В политиката е от десетилетия, но за първи път е начело на обединение, което печели парламентарните избори. Смятан е за изкусен оратор, но речите му колкото привличат едни избиратели, толкова плашат други.
Крайноляв, фен на латиноамерикански диктатори от ново и старо време като Уго Чавес и Фидел Кастро, понякога невъздържан, сега настоява, че неговата партия "Непокорна Франция" трябва да излъчи следващия премиер на Франция. Но дори партньорите му намират в това е проблем. Особено ако министър-председател е самият той.
Името му е Жан-Люк Меланшон. Оглави предизборно обединението на леви партии "Нов народен фронт", а то изненадващо спечели предсрочния парламентарен вот, свикан от президента Еманюел Макрон след победата на крайната десница на Марин Льо Пен на изборите за Европейски парламент.
При обявяването на резултатите Меланшон заговори за "огромно облекчение", че крайнодесните са победени. И обяви, че новият премиер на страната трябва е именно от левицата, на която той е начело.
"Непокорна Франция" има най-много депутати в рамките на "Нов народен фронт", който събра крайнолевите, социалистите и "Зелените". И това наистина му дава право да бъде претендент за високия пост - според френската традиция.
Но другите партийни лидери се опасяват, че с фигура като Меланшон начело на бъдещ кабинет би тласнал страната твърде вляво - заради икономическите му възгледи, но не само заради тях.
"Меланшон е най-противоречивата фигура в "Нов народен фронт," казва лидерът на социалистите Оливие Фор.
Представител на "Зелените" отива още по-далеч, като директно заявява пред Ройтерс, че "Меланшон е проблемът".
72-годишният крайноляв лидер е неизменна част от политическия живот на Франция от десетилетия и често е сравняван с бившия лидер на Лейбъристите във Великобритания Джереми Корбин.
В Социалистическата партия на Франция прекарва 30 години, няколко пъти е министър, но се разделя с нея през 2008 г. Участва в различни леви коалиции, а през 2016 година се ражда формацията му "Непокорна Франция".
Кандидатира се за президент през 2012, 2017 и 2022 г., като на последните избори дори става трети след Еманюел Макрон и Марин Льо Пен.
Известен е с предложенията си за налагане на данъци на най-богатите французи, забрана на ядрените централи и радикалните си позиции във външната политика и по-конкретно за Газа и войната там, която тече от октомври 2023 г. след най-жестокото в историята нападение на палестинската групировка "Хамас" срещу цивилни граждани на Израел.
Заради критиките си към Израел и нежеланието да заклейми "Хамас" като терористична организация Меланшон е обвиняван в антисемитизъм. Той, разбира се, отхвърля това.
Освен че държи пламенни речи, често не успява да обуздае гнева си. Така през 2018 г. се появяват кадри, на които се вижда как крещи на полицай, дошъл на обиск, свързан с разследване на финансирането на кампанията му.
След скандала получава условна присъда от три месеца и е глобен с 8 000 евро.
Заради всичко това не е чудно, че засега Меланшон не официално номиниран за премиер дори от собствената си партия.
"За момента "Непреклонна Франция" не се е съгласила напълно премиерският пост да отиде в ръцете на партньорите ѝ от Социалистическата партия. Но и не предлагат Жан-Люк Меланшон, което е похвално, защото означава, че осъзнават какво се случва и не си поставят съвсем високи амбиции," казва по-рано тази седмица източник, близък до преговорите за правителство, пред AFP.
И ако единият проблем е Меланшон, другият е, че никоя от фракциите в новия френски парламент няма мнозинство. Трите големи - "Нов народен фронт", "Ренесанс" на Еманюел Макрон и "Национален сбор" на Марин Льо Пен и Жордан Бардела - си поделиха по около 1/3 от влиянието в 577-членното Национално събрание.
Коалициите помежду им засега изглеждат политически непостижими, въпреки призивите и на Макрон и на други политици да се постигне обединение между всички, без крайнолевите и крайнодесните.
"Намираме се в задънена улица, от която трябва да излезем, да предложим различни решения," казва лидерката на "Зелените" Марин Тонделие.
По думите ѝ това означава и привличането на по-умерени лица, дори извън обединената левица.
За самата нея също се говори като за потенциален кандидат-премиер. Известна с това, че често носи сако в партийния цвят, Марин Тонделие се превърна в ключов играч в "Нов народен фронт" заради ролята ѝ на мост между социалистите на Оливие Фор и крайнолевите на Меланшон.
Тя е 37-годишна, отличава се с ярките си телевизионни изяви и страстните си речи срещу крайната десница, но няма опит в управлението. В нейна полза играе фактът, че не е от големите партии в лявото обединение, тоест не участва в конкуренцията между крайнолеви и социалисти.
Тонделие заяви, че в НФП има много хора, които притежават "опит и умения" за тази работа. "Има дори жени, които отговарят на тези критерии", каза тя, давайки знак, че е отворена за ролята, пише Financial Times.
И Манюел Бомпар от партията на Меланшон, и Марин Тонделие обаче отхвърлят призива на Макрон за широка коалиция "без крайната десница и левица", с което се изключва както "Национален сбор" на Льо Пен, така и "Непокорна Франция."
Financial Times разпознава като възможен кандидат-премиер и споменатия вече социалистически лидер Оливие Фор (на снимката).
Според изданието често е подценяван, но 55-годишният Фор е умел тактик, който успява да върне крехкото здраве на някога умиращата си партия и да утрои броя на депутатите ѝ в сравнение с изборите през 2022 г. Той помогна за създаването на "Нов народен фронт" и е по-умерен от останалите в обединението. Може да се окаже гъвкав като премиер, благодарение на богатия си опит в местната и националната политика - въпреки че левият алианс настоява за по-високи данъци и отмяна на пенсионната реформа на Макрон, която е сред причините и за разклатеното доверие в президента и либералното му обединение "Ренесанс".
Засега Фор даде да се разбере, че новини пред четвъртък, когато се събира новото Национално събрание няма да има.
"Нищо няма да се случи преди 18 юли. А ние няма да бързаме, не се тревожете", каза той в интервю за France 2, след като продължаващите вече седмица преговори за кабинет не дават резултат.
По Конституция френският президент назначава министър-председателя, но липсата на ясно мнозинство в парламента изправя Макрон пред нелек избор. Засега той няма да предлага кандидат, а изчаква партиите в парламента да се обединят около едно име.
Сега Макрон трябва официално да приеме оставката на настоящото правителство, начело с Габриел Атал, а 18-те министри да станат депутати и в четвъртък да изберат новия председател на Националното събрание.
Ако преговорите за ново правителство се провалят, пред президента има и друг теоретично възможен ход - да предложи технократски кабинет.
Това е опция да излизане от безизходица, стига подобно управление да може да оцелее при вот на недоверие. Ако се стигне до подобно решение, това би било първото "неполитическо" правителство в историята на съвременна Франция. И от него няма да могат да се очакват кой знае какви реформи.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
