Германия се намира на ръба на културна революция - легализирането на употребата на канабис ще стане факт в съвсем близко бъдеще.
Правителството вече внесе проект, с който отглеждането на канабис за лична употреба от пълнолетни става законно. Притежанието на до 25 грама канабис от хора над 21-годишна възраст вече няма да се наказва. Всеки ще има право да отглежда до 3 растения на балкона или в градината на дома си.
Изследване на Spiegel обаче показва, че 45% от гражданите на Германия не одобряват тази реформа.
Твърдо против легализирането на тревата е и психологът Райнер Томазиус, основател на Германския център за изследване на децата и младежите в Университетската клиника на Хамбург.
Екипът му изследва влиянието на канабиса върху младите хора от 15 години. Всяка година в клиниката постъпват около 1200 пациенти със зависимост към канабис.
"Виждаме постоянно колко бързо младите хора се пристрастяват. За около 6 месеца те вече могат да станат зависими. Животът им се концентрира само върху наркотиците. Отказват да ходят на училище, развиват сериозни дефицити при контрол на импулсите. Пациентите ни спират изцяло да се интересуват от спорта или свиренето на музикален инструмент.
"Активностите, с които някога са се занимавали в свободното си време, сякаш изчезват в дън земя. Често наблюдаваме конфликти с родителите, най-вече заради употребата на трева. Младежите все по-трудно могат да се концентрират, почти не могат да учат, изостават в училище, започват да развиват мисли за самоубийство", разказва той в интервю за Spiegel.
Тези проблеми се проявяват не само при клиничните случаи, но и при младежи, които още нямат диагноза "Зависимост".
Поддръжниците на легализирането на канабиса извеждат на преден план факта, че и сега много хора пушат трева и нямат здравни проблеми.
Томазиус обаче посочва, че най-често това се отнася за възрастни хора, при които функциите за контрол действат по напълно различен начин.
"Младежите не оценяват собственото си поведение от гледна точка на дългосрочните последствия от него. При тях любопитството винаги винаги взема връх", казва той.
Лекарят смята за наивно мисленето, че въвеждането на възрастова граница за легалната трева ще спре тийнейджърите от употреба.
"Често 15-16-годишни юноши пушат трева в компания с 20-годишни. Тази възрастова граница е измислена - младежката култура няма нищо общо с нея. Смятам, че не бива да има каквото и да е легализиране на тревата, защото тя води до увеличение на броя на пушачите, а щетите върху здравето се увеличават, независимо каква възрастова граница ще се постави", казва той.
"В Германия имаме голям проблем с цигарите и алкохола, и би трябвало да правим всичко възможно да не добавяме и трета субстанция, която блокира възможностите за развитие на младото поколение", смята психологът.
Томазиус отхвърля и друг аргумент, който поддръжниците на легализирането често изнасят - че случаите на употреба на канабис при младежите се увеличават, независимо че това е формално криминализирано. Увеличава се броят на децата между 12 и 17 г., които казват, че са пушили трева поне веднъж в последните дванадесет месеца и поне веднъж през последните 30 дни.
Лекарят посочва, че ръстът при инцидентната употреба на марихуана няма отношение към реалния проблем със здравните ефекти върху младите хора.
През последните 30 години няма почти никаква промяна в данните за редовното консумиране на канабис от младежите, казва той. А вредите въхру здравето се появяват именно при голяма употреба.
Томазиус не вярва, че легализирането ще има някакъв ефект върху чистотата на продаваната продукция.
"Кой ще контролира какво трябва да е качеството в клубовете за канабис? Какво качество ще имат растенията, които всеки ще може да си отглежда на балкона? Ако се стигне до легализиране на тревата, пушенето ще е повсеместно", смята той.
Психологът се обръща към родителите с призив да заемат ясна позиция за "нулева толерантност спрямо канабиса в младежка възраст".
"Винаги се изненадвам, когато се срещна с родители на деца, употребяващи канабис. Учудвам се колко рядко родителите се намесват срещу консумацията на децата им. Често ми казват оправдателно: "Самият аз съм пушил като младеж, значи нямам право да забранявам на собственото си дете да го прави". Това е фатална грешка", казва той.
Самият лекар, роден през 1957 г., признава, че е опитвал марихуана като студент - "сред нас едва ли имаше човек, който да не е пробвал".
Но "когато родителите мислят за собственото си поведение в миналото, а не за благосъстоянието на децата им сега, всичко се обърква".
"Родителите трябва да поддържат разговора с децата си, да показват интерес, да задават въпроси. Но и ако самите те са пушили, би трябвало да имат съвсем ясна позиция срещу употребата на канабис в младежка възраст. И тя гласи: нулева толерантност. Тази позиция трябва да се поддържа и от двамата родители. Естествено, това не означава винаги, че детето ще се съобразява със забраната. Но то трябва да знае в момента, в който реши да употребява канабис, че родителите му са против", казва той.