Театърът, който Малкович не видя

Час пик, метрото се пръска по шевовете, но само двама души ще извървим пътя от "Сердика" до Народния театър.

На три крачки пред мен върви момче с кубинки, дънки, бомбър яке и прическа "първи номер".

Досещам, че ще стигнем до една и съща точка, но с различни намерения.

И двамата ще станем (не)волни участници в трагикомична постановка, чиито режисьори така и не се появиха на сцената, за да поемат отговорност.

Аз съм от "хората с билетите" за пиесата на Малкович. Той е от агитката, която няма да ме пусне до Голямата сцена на Народния театър, за да видя на живо каква е тази страшна драма в един сатиричен спектакъл, писан преди 130 години.

И двамата прескачаме полицейската лента около градината до БНБ, а униформен служител на СДВР ни гледа безразлично от ъгъла на "Цар Освободител".

На площада пътеводителят с кубинките се смесва с група младежи в камуфлажни гащи, бръснати глави и трибагреници.

Отляво е красиво осветеният театър, окупиран от малка, но извънредно шумна група.

Крещят "Оставка", "Предатели", "Еничари", "Да излезе сърбинът Малкович" при всяко леко открехване на входната врата. При едно от тях го отнася и директорът Васил Василев - човекът, който изгони режисьора Александър Морфов и даде Камен Донев на съд, но не посмя да каже "не" на PR-a на Ахмед Доган и Пеевски.

Тогава никой от присъстващите тук не се сби за смачканото достойнство на българския дух.

Оставиха сами "Хъшовете" Валери Йорданов, Руси Чанев, Валентин Танев, когато те излязоха да протестират на площада.

Тези, които дърпаха вратовръзката на Василев в нощта на премиерата на Малкович, всъщност не са организаторите на "културната програма", както била описана в уведомлението до СДВР.

Организаторите са се прибрали вдясно до фонтана с балерината, заобиколени от кръжок пенсионери, мъже в четнически униформи, плюс дежурния протестен поп. Говорителят Ивайло Шопски държи да се разграничи от агитката отсреща, която обвинява в провокация.

Добре, но на първа линия на "провокацията" е Ангел Джамбазки, чийто подгласник беше Шопски като кандидат-евродепутат на ВМРО на изборите преди 5 месеца. Какво разграничение - всичко си върви по план.

"По сценарий сега трябва да вземе думата председателят на Съюза на българските писатели Боян Ангелов", казва говорителят. "Тук ли е Боян Ангелов?".

Ето, казвам си, най-после ще видя писател, който не прави разлика между художествена измислица и повод за война.

Казионният СБП все пак е организацията, която драсна клечката на напрежението около постановката на Джон Малкович, като го нарече "открита инсинуация срещу страната и народа ни, зъл цинизъм и гавра с хилядите жертви, паднали по фронтовете за свободата и съединението на родината".

Само че тази вечер идеологът на протеста го няма на площада. Не се появи и след третото повикване. И не само него го няма.

"Къде е Костадин Костадинов, нали е голям патриот?", пита възрастен човек, който наблюдава по средата между двата полюса.

"Само по телевизията", отговаря придружителят му.

На площада няма знамена на "Възраждане", въпреки че партията е изпратила делегацията под формата на Цончо Ганев и Коста Стоянов. Същата тази партия беше ангажирала щурмови команди, за да сплашва жени и LGBT-младежи при прожекцията на филма "Близо" в София и Варна, но гледа да не се набива на очи пред Народния театър.

На следващия ден Костадин Костадинов ще тържествува, че "народът наби жълтопаветните еничари".

Но ако Костадинов беше дошъл, щеше да знае, че това не е вярно.

Трудно може да обидиш Владо Пенев на "жълтопаветник", а масовката посегна именно на него.

Колкото до Тео Ушев - част от хората, които се втурнаха да го "линчуват", дори не знаеха кого преследват. "Кой беше този?", ме попита жена със светнал поглед на връщане към централния вход.

