Стратегическите грешки на Бенямин Нетаняху

Отговорността за погромите в Израел от последните дни е изцяло на палестинските терористи от "Хамас" - но фактът, че Израел допусна да изпадне в толкова слаба и неподготвена ситуация, има пряка връзка с политиката на Бенямин Нетаняху.

Това пише бившият дългогодишен кореспондент на ARD в Тел Авив и автор на книги за конфликта в Близкия изток Рихард Шнайдер в статия за Spiegel.

Шнайдер показва стратегическите грешки на Нетаняху, заради които ескалацията на напрежението с палестинците беше доведена до безпрецедентна крайност - нещо, за което са предупреждавали както военните, така и службите за сигурност.

От късогледото преследване на лични цели, довели до крайно напрежение в израелското общество, до дългосрочната му грешна политика "Разделяй и владей" спрямо Палестина - Нетаняху носи сериозна отговорност за кризата.

Това, което целият свят наблюдава с тревога от месеци, са протестите в Израел заради скандалното ограничаване на властта на Върховния съд, с което премиерът се опитва да реши собствените си правни проблеми.

От години Нетаняху е разследван за корупция, и ако бъде осъден, го грози затвор. Отчасти за да не допусне подобна развръзка, правителството се опитва да прокара съдебна реформа, която заплашва да сложи край на демократичното разделение на властите. По този начин Нетаняху би могъл да прекрати веднага процесите срещу себе си.

Този план раздели израелското общество. Оформи се масивна съпротива, протестите продължават от месеци, икономиката започна да изпада в криза - а междувременно сигурността на държавата също се разпада.

Все повече резервисти заявяваха, че не желаят да изпълняват доброволната си служба в знак на протест срщу плановете на правителството. Сред тези резервисти има и много пилоти на изтребители.

Генералният щаб, министърът на отбраната, всички предупреждаваха Нетаняху за последствията. Не само бойната сила на армията започна да страда.

Всички противници на Израел наблюдаваха как държавата се саморазрушава вътрешнополитически.

Вероятността някой съсед да се възползва от положението стана висока. Точно от това се притесняваха и военните. Колко слаб интерес имаше Нетаняху, се видя в началото на юли, когато малко преди да бъде приет първият закон от спорната реформа, шефът на генералния щаб Херцел Халеви го посети в Кнесета, за да го информира за обстановката със сигурността.

Нетаняху отказа да го приеме, преди законът да бъде гласуван.

Не е изненадващо, че сега много израелци обвиняват правителството, че с общественото разделение и отслабването на армията е помогнало на враговете на Израел.

Но това не е единствената стратегическа грешка на Бенямин Нетаняху.

Премиерът на Израел е твърд противник на т.нар. решение за две държави, или признаването на независима Палестина в територията на Западния бряг и пълно изтегляне на израелските сили от окупираните през 1967 г. зони.

Нетаняху е убеден, че съществуването на палестинска държава в "задния двор" на Израел е опасност за евреите. Той вярва, че се нуждае от контрол върху Западния бряг, за да има териториална дълбочина за отбрана срещу евентуална външна атака.

По този начин той споделя и обща цел с движението на заселниците - хората, които искат да запазят териториите на Западния бряг от религиозни подбуди, вярващи, че това е обетованата земя, дадена на евреите от Бог.

Тъй като Нетаняху е наясно, че САЩ и повечето държави по света никога няма да приемат открито анексиране на палестинските земи от Израел, той се опитва да го направи неофициално.

Заселниците получават пари от държавата и продължават да изграждат свои селища - но на хартия нищо не се променя в юридическия статут на Палестина.

За Нетаняху исканията на палестинците не са важни. Спорадичните избухвания на напрежение в Западния бряг и малките войни с Газа на всеки две години за Нетаняху досега са овладявани.

Убеждението му беше, че Израел би могъл да се справи добре с "менажирането" на кризата. От другата страна, според него, няма с кого да се преговаря за мир.

Нетаняху смята, че няма един политик, който да може да говори от името на палестинския народ - и това не е далеч от истината.

Но самият той съдейства за политическия хаос, която разделя палестинците на два лагера. В Западния бряг управлява президентът Махмуд Абас от "Фатах", в Газа - радикалното ислямско движение "Хамас".

Всичко това доведе до пълен застой на мирния процес - нещо, което устройва Нетаняху, който не може или не иска да види алтернативно решение.

Втората му грешка е убеждението, че Израел може да постигне мир с арабските държави, без да разреши конфликта с палестинците.

Досега изглеждаше, че този залог може и да се окаже успешен. Връзките с ОАЕ бяха нормализирани с посредничеството на Доналд Тръмп през 2020 г. През последната седмица възможността за подписване на мирен договор между Израел и Саудитска Арабия изглеждаше все по-близка.

Въпреки че саудитците поискаха големи компромиси от Израел спрямо палестинците, Мохамед бин Салман също беше склонен да даде определени обещания и да направи някои отстъпки.

Ударът на "Хамас" от 7 октомври обаче върна всичко назад. И доказа, че политиката на Нетаняху за чист кризисен мениджмънт не работи.

Третата грешка на Бенямин Нетаняху са компромисите, които той допусна в името на връщането на власт.

След изборите през 2022 г. той създаде най-крайно дясната и ултрарелигиозна коалиция в историята на държавата Израел.

Правителството му се състои от ултраортодоксални, религиозни националисти и политици от собствената му партия "Ликуд", която следва политиката му на десен популизъм. Нетаняху даде на партньорите си всичко, което поискат - особено крайно десния министър на националната сигурност Итамар Бен-Гвир и финансовия министър Бецалел Смотрич.

Смотрич дава на заселническото движение все повече финанова помощ, за да могат да изграждат новите си селища колкото може по-бързо, така че анексирането на Западния бряг да напредне.

Последствията от тази политика са очевидни. В последните месеци все по-често се стига до атаки от палестинската страна, а армията отговаря все по-агресивно. Колкото повече се увеличават жертвите от двете страни, толкова повече нараства самоовластяването на радикалните сили.

Заселниците в Западния бряг стигнаха до саморазправа с палестински селища, нахлуха в град Хувара и запалиха коли и къщи, като загина един палестинец.

Тогава финансовият министър на Израел Смотрич призова Хувара да бъде унищожена. Наложи му се да си вземе думите назад, но но други крайно настроени депутати от управляващото мнозинство използваха същата риторика.

Поради напрежението, все повече батальони от армията се разполагаха в Западния бряг - включително войска, която иначе трябваше да охранява границата с Газа.

Това беше фаталната грешка, пише Шнайдер.

Оказа се, че правителството се грижи повече за необузданите заселници в окупираните територии, отколкото за гражданите в собствената си държава - като жителите на селищата и кибуците в района на Газа.

Сега Израел ще трябва да си върне сигурността и възпиращата сила, които изгуби в дните на атаката на "Хамас".

Вече се говори за мащабна война с мобилизация на 300 000 резервисти - невиждано голям брой за толкова кратък срок.

Държавата трябва да се защитава на всяка цена, защото такова клане на евреи не може повече да се допуска - особено в собствената им държава. А как хората ще съдят Нетаняху след войната, ще се разбере на следващите избори.