Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Годината е 1983-а. Няколко младежи край варненския фар поставят началото на празникa на свободата.
България все още е зад Желязната завеса, в късния социализъм, а свободата често има различни измерения от онези, които днес приемаме за даденост.
Западната музика се слуша тайно, дългите коси и нестандартното облекло привличат вниманието на милицията, а младежите, които открито демонстрират различност, нерядко се оказват обект на проверки и подозрения.
Именно тогава, във Варна, няколко млади рокаджии и хипари правят нещо, което не подозират, че днес ще се превърне в уникален български феномен.
Две компании варненски младежи се събират край морето с китари, касетофон и няколко бутилки, за да изпратят нощта срещу 1 юли. Сред най-известните фигури в общността са Стоян Георгиев – Тяната, Лида Ангелова, Юлиян Ангелов – Чайката, Весислав Дюлгеров – Вампира, Янко Димов, Александър Евтимов – Мароканеца, Жоро Мейдъна и още десетки млади хора. Това, което ги обединява, е музиката. Те слушат Deep Purple, Black Sabbath, Uriah Heep, Led Zeppelin, Iron Maiden и други.
Подготовката за посрещането на изгрева започва дни по-рано. Сред най-развълнуваните участници е Лида Ангелова, която десетилетия по-късно си спомня атмосферата около организацията във филма „Джулая: началото“ от БНТ: „Ентусиазмът беше голям, че правим нещо целенасочено. Започнахме приготовления, като записахме песента „July Morning“ на Uriah Heep на касетка – една цяла касетка с песента, за да може да се върти нон стоп“.
Избраното място е районът на фара и вълнолома във Варна. То не е случайно. Младежите го избират, защото е сравнително уединено и далеч от местата, където обикновено са патрулирали милиционерите.
Янко Димов описва напрежението и усещането за нещо необикновено в нощта преди изгрева: „Първият Джулай беше като пир по време на чума, с риск да бъдем набити. Беше невероятно, че се получи и се повтори, и се потрети, стана необратимо и неконтролируемо”
Сред хората, които са най-силно свързани с Джулая, е Стоян Георгиев – Тяната. За приятелите си той е бил истинска енциклопедия на рок музиката. Познавал е в детайли историята на любимите групи, знаел е биографиите на музикантите, семействата им, албумите им и историите зад песните.
Съществува легендата, че преди първия Джулай той е все още в казармата и посреща първото юлско утро на пост сам. Тягостното усещане тогава го кара да си обещае, че повече никога няма да посрещне сам този изгрев.
Вторият Джулай през 1984 г. е в значително по-камерен състав. Мнозина от младежите в компанията служат в казармата, но за някои от тях 1 юли се превръща в толкова важна дата, че си пазят отпуските специално за нея.
През 1985 г. вече става ясно, че случващото се във Варна надхвърля рамките на местната компания приятели. Новината за нощните събирания край морето се разпространява из рок средите в страната. За третия Джулай във Варна пристигат хора от Бургас, Русе и Пловдив.
До 1987 г. традиционното място остава вълноломът край фара във Варна. Истинският преломен момент настъпва през 1988 година. Според спомените на Юлиян Ангелов – Чайката, тогава на Южния плаж вече се събират повече от двеста души, затова компанията от младежи се мести на Рибарския плаж в града.
На 1 юли 1989 г. Джулаят вече е достигнал особен статут сред българските рокаджии. Именно тогава един от тях – Дидо Драгнев – решава да направи сватбата си част от празника. Според спомените на приятелите му над празненството е опънат бял чаршаф с огромен черен хипарски символ, а „July Morning“ звучи непрекъснато по време на тържеството.
Междувременно гореспоменатият Стоян Георгиев – Тяната започва да търси нови места, където старите приятели да могат да се събират далеч от огромните тълпи. Така вниманието му се насочва към скалите край черноморското село Варвара в община Царево.
Първата година във Варвара събирането отново е сравнително малко – с около двайсетина души. Атмосферата напомня за първите Джулаи във Варна - с китари, огън, разговори до сутринта и изгрев над морето. Още на следващата година обаче новината отново се разпространява и мястото започва да привлича все повече хора.
С времето празникът достига и извън пределите на България.
През 2004 г., по време на общ концерт в Каварна с БТР, Джон Лоутън от Uriah Heep за първи път чува за българската традиция Джулай морнинг и остава силно впечатлен от нея.
Тази среща поставя началото на дългогодишната му връзка с празника, като в периода между 2007 и 2015 г. той редовно участва в посрещането на изгрева край най-източните скали на България – Камен бряг, където слънцето първо огрява страната. През 2008 година към него се присъединява и Кей Хенсли, като двамата изпълняват заедно емблематичната „July Morning“ пред стотици хора, събрани да посрещнат първите лъчи на юли.
С времето Лоутън дори се установява по-близо до морето, като си купува апартамент в Каварна, а след смъртта му през 2021 г. връзката му с това място придобива още по-силно символично значение. Част от праха му е разпръсната на Камен бряг, а в местността „Огънчето“ е издигнат паметник в негова чест, на мястото, където години наред гласът му е посрещал изгрева заедно с българските фенове.
Джулай Морнинг се празнува само у нас, като няма еквивалентна традиция, срещана другаде по света. През последните години честването се разшири отвъд морския бряг до други живописни места, като бреговете на река Дунав, Камен дел, Хисарлъка в Кюстендил и други местности.
С времето част от хората, започнали посрещането на изгрева, започват да усещат, че духът на Джулая постепенно се променя.
„Нещата се размиха, всички пият, не разбират откъде идва идеята и само пречат на хората“, обяснява Лида Ангелова пред БНТ. А в един момент се стига дотам, че тя и останалите от компанията започват да се събират далеч от тълпите, за да запазят първоначалното усещане за общност и смисъл.
В какъвто и вид да се празнува днес Джулай морнинг той все пак продължава да се възприема като символ на ново и по-добро начало, да събира млади и възрастни и да кара дори най-големите любители на съня да наблюдават слънцето в ранни зори.
