Българската служба на Свободна Европа ще спре да работи на 31 март заради спрения бюджет.
Журналистическият екип, който изгражда редакцията на медията, има желание да продължи да работи и след тази дата - в нов формат.
"Не се разделяме. Искам да уверя многобройната ни публика, че работим активно, за да продължим да ви предлагаме верни и разбираеми новини на всички платформи и да бъдем заедно и след 31 март", казва директорът на българската служба Иван Бедров.
Новината за прекратяването на дейността в България и Румъния беше съобщена от президента на "Радио Свободна Европа / Радио Свобода" Стийв Капус. Това е втората вълна на закривания на подразделения след спирането на унгарската служба през 2025 г.
Медийната група има гарантирана със закон редакционна независимост. Тя обаче се финансира с разпределени средства от USAGM - независима федерална агенция на САЩ, която получава бюджет от американския Конгрес.
Мисията на службите на Свободна Европа е да предоставят новини в държави, където информационната среда е ограничена или е под силно политическо влияние.
Концепцията за Радио Свободна Европа се появява по време на Студената война, когато държавите от Източния блок са поставени под тоталитарен контрол на комунистическите власти.
Преди 1989 г. с него са свързани имената на големи журналисти и публицисти като Георги Марков, Румяна Узунова, Димитър Бочев, Стефан Груев и др.
След падането на падането на режима на Тодор Живков, Свободна Европа открива свое представителство в София. Радиото продължава да работи до края на 2003 г., като негови водещи са хора като Георги Коритаров, Екатерина Бончева, Татяна Ваксберг и много други.
Причината за спирането му през 2003 отново е свързана с политическо решение на Конгреса на САЩ.
15 години по-късно, през 2019 г. Свободна Европа се завърна като онлайн медия за политически и социални новини, разследвания и коментари.
.jpeg)
