиностанция) е придружавал Николов в джипа му и беше избягал след катастрофата. 

Делото за смъртта на Милен Цветков започна по същество в края на февруари 2021. Три седмици по-късно прозвуча присъда "Невинен" по друг процес от висок обществен интерес - делото за убийството на 15-годишния Георги Игнатов в Борисовата градина, извършено посред бял ден през 2015 г. Въпреки уличаващите записи от камери за видеонаблюдение и въпреки показанията на неговия брат съдът реши да оправдае подсъдимия Йоан Матев на първа инстанция.  

На баща му му викат Лъчо Мозъка. Защото е много умен, разбира се! Така каза последно в парламента. Преди това обаче плашеше, че ще съди всеки, който го нарече Мозъка. Сега, последно, обижда ли се или му е приятно? Но и това няма голямо значение. Мислех си за синовете на тези големи мъже с големи мозъци, които се подвизават в клетия ни парламент по пет мандата.  

Отритнатото поколение. Бащите им искат да „одат“ в костюми, да стават доценти, да имат скъпи телефони, да бичат командировчици, да цъкат ВЕЦове, да сменят партии, да сменят жени, да им капе по нЕкой лев от КПП-то, но когато децата им оберат бензиностанции или, не дай си Боже избягат, от катастрофата, която уби Милен, тия бащи нямат синове.

Не са ги виждали, защото през това време са работили за Майка България. Тия бащи са бащи на нацията, затова не носят отговорност за синове от стари бракове, то не се брои.

Отритнатото поколение иска да забрави за бащите си. И го прави. Те са самонаправени, арогантни, наранени, необичани достатъчно, непрегръщани, но пък за сметка на това са party animals, рискови играчи, движат по ръба на бръснача.

Не, те са ръбът на бръснача. Никога няма да последват бащите си, но техният път също е апокалиптичен. Те тичат много, тичат бързо, после бягат бързо, краката им оставят кървави дири, от които другите ги боли... Тичай, Форест, тичай! Ти нямаш баща, тичай, нищо не те връзва никъде.

Отритнатото поколение няма за какво да се хване, няма константна истина, но има татуировки по прасците с тежки фрази като „Само Господ може да ме съди!“. Но и Господ им е като разведен баща – и на него не вярват. Тичай, Форест, тичай! 

Отритнатото поколение на онези „успелите“ не носи отговорност, защото не разбира тази дума. Те са продукти на дружества с ограничена отговорност. Затова така безпощадно прегазват други животи. И после бягат. Бягат пред очите на всички, бягат пред камери! Учат в скъпи частни училища, ходят на тенис, любопитни са какво е да предизвикаш смъртта. Затова забиват джобните си ножове в гърдите на други синове..и пак бягат! Убиват за 20 секунди, не им трябва повече време. И после ги оправдават!

И като всяко ЕООД тия синове приключват дейност бързо, просто ги закриват от семейната история.

Но да ви кажа за кървавите дири – там виждам едно 8-годишно момче, което беше обичано от баща си, виждала съм как татко му го прегръща, как му говори като на голям мъж, как го милва с най-сигурните ръце на света, тоя баща вече го няма. 

Преобладават само синовете на другите и изпитвам животински страх и още по-животински гняв. 

Бащите им са царе на комедията, наречена демокрация. Схемаджии, митничари, политици, които от първата глътка въздух на децата си им показват, че тичане му е майката. Няма значение дали си тъп или не, ако тичаш, все ще акостираш на някое депутатско място. Така че, тичай, Форест, тичане му е майката.