Стари въглищни централи в Германия и Австрия отново отварят врати, а плановете на Европейския съюз за постигане на газова независимост от Русия могат да се окажат предизвикателство за целите, които блокът си наложи по отношение на борбата с климатичните промени.
Плановете за диверсификация в Съюза вървят, но наред с тях страните от ЕС обсъждат и промени в редица политики, свързани с изменението на климата.Преговорите около тях пораждат опасения, че действията за облекчаване на мерките срещу климатичните промени могат да доведат до пропускане на зелените цели, които ЕС си е поставил.
Блокът води преговори за огромна реформа в своя пазар и законите за енергетиката, транспорта и горите, като ще се стреми да ги актуализира, за да постигне целта си за намаляване на нетните емисии на парникови газове с 55% до 2030 г.
Договарянето на мерките срещу климатичните промени е тежка задача за 27-те страни-членки на ЕС, чиято зависимост от изкопаемите горива и стремежът им за бързо намаляване на емисиите понякога се разминават. Разделението относно климатичните политики обаче се засилва, тъй като правителствата ги обсъждат на фона на растящата инфлация и енергийните разходи.
Някои от проектопредложенията, свързани с борбата с климатичните промени, за които държавите членки ще се опитат да се споразумеят следващата седмица, показват отслабване на мерките в сравнение с първоначалните предложения на Европейската комисия, посочва "Ройтерс".
Например в предложението за спестяване на енергия целта за намаляване на потреблението на първична енергия вече няма да бъде правно обвързваща. Държавите също обмислят дали първоначалната цел от 50% относно използването на възобновяем водород от редица индустрии до 2030 г. да не бъде намалена до 40%.
„Във всички различни документи амбицията е разводнена. Няма нито един файл, в който амбицията да се е увеличила или да е останала същата“, казва дипломат, запознат с предложенията пред "Ройтерс"
Някои дипломати също изразиха опасения, че предложението за прекратяване на продажбите на нови автомобили с изкопаеми горива до 2035 г. може да бъде отменено, след като по-рано министърът на финансите на Германия каза, че Берлин няма да го подкрепи.
Проектоспоразуменията все още могат да претърпят промени, преди министрите от страните от ЕС да договорят общи позиции по тях следващата седмица и преди да договорят окончателните закони с Европейския парламент.
Множество европейски граждани изразиха искания за промени в предложенията, тъй като ангажиментите за защита на планетата се сблъскват с изискванията на други национални интереси и индустрии.
Испания се опита да ограничи целта за спестяване на енергия, докато Унгария, България и Полша са сред тези, които търсят по-слаби цели относно възобновяеми източници за транспорт, казват дипломати.
Дори и по-слабите елементи да бъдат договорени, пакетът от нови закони ще бъде голяма стъпка в амбицията на ЕС за намаляване на емисиите в сравнение с настоящите климатични политики на Европа. Той ще изисква големи инвестиции от правителствата и индустриите за преминаване към по-чист транспорт, енергия и промишлени процеси.
"Горчиво, но необходимо": Германия и Австрия връщат въглищата, след като Москва им оряза газа
Това, което все още не е ясно, е дали промените, ако бъдат одобрени, ще накарат ЕС да пропусне своите цели в областта на климата, които са насрочени до 2030 и 2050 г.
Държавите от ЕС и парламентът обикновено променят части от предложенията на Комисията в преговорите си, но политиките в областта на климата са създадени така, че да постигнат целта на ЕС за намаляване на емисиите с 55%. Това означава, че отслабването на един закон може да изисква засилване в друг, за да се гарантира, че общата цел все пак ще бъде изпълнена.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
