The Undoing: Въпреки финала този сериал е шедьовър

Внимание, текстът съдържа спойлери за развръзката в сериала The Undoing. Препоръчваме да изгледате шести епизод и да се върнете да прочетете ревюто тук.

Едва ли съм гледала нещо по-добро и с повече смисъл. И все пак краят ни раздели.

От психологическа гледна точка - „Отмяната“ (The Undoing) е шедьовър. Всички вътрешни съмнения на героите са предадени брилянтно. Трябва ли тя да е тази, която ще вкара съпруга си в затвора, въпреки че по нейно настояване беше нает най-успешният и скъпоплатен адвокат, за да го защитава? Как това ще се отрази на сина им? Кое е по-важно - да има баща или какъв ще е животът с такъв баща? Какво означава да си добър човек? Съпругът или справедливостта са по-важни?

Всъщност книгата, по която е адаптиран сериалът, е със заглавие „You should have known“. В нея героинята на Никол Кидман също пише книга. Като психотерапевт тя се сблъсква постоянно с двойки, които имат проблеми във взаимоотношенията си. И винаги им обяснява, че партньорът не се е променил. Той е бил същият, още от самото начало, но любовта и нашата представа за мечтания партньор ни пречат да разсъждаваме трезво. Тук идва парадоксът - тя, която е посветила живота си на тази тема и е завършила в Харвард, осъзнава, че е попаднала в същия капан. В този, в който е „трябвало да знае“ („You should have known“). Въпреки всички червени лампички, за нея Хю е това, което тя иска да бъде в продължение на цели 17 години.

The Undoing: Най-добрият сериал на 2020 г. и удоволствието от бавното кино

Никога не съм била фен на Хю Грант, но с тази роля го нареждам в личната ми топ 3 класация за мъжки такива. И изборът на актьор не е случаен. Ние всички сме свикнали да гледаме Хю Грант като любящ и мил и би било трудно да си представим това, което стана в последната сцена. Тоест, ние всички досега сме го виждали такъв, както Никол Кидман го вижда в началото. А се оказа, че той можел да бъде брилянтен злодей. Дотолкова, че е готов да прехвърли вината върху собствения си син в момент на безизходица.

В началото Хю Грант е предствен като перфектният баща. А дали? Всъщност той е приятна и интелигентна компания, с чувство на хумор. Той е този, когото познаваме отпреди. И макар нито да успява да отдели време за екскурзия със сина си, нито иска да изпълни най-съкровеното му желание - да му вземе куче - ние го харесваме. А той бяга от всичко, което изисква допълнителна отговорност и ангажимент, но го прави така майсторски и завоалирано, че дори му се възхищаваме колко е „перфектен“. Защото го познаваме. Защото имаме изграден образ за него.

Брилянтно е предадено как един психотерапевт помага на другите да виждат картината по-ясно, а не успява да я види в собственото си семейсто. Досущ като босите обущари. Толкова умело, че ние също, като зрители, виждаме действителността от много различни точки. Понякога вярваме на дядото, понякога на сина, понякога на Никол Кидман, понякога на съпруга на Елена, понякога и на Хю Грант, а понякога не вярваме на никого. Режисьорът ни хвърля в различни посоки и жонглира с това кой какъв може да бъде в различните ситуации.

За мен беше велика и много определяща сцената с колегата на Хю, в която той обясни, че героят на Хю е лекувал заради собственото си его повече, защото е искал да бъде спасителят, а не защото му е пукало толкова за здравето на пациентите.

Изборът на професия за такъв социопат също е тема за размисъл. Може би сам е усещал емоционалните си липси и е искал да наваксва, а може би наистина само е хранил егото си. И вероятно е избрал тази професия, защото смъртта не е нещо, с което не може да се справи.

Няма да говоря за красивата картина и "леките" диалози. Нито ще го сравнявам с българския мелодраматизъм в сценариите. На нито една серия не се разсеях, ни за секунда, а мултитаскингът, докато гледам филм, по принцип, не ми е чужд. Впечатлена бях и как представят Ню Йорк. Толкова красиво заснети сцени, които показват града като отделно, дишащо цяло, което си партнира с емоциите и преживяванията на героите.

Мога да разсъждавам още часове, но ще кажа, че за всеки, който се интересува от психология, този сериал е абсолютен must, защото поведението на всички актьори в повечето ситуации е предадено върховно.

Детенцето не отстъпва по нищо на нито един друг актьор.

Снощи, докато гледах, разсъждавах и за играта на Съдърланд. Любим актьор. Ролята му тук и подкрепата към Никол Кидман е толкова силна, че се опитах да си представя делото, целия процес, без него и не успях, въпреки че той е там само като присъствие, без диалози, но камерата често ни вовди към него. Едва ли сама жена без тази морална подкрепа щеше да се справи с всичко това. Моментът, в който той бавно и спокойно ѝ помага да си облече палтото, тъкмо когато тя е обърнала развитието на целия процес, казва всичко - без думи - по темата "подкрепа".

И все пак краят ни раздели. С това, че е толкова реален. Понякога хората, които са вербално агресивни, се оказва, че не са убийци. А убийците могат да бъдат успешни, умни и богати хора.

Понякога истински грижовните бащи изневеряват. Понякога синовете са готови на всичко за бащите си. Темата за мъжа е разгърната многопластово - от сина, през бащата до дядото.

Четох много критика, че много просто е построена развръзката накрая, че не е това, което хората са очаквали. А всъщност какво трябва да очакваме? И защо не можем да повярваме, че някой, когото познаваме като добър човек, може да е чудовище? Трябва ли винаги престъпникът да е някой, за когото нямаме съмнение до последния момент, защото така се случва обикновено в киното? А как се случва в живота?

Това, което другите критикуват, за мен прави този сериал шедьовър. Реалността извън клишето на това, което сме свикнали да виждаме по филмите.

Преди седмица или две преживях силна емоциална криза, свързана с любим мой град в Германия - този, в който учих. Бях пропуснала, че са открили доказателства за убийството на Маделин Маккан, но още не е осъден извършителят. Всички познаваме снимката на онова ужасно красиво русо момиченце, което изчезна преди 13 години в Португалия. И всички се надявахме тя да е жива. Немската полиция потвърди, че става въпрос за убийство. Заподозреният е германец. Млад и симпатичен мъж, вероятно извършил куп други престъпления (сега лежи за изнасилване), като голяма част от тях е записвал. Гледах предаване на австралийска и несмка телевизия. Жена, която е притежавала терен близо до този на въпросния мъж, го описа като много добре облечен и винаги учтив. Гледах записи с интервюта на негови приятели. 12-13 години не е имало кой да го спре в нито една от двете държави, в които е пребивавал.

Невинаги злодеите изглеждат и се държат като такива.

Реалността на "Отмяната" и новата гледна точка, която не е „като на кино“, го правят шедьовър.

Има още куп теми за размисъл, коя от коя по-интересни. Със сигурност сериалът трябва да се гледа втори път, за да вникнем във всички малки детайли, разговорите на Хю Грант с неговия малък пациент, начинът, по който изиграва всичко на благотворителния бал и колко „перфектен“ баща и съпруг може да бъде.

„You should have known“.

Прочетете още:

Филмите и сериалите, които ще гледаме през декември 2020