Нападението е започнало до една от билетните каси, където притеснена служителка наблюдаваше какво се случва зад заключена стъклена врата. Жената се отзовава, когато някой я помоли за информация, но и тя не знае дали "Оръжията и човекът" ще се проведе тази вечер. Мога да си представя как се чувства, блокирана в този аквариум.

Връщаме се на "тихия протест", където мъжът с микрофона продължава да опява:

"Грозно е да освиркваме Народния театър"

Абсолютно никой не му обръща внимание, а и едва ли го чува зад шумовата блокада от свирки, крясъци и обиди под колоните.

"Мирният" хепънинг продължи с четене на декларации до патриарха и президента с призиви за сваляне на пиесата, с песни за "Ньойските пусти душмани" и пълно безразличие от главните действащи лица с качулките.

Към 18:40 ч. - т.е. двайсет минути преди премиерата, срещу която уж протестират - конферансието на протеста обяви, че ще се разпускат. Изиграха едно хоро, прибраха инвентара и изчезнаха, все едно нищо не се е случило.

Публиката им отиде при "провокаторите", за да види дали пушката ще гръмне в трето действие.

Част от по-младите се разделиха на две групи, за да завардят и задния вход. Там актьорът Дарин Ангелов се опитваше да разговаря с протестиращите и да ги убеди, че никой няма намерения да плюе по България от трибуната на Народния театър.

"Чели ли сте пиесата?", пита той хората, които са го наобиколили.

"Аз съм я чел", отговаря мъж на средна възраст.

"И какво намерихте обидно срещу българската армия и българския народ?", пита Ангелов.

"Срещу БЪЛГАРСКИЯ НАРОД, не само срещу армията", вика в лицето му жена на около 70 г.

"Пише, че имало библиотека с една книга, така ли?", казва протестиращият с гневен въпрос.

"Пише, че има една библиотека в дома, а не една книга", отговаря Ангелов.

"Случайно да знаете коя година е създадена Националната ни библиотека? Вие сте интелектуал, Вие трябва да знаете", сменя темата друга протестираща.

"А коя година е създаден Народният театър?", пита я Ангелов.

"Вие сте позор! Вие сте позор", запява отстрани група от младежи с черни качулки.

"К'ви българи те вие, бе, знаете ли си историята", крещи по актьора момиче на двайсетина години. Приятелят ѝ - с чернобяла маска през устата - я държи за раменете, сякаш всеки момент ще скочи да се бие.

Онези, които се надяваха да влязат на пиесата през служебния вход, бяха отпращани с обиди. "Ще се видим на Шипка на Трети март, налииии?", вика едно от момчетата - сякаш с огорчение, че "предателите" ще го оставят сам. Без да се замисля, че и хората с билетите обичат България като него. И те говорят неговия език. И те искат да живеят в по-добра държава, а не в разграден двор.

Когато на централния вход (напразно) се зарадваха, че пиесата е отменена, напрежението спря. Волен Сидеров и Красимир Каракачанов излязоха на оглед.

Хората със знамената и хората с билетите вече бяха равностойни по брой. Стояха рамо до рамо под свода на Народния театър и успяваха да разменят реплики, без да се плюят, блъскат или обиждат. С изключение на онези, които видяха две млади момичета зад прозорците на втория етаж, решиха, че те ги провокират, и на свой ред гракнаха с псувни.

На площада имаше и възрастни двойки, и самотни жени. Имаше и мъже, с които вероятно се разминавате всеки ден в супера.

Имаше хора, които се извиняват, ако настъпят някого в тъмното.

Хора, които бутат до пенсия или прекарват последните добри години от живота си във Фейсбук или пред "Евроком".

Хора, чийто патриотизъм е автентично свързан със семейно минало, но е смачкан по калъп от пропагандата на тоталитарния режим, който си позволяваше да приравнява Априлското въстание и борбата за Освобождението на България с 1944.

Много хора, на които явно им е писнало по всички направления - но вместо да накажат кукловодите, си го изкараха на куклите.