Снимка: © Getty Images

Венеция е един от най-посещаваните градове в света. Любимо място за романтични двойки или големи групи пътешественици, перлата на Северна Италия привлича по 30 милиона туристи от целия свят всяка година и влива по 2,3 млрд. евро в местната икономика. Сега обаче времената са различни и пандемията Covid-19 не подмина града с красивите канали.

Италия е на път да смекчи ограниченията почти в цялата страна, която е под блокада от 10 март насам. И на 18 май улиците на Венеция отново ще се връщат към нормалния живот. Вече в магазините кипи усилена работа за голямото отваряне, но туристи няма да има. Така възниква въпросът: За кого отваря Венеция?

Значително по-малко италианци са влюбени в красивия град на водата в сравнение с чужденците, казва директорът на туристическата компания Venessia – Матео Секи, пред CNN. Според него Венеция винаги е привличала много повече туристи извън Италия, отколкото местни.

„Когато градът отново отвори следващата седмица, ще прилича много на това, както изглежда днес, споделя Секи, заел позиция на плашещо празните улици. „Туристите няма да се върнат, преди границите отново да бъдат отворени и международните пътувания да бъдат позволени“.

Не всеки има желание нещата да бъдат такива, каквито са били преди кризата с коронавируса. Джейн да Мосто, която оглавява неправителствената организация „We Are Here Venice“, се бори да накара законодателите да осъзнаят предимствата на устойчивия туризъм за града. Тя иска иницииране на повече кампании, които да оставят историческото пристанище затворено за огромните круизни кораби и такива, които да изследват варианти да може да бъдат предотвратени наводненията, подобни на онези през изминалата есен.

Да Мосто вижда пандемията като повратна точка за града и си представя нова Венеция, която да се появи в света след Covid-19.

„Новата Венеция, за която мечтая, е като тази сега, но просто с повече местни жители“, споделя тя пред CNN. „Проблемът на Венеция не е липсата на туристи, а липсата на постоянни живеещи тук. А с повече такива градът ще отразява по-добре венецианската култура и невероятния начин на живот, който този необикновен град предлага. Така бъдещите туристи ще могат много повече да се наслаждават на Венеция“.

Напоследък, по много различни начини, Венеция се превърна в жертва на собствената си популярност. Влоши се нейната натовареност с различни туристи, привлечени от евтините пътувания с круизни кораби и летенето с нискотарифни авиопревозвачи. А „нахлуването“ на туристите предизвика рязък спад в броя на местните жители.

След Втората световна война във Венеция са живеели 175 хиляди души, а днес са едва 52 хиляди. От 2009 насам положението по този показател постоянно се влошава.

„Вирусът показва как туризмът е изсякъл местното население“, казва Секи, който работи и в хотелиерския бизнес. „Когато градът затвори врати и тук имаше само венецианци, можеше да се види колко малко сме всъщност“.

Миналото лято масовият туризъм накара правителството, разтревожено за екологичните ефекти от струпването на туристи по водните канали, да заплаши да спре круизните кораби на влизане в историческото пристанище, а оттам и към вътрешността на града. Всичко това се оказа трудно за приемане от страна на хиляди местни, работещи по терминалите. Планът се провали, когато правителството се разпадна през август, но градът бе изправен пред дилема – да продължи по същия начин и да рискува пълно разрушаване на града, или да действа по нов план.

Тогава, на 25 февруари тази година, Covid-19 стори това, което венецианците не успяха да направят – всичко спря.

Разпространението на коронавируса превърна областта Венето в едно от огнищата на заразата в Италия и годишният карнавал за първи път беше отменен.

„Шокът от отмяната на карнавала наистина събуди всички. Сякаш това беше важно да се случи“, казва Секи.

От юли тази година местните власти имаха план да започнат да таксуват туристите, идващи за ден, за влизане в историческия център. Предвидено бе таксите да достигнат 10 евро за пиковия сезон. Таксата, която ще важи само за туристите, които нямат планирана нощувка в града, е определена на 3 евро стандартна ставка, като се увеличава на 6 евро в по-натоварените дни и 8 евро на най-натоварените. Бе приложена и наредба, с която се установява круизните кораби и други кораби, които довеждат туристи за един ден по море, да плащат фиксирана ставка от 5 евро на човек на ден през 2020 г., а на следващата година тя се покачва до 7 евро.

Мнозина граждани на Венеция сега виждат пандемията като шанс да направят точно това, в което местните власти се провалиха – да преосмислят масовия туризъм и да опитат да създадат нов тип устойчив туризъм за „чупливия“ град, пише CNN.

Мелиса Кон е директор на американската група за културно наследство „Спасете Венеция“. Тя работи за това да съхрани културното богатство на града. Кон също вижда пандемията като повратен момент. „Използваме това време по позитивен начин“.

В момента нейната група обмисля между 30 и 40 спешни проекта, с които градът да бъде подпомогнат след огромните наводнения миналата година. По принцип „Спасете Венеция“ работи около напливи от туристи, но сега ситуацията при тях е нормална и няма кой да пречи.

„Това, което предстои, е бавен туризъм, вече няма да има масов туризъм“, казва Мелиса Кон. „Уверени сме, че можем да направим преустройство и преосмисляне на Венеция, концентрирайки се върху това да помогнем на града да устои на туризма“. Ще виждаме празни магазини, казва тя, но трябва да пренесем града „на по-високо ниво“.

„Не искаме да става като Монте Карло. Трябва да се концентрираме върху марката „Произведено във Венеция“, да промотираме местните производители и да предложим по-добро качество на живот на хората, които живеят тук и на тези, които посещават града“, казва тя.

Кон предлага във времето, в което масовият туризъм отсъства, да се осъществят няколко образователни програми. „Чувстваме повече от всякога, че това е моментът. „Спасете Венеция“ е много целенасочена мисия, но вече я започнахме“.

Това, което ще се случи с Венеция, е предопределящо за бъдещето ѝ. И преди тя се е изправяла по-силна след пандемии. Още преди 700 години в града е установена карантина, чрез която жителите трябва да се справят с чумата, наречена „Черната смърт“. Тогава градът е световен център на търговията и гъмжи от хора.

Когато чумата настъпва, властите решават, че единственият начин да защитят града е да изолират пристигащите кораби в рамките на 40 дни и оттам произхожда терминът „карантина“.

Може би за първи път след няколко века всичко отново е в ръцете на местното население. Матиа Берто, който е директор на театрална компания във Венеция, вярва, че градът може да намери перфектния баланс.

„Венеция по много начини е перфектният любовник – иска да даде на всички това, което желаят, без да желае бъдещо обвързване“, е неговата теория.

„Но сега е време да преосмислим каква може да бъде Венеция. Време е най-накрая да разрешим конфликта между две Венеции – тази за туристите и тази за венецианците. Най-накрая трябва да се посветим на нашето бъдеще“.

Прочети