Студентите спечелиха властта в Сърбия, но кой ще управлява страната?

В Сърбия разнородна листа от лекари, преподаватели, икономисти, земеделци и обществени активисти спечели парламентарните избори след близо две години протести.

Студентското движение, започнало като недоволство срещу корупцията и безнаказаността след трагедията, която отне живота на 16 души на железопътната гара в Нови Сад, победи и сложи край на дългогодишното доминиране на Сръбската прогресивна партия (СНС). Сега обаче трябва да превърне недоволството срещу Вучич в работеща политическа алтернатива.

Избирателната активност е близо 70%, а при 96% обработени протоколи от паралелното преброяване студентската листа “Студентите побеждават” получава 140 места в 250-местния парламент. Формацията на Вучич ще има 103 мандата, а самият той призна поражението.

Студентите спечелиха с обещание за промяна на политическия модел, а сега трябва да докажат, че могат да управлява държава с дълбоки институционални проблеми, силни националистически настроения и сложни отношения с Европейския съюз, Русия и Косово.

В кампанията студентите се изправиха срещу политическия монолит на СНС на Вучич. Партията на дългогодишния лидер беше установила контрол над почти всички телевизионни канали и използва министерствата и други държавни институции като политически инструменти. Самият Вучич многократно се опита да дискредитира студентите, но плановете му не успяха.

Студентите излизаха по улиците, организираха митинги, посещаваха селски райони, смятани отдавна за крепости на Вучич, и обикаляха от врата на врата. Целта им беше да се представят като алтернатива на политическия елит и да обединят избирателите около лозунга: „Сърбия или мафията?“.

Това послание беше повторено и в неделя, когато Деян Бодирога, кандидат от студентската листа и президент на баскетболната Евролига, гласува в Белград.

„Днес Сърбия се бори преди всичко за свобода и за връщането на отнетата държава. Днес Сърбия гласува, за да реши по кой път ще поеме - към бъдещето или към миналото“, коментира Бодирога пред журналисти.

Кои са хората зад студентската победа?

„Студентите побеждават“ не е листа, съставена единствено от студенти. В нея участват университетски преподаватели, лекари, икономисти, представители на културата, спортисти, земеделци и обществени активисти. По-голямата част от 250-те кандидати са номинирани от университетски факултети, а над 160 имат докторски степени.

Кандидатурите са обсъждани и одобрявани чрез студентските пленуми - формата на самоорганизация, която се превърна в основен механизъм за вземане на решения в протестното движение.

Сред разпознаваемите имена са кардиологът и преподавател Илия Сърданович, икономистът и бивш управител на Народната банка на Сърбия Деян Шошкич, социологът Йово Бакич, актьорът Тихомир Станич, баскетболната легенда Деян Бодирога и фермерът и екологичен активист Златко Коканович.

В неделя Бодирога каза пред журналисти в Белград, че вотът е избор между бъдещето и миналото.

„Днес Сърбия се бори преди всичко за свобода и за връщането на отнетата държава. Днес Сърбия гласува, за да реши по кой път ще поеме - към бъдещето или към миналото“, каза той.

Разнородният състав на листата помогна на движението да привлече избиратели извън студентските среди. След изборите обаче същото разнообразие може да затрудни постигането на съгласие по конкретни решения - от икономическата и социалната политика до отношенията с ЕС и Русия.

Кой може да оглави правителството?

Името, което най-често се свързва с бъдещото управление, е на водачът на листата Илия Сърданович - 56-годишен кардиолог и професор от Медицинския факултет в Нови Сад.

Той не е традиционен партиен лидер и няма дълга политическа кариера зад гърба си. Публичният му профил е изграден основно около медицинската му работа и подкрепата за студентското движение. Самият той се описва като „първи сред равни“.

Водещото място в листата не означава автоматично, че Сърданович ще стане министър-председател. Сред възможните фигури за управленски постове е и Деян Шошкич, чиято експертиза е в областта на икономиката и финансите.

Защо победата не означава край на политическата криза?

Изборите пренареждат партийната система в Сърбия. С изключние на партията на Вучич нито една от останалите традиционни политически сили не успя да преодолее трипроцентната бариера и няма да бъде част от новия парламент.

Свои представители в Националната скупщина ще имат единствено формациите на националните малцинства, за които не важи бариерата от 3%.

Студентите ще имат пълно мнозинство, но то не е достатъчно само по себе си. Новото управление ще трябва да работи с администрация, институции и медийна среда, изграждани в продължение на години при доминацията на СНС.

Вучич също не изчезва от политическия живот. Загубата на изборите отслабва позициите му, но не заличава влиянието му върху партийните структури и държавния апарат.

Новото мнозинство ще трябва да промени начина, по който функционират институциите, и да гарантира реална отчетност на властта.

Предстоят и избори за президент.

ЕС приветства Сърбия, но какво мислят студентите?

Председателката на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен и председателят на Европейския съвет Антонио Коща поздравиха студентите за победата. Те заявиха готовност ЕС да подкрепи реформи в областта на върховенството на закона, свободата на медиите, борбата с корупцията и укрепването на демократичните институции.

Европейският комисар по разширяването Марта Кос също определи изборите като възможност за нов етап в отношенията между Белград и Брюксел.

Сърбия е кандидат за членство в ЕС от 2012 г., а преговорите започнаха през 2014 г. Напредъкът обаче от години е ограничен заради опасенията около демократичните стандарти, независимостта на институциите и отношенията на Белград с Москва.

Победата на студентите не означава непременно, че страната ще промени бързо външнополитическата си ориентация. По ключови въпроси позициите на движението не се различават съществено от тези на досегашното управление.

Още през месец май студентите публикуваха меморандум, който определя Косово като “неотменима и неразделна част” от Сърбия. По думите им това е исторически и морален принцип, който не подлежи на преговори.

Движението също така настоява въпросът за членството в ЕС да бъде решен чрез референдум, а Илия Сърданович посочи, че присъединяването към съюза не е първостепенен приоритет за студентската листа.

Тези позиции поставят въпроса доколко новото управление ще бъде готово да изпълни условията за европейска интеграция. Процесът изисква не само вътрешни реформи, но и съгласуване на външната политика с тази на ЕС.

Това ще означава Сърбия да наложи санкции на Русия - засега обаче изглежда, че подобно нещо няма да се случи въпреки смяната на властта.

Тази позиция беше потвърдена от движението “Студенти в блокада”, което още в края на миналия месец обяви, че независимо от изборния резултат Белград няма да се присъедини към санкциите срещу Москва.

Нощ на еуфория в Белград - студентите дочакаха своята победа