Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Да остане на президентския пост oще няколко месеца или да подаде оставка, за да се включи в парламентарните избори, за да се кандидатира за премиер на страната? Това е дилемата на държавния глава на Хърватия Зоран Миланович, който се оказа в заплетен юридически казус заради желанието си да победи своя основен политически опонент.
Миналата седмица Миланович насрочи предсрочни парламентарни избори в страната за 17 април и обяви изненадващо, че самият той иска да води листата на основната опозиционна формация - Социалдемократическата партия.
Срещу решението му се обяви неговият основен опонент - премиерът Андрей Пленкович от Хърватския демократичен съюз, който обяви, че намеренията на Миланович противоречат на конституцията на страната.
Така се стигна до намесата на Конституционния съд, който реши, че докато не изтече петгодишният мандат на Миланович, т.е. до началото на следващата година, той не може да се кандидатира за други длъжности.
"Ако президентът на страната се кандидатира за депутат или се явява публично в ролята на бъдещ кандидат за премиер, докато все още изпълнява задълженията си, той трябва да подаде оставка пред председателя на Конституционния съд, а по закон неговите задължения поема председателят на парламента," решиха 9 от общо конституционни съдии, а двама гласуваха "против".
Според парламентарната традиция в Хърватия лидерът на дадена партия или кандидатът, когото след изборите смята да предложи за премиер, става водач на листата в т.нар. първи избирателен район, който обхваща столицата Загреб и част от областта около нея.
По думите на председателя на Конституционния съд Мирослав Шепарович "това решение не пречи на президента да бъде президент, но той не може да прави това, което правеше в последните дни".
"Има граница и тя е, че Миланович не може да участва кампанията, не може да е кандидат на изборите и не може да е кандидат за премиер в този момент," казва Шепарович.
Той допълва, че след изборите няма проблем Миланович да бъде посочен като кандидат за премиер, но че ако той не подаде оставка и участва в предизборната кампания може да се наложи решението за провеждането на изборите да бъде обявено за нищожно.
Парламентарният вот в Хърватия трябваше да се проведе през септември, но правителството все пак реши това да стане преди изборите за Европейски парламент през юни на фона на протести и обвинения в корупция по високите етажи на властта, включително от страна на президента.
Последният повод за тези обвинения дойде след назначението на новия главен прокурор на страната, който според Миланович само "ще замита следите от корупция на управляващите".
2024 се очертава като година на "супер избори" за страната - след парламентарните и европейските избори, хърватите ще трябва да гласуват и за президент, тъй като мандатът на Миланович изтича в началото на 2025 г.
Една година евро в Хърватия: Поскъпна ли животът и какво се случи с икономиката
