The Last of Us, епизод 3: Как една страхотна любовна история може да провокира толкова омраза?

Внимание: Текстът съдържа спойлери за Епизод 3 на The Last of Us.

Няма съмнение: The Last of Us ("Последните оцелели") пo HBO Max е един от най-добрите сериали на 2023 г. и заслужено чупи рекорди по гледаемост в платформата наравно с The House of the Dragon и Euphoria.

Адаптацията с Педро Паскал и Бела Рамзи по едноименната видеоигра постигна невъзможното - да се хареса на най-заклетите фенове на оригинала, но и да накара масовата публика да се заинтригува от историята, при това с поразителна оценка в IMDb - 9.3 / 10.

Но ако първите два епизода на постапокалиптичния The Last of Us събират еднозначни суперлативи, третият епизод се превърна в повод за толкова контрастни мнения, че сякаш хората са гледали два различни сериала.

За едни "Long Long Time" е перфектно разказана, автентична и трогателна любовна история, концентрирана в по-малко от един час.

Други са запленени от музиката на Линда Ронстад, която звучи в началото и в края на епизода - оттам идва и заглавието му - а забравената 50-годишна балада се превърна в неочакван хит в онлайн платформите.

Една немалка част от зрителите, които иначе харесват The Last of Us, обаче са толкова възмутени от видяното, че нарочно "бомбардират" рейтинга на епизода с най-ниската възможна оценка.

При 137 282 оценки в IMDb - 54% от хората са дали рейтинг 10/10 на Епизод 3.

Цели 28% от останалите обаче са натиснали единица, за да покажат, че са напълно несъгласни или разочаровани.

Причината е само една - любовта, която е описана в епизода, е между двама мъже на средна възраст, Франк и Бил. Ролите им са поверени на страхотни актьори - Мъри Бартлет от The White Lotus и Ник Оферман (Parks and Recreations), който наистина има култов статус като човек, способен да олицетвори обикновения бял американец, далеч от клишето на Холивуд.

И двамата са известни с комедийните си роли, но тук правят драматични образи на най-високо ниво.

Епизодът връща времето назад до 2003 г. - началото на апокалипсиса. Бил остава сам в малко градче, след като властите принуждават всички хора да се евакуират заради ужасяващата пандемия, породена от паразитна гъба.

Героят му не вярва на никого и нищо: за него правителството е заговор на нацисти, терористичният акт на 11 септември (случил се само две години по-рано) е активно мероприятие на ЦРУ, а в живота му няма нито един близък човек, за чийто живот да страда.

Бил знае как да си бъде самодостатъчен. Той не просто иска да живее сам, но се е подготвил за сценарий, в който да оцелее независимо от всякакви катастрофи - с арсенал от оръжия, храна, енергия и други ресурси. Обезлюденият изоставен град се превръща в негова крепост, която той обгражда с телени мрежи и скрити капани, за да се предпази от натрапници - и да ги избие.

В един от тях обаче попада Франк - човекът, който ще промени живота му завинаги. Епизодът се разгръща върху времеви период от 20 години, в които любовта, приятелството и желанието за нов живот унищожават самотата.

Нищо във връзката им не е лесно. Това не е романтична приказка за принцове (без принцеси). Характерите им са трудни, възгледите им се сблъскват, агресията и недоверието на Бил изглеждат несъвместими с рисковете, които Франк е готов да поеме в името на това да запази човещината си.

Светът около тях се разпада и се опитва да ги повлече със себе си. Изолацията ги спасява от пандемията, но не и от онова, което всяка следваща година причинява на човешкото тяло. Не е страшно да изгубиш връзка с цялото човечество. Страшно е да изгубиш единствения човек, когото обичаш.

Епизод 3 е есенцията на любовта. Лесно можеше да бъде превърнат в самостоятелен филм - сериалът можеше да продължи и без тази арка - и вероятно щеше да спечели няколко номинации за "Оскар".

Хейтът срещу него обаче не спира да се разпространява заради хомосексуалната нишка, независимо че тя съществува и в оригиналната игра.

The Last of Us създадена във време, в което представянето на хора с различна сексуална ориентация не е особен приоритет на студиата. Сюжетът ѝ дава да се разбере, че Бил (който и без това не е сред главните герои) е гей - просто историята на отношенията му с Франк не се набива на очи, а само е загатната и е отворена за интерпретации.

Затова и много от недоволните фенове на играта се възмущават, че сериалът я натрапва и преекспонира, без да има необходимост в централния сюжет - основните персонажи Джоел и Ели се появяват сякаш между другото.

Повечето от филмовите критиците обаче дават отлични оценки на Епизод 3 и отдават чест на създателите на сериала за това, че са имали смелостта да се отделят от канона и да покажат психологическа дълбочина, каквато едва ли някой очаква да види в зомби апокалипсис.