Ти ли си „Дон Кихот”?

Има голяма ирония в това да поставиш „Дон Кихот” на театралната сцена днес. Обединяваш над двайсет актьори на сцена, правиш страхотна сценография и костюми, пресъздаваш духа на роман на няколко века, инвестираш средства... И всичко това, за да разказваш встрастено на публиката приказки за справедливостта, честта, смелостта, идеалите и свободата.

Някои биха казали, че на пръв поглед епичният мащаб на новата постановка „Дон Кихот” в Младежки театър „Николай Бинев” на режисьора Веселка Кунчева наподобява битката на главния персонаж с вятърните мелници, която от самото начало е обречена на провал. Защото помни ли публиката каква беше мисията на Дон Кихот? Има ли място за всички ценности, изброени по-горе, за които толкова обичаме да говорим днес?

Когато обаче светлините в салона угаснат и настане гробна тишина, а на финала лавина от аплодисменти залее сцената, става ясно, че постановката „Дон Кихот” далеч не е обречена битка с вятърни мелници, а откровен и красив спектакъл със смисъл, послание и плам, който заразява публиката

Откъде идва този плам?

Още от самото начало режисьора Веселка Кунчева се нагърбва с предизвикателната задача да работи с една велика литературна творба, която българската публика е гледала многократно на сцена. Достатъчно е да споменем, освен драматизациите от последните години, че в театъра все още се говори с почит и възхищение за постановката на доц. Петър Пашов от 1989 г., която е знаков момент в кукления ни театър.

Веселка Кунчева обаче не адаптира буквално романа, а избира ключови мотиви, послания, картини и прави съвременна интерпретация на историята. В нейната версия единствените персонажи, в които се превъплъщава един актьор, са Дон Кихот и Санчо Панса, всички останали са колективни образи, играни от актьорите.

Дори любимата Дулсинея пулсира с енергията на всички актриси в постановката.

Запазени обаче са идеите. Дон Кихот (Александър Хаджиангелов), е все така „луд” и опиянен от идеята за справедливост и свобода. Макар и в нелепи доспехи от домакинска посуда, той е устремен към своя идеал. Забележителна е промяната в неговия антипод Санчо Панса (Светослав Добрев), който постепенно, също като публиката, се заразява с „лудостта” на Дон Кихот и сам се превръща в защитник на доброто.

Тук идва мястото на актьорския състав, който работи като брилянтно координирана машина. В различните сцени, понякога на етюден принцип, актьорите създават ритъм и музика с помощта на реквизита, пеят, говорят един през друг, но запазваки цялостна хармония, и така движат действието в спектакъла.

В едната сцена могат бъдат апатична опиянена паплач, в следващата са сляпа тълпа от гласоподаватели, водени като овце от политически кандидат, а в следващата са претенциозен елит с подигравателно отношение към смелия рицар Дон Кихот.

Текстът в „Дон Кихот”, в който се смесват диалог и поезия, звучи съвременно, върви леко и с малко думи предава посланията. Затова и постановката резонира толкова болезнено и точно с публиката. Всичко това се случва на фона на авторската музика на композитора Милен Апостолов, която в един момент е тиха и изпълнена с напрежение, а в следващия е епична и приповдигната в унисон с препускането на Дон Кихот към свободата

Другата причина постановката да бъде толкова силна са сценографията и костюмите на Мариета Голомехова. Тя създава изчистена, но същевременно мащабна сценография, която само с помощта на вятър и една голяма колкото сцената черна завеса може да се трансофмира в площад, поле, ураган или тъмна материя, населявана от грабливи сенки. На този фон още по ярко се открояват костюмите, в които са добавени куклени средства като големи маски с остри клюнове или ризници с прикрепени за тях тенекиени съдове и прибори.

Добрата колаборация между Мариета Голомехова и Веселка Кунчева не е изненада,тъй като двете са отдавнашен тандем в театъра. „Момо”, „Дама Пика” и „Последният човек” са само малка част от примерите за страхотни техни общи проекти. Забележителното в случая с „Дон Кихот” е как драматургия, режисура и сценография се допълват, за да пресъздадат духа на една архаична от днешна гледна точка творба със съвременен език и средства.

Успехът на постановката се потвърждава и от трите номинации за „Икар”: за поддържаща мъжка роля (Светослав Добрев в ролята на Санчо Панса), авторска музика (Милен Апостолов) и най-добро представление. Последната награда се избира именно от публиката чрез онлайн гласуване на сайта на САБ, а наградите ще бъдат връчени на 27 март.

Може би „Дон Кихот” звучи толкова съвременно, защото днес на твърде много фронтове ние сме се оставили, след като ръката ни е отхвърлила копието по една или другапричина?

В своята постановка Веселка Кунчева преплита куклени и драматични средства, осъвременява текста, за да напомни, че във всяко едно време има място за идеалите и че „дори ръката ти да отхвърля копието” не бива да се оставяш. Защото „пътят е напред” и във всеки от нас се крие по един Дон Кихот. За този Дон Кихот разказва Веселка Кунчева и целият екип на „Младежки театър”.