Средната оценка на матурата по български е добър 4,27. На втория зрелостен изпит - 4,81

• Резултатите от матурите са стабилни и сходни с предходни години. Запазват системни проблеми като нисък интерес към точните науки и големи разлики между училищата.
• Средната оценка по български език и литература е добър 4,27, с лек спад спрямо миналата година; по втората матура (по избор) резултатите са по-високи – много добър 4,81.
• Много малко зрелостници избират матура по математика, физика и химия, което застрашава бъдещето на инженерното образование и развитието на индустрии.
• Разликите в резултатите са най-големи между отделни училища, не толкова между региони – следствие от системата за класиране след 7-ми клас и образователната сегрегация.

Министерството на образованието и науката представи обобщен анализ на резултатите от държавните зрелостни изпити. Основните изводи показват, че постиженията на ученициге са съпоставими с тези от предходни години, като системни проблеми продължават да се наблюдават по отношение на ниския интерес към точните науки и значителните разлики между отделните училища.

Средната оценка на матурата по български език и литература за страната е добър 4,27, а зрелостниците са събрали средно с точка по-малко в сравнение с миналата година. На втората задължителна матура средният резултат е много добър 4,81. Тя е по предмет, който учениците сами избират. Най-високи са резултатите по английски език – 74,76 точки, макар и със спад спрямо миналогодишните 85,5 точки. Значително подобрение има при изпита по история – от 49 на 63,3 точки средно. Максималният брой точки на всички държавни зрелостни изпити е 100.

От МОН обясниха, че по-голямата част от изпитните задачи са били насочени към измерване на умения, а не на знания. “Оценяването дава знак как е ценно да учат децата. Ние даваме сигнал на учениците - “учете с разбиране”. Едно от основните предизвикателства е да пречупим културата на заучаване”, коментира министърът на образованието Красимир Вълчев.

Според МОН постигнатите резултати са стабилни и няма изненади, тъй като няма и промяна в самите изпити. Вълчев изтъкна като основен проблем факта, че има много малко зрелостници, които избират да държат матура по математика, физика или химия. “Това поставя пред предизвикателството бъдещето на инженерното образование в страната и застрашава развитието на ключови индустрии. Един от най-важните въпроси за социално-икономическото ни развитие е да подобрим резултатите по математика и природни науки”, каза министърът и уточни, че премахването на задължителната матура по математика преди години е “една от най-големите ни грешки”.

По традиция най-високи резултати по БЕЛ показват зрелостниците от София-град, Смолян, Варна и Пловдив, като тази година към тях се присъединява и Русе. В дъното на класацията остават области като Сливен, Силистра, Шумен и Разград.

Отвъд резултатите от държавните зрелостни изпити се очертава много сериозен проблем, който се корени в структурата на образователната система в България. Матурите всъщност показват високи различия не толкова между регионите, колкото между училищата. Вълчев обясни, че това е следствие от системата за класиране на учениците след 7-и клас и разпределението им на база резултати.

"Имаме много високи нива на образователна сегрегация. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) отбеляза, че ние сме една от страните с най-висока степен на образователно детерминирана сегрегация и виждаме много голям процент училища с концентрация на деца със слаби резултати", каза министърът. Към проблема се добавят и социално-икономически фактори, езикова бариера и липса на родителски ангажимент.

Красимир Вълчев коментира още, че една от задачите на министерството през следващите месеци ще бъде анализ на образователната структура и вземане на решение дали учениците да завършват основно образование в 7-и клас, или това да се промени.