- Токът за домакинствата поскъпва средно с 2,58% от 1 юли, като най-ниско е увеличението при клиентите на „Електрохолд“ – 1,8%, а най-високо – при EVN – 3,6%.
- От 1 юли електроснабдителните дружества ще могат да купуват ток директно от борсата, а НЕК отпада като обществен доставчик.
- Сметките ще показват две стойности – пазарната цена и компенсацията от държавата, която ще запази регулираната цена за битовите потребители.
- Парното поскъпва средно с 4,5%, въпреки че топлофикациите поискаха ръстове до 90%.
- КЕВР не изключва ново поскъпване от 1 януари 2026 г., но отрича да е имало политически натиск при сегашното решение.
Цената на електроенергията и парното за домакинствата в България се повишава от 1 юли, но в по-малък размер от първоначално очакваното.
Това стана ясно след днешното решение на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР), с което се утвърждават новите тарифи за следващия регулаторен период.
Увеличението на цената на тока ще бъде средно с 2,58% – значително под първоначалното предложение на регулатора за 4,6%.
„С това решение КЕВР цели плавен преход към либерализацията на пазара на електроенергия за бита и баланс между интересите на енергийните дружества и потребителите“, коментира председателят на КЕВР Пламен Младеновски.
Поскъпването ще се отрази различно в отделните райони на страната:
-
За потребителите на „Електрохолд“ увеличението е 1,8%
-
За клиентите на EVN – 3,6%
-
За абонатите на „Енерго-ПРО“ – 2,5%
Това означава, че при стандартна сметка от 60 лева клиентите на трите дружества ще плащат между 1,08 лв. и 2,16 лв. повече месечно.
Като причина за по-ниския ръст на цените спрямо първоначалните намерения КЕВР посочва намалението на надценките за крайните снабдители и леко редуцираните мрежови тарифи. Освен това при последните търгове, на които са се явили електроснабдителните дружества, цената на електроенергията е била договорена на 140 лв./мвтч – по-ниска от очакваното.
От днес влиза в сила и либерализацията на пазара на ток за дружествата, които снабдяват битовите клиенти.
Отпада ролята на Националната електрическа компания като обществен доставчик за регулирания пазар, а трите основни електроснабдителни дружества – „Електрохолд“, EVN и „Енерго-ПРО“ – вече ще купуват ток директно от борсата.
Цените за крайните битови потребители обаче остават под контрола на КЕВР.
Новите сметки ще включват две стойности: реалната пазарна цена и размера на компенсацията, която държавата предоставя, за да поддържа регулираната цена. Как точно ще се прилагат компенсациите, тепърва ще стане ясно, когато Министерството на енергетиката оповести конкретните механизми за подпомагане.
Сметките за парно също ще бъдат по-високи – средно с 4,5% за страната.
Исканията на топлофикациите обаче бяха в пъти по-високи, като в някои случаи надхвърляха 80–90%. „Претенциите на дружествата бяха прекомерни и нямаха икономическа обосновка“, коментира Младеновски.
Ето част от новите цени:
-
София: +5,96%
-
Пловдив: +5,18%
-
Варна: +1%
-
Бургас: +4,99%
-
Велико Търново: +5%
-
Сливен: +5,11%
По изчисления на регулатора, ако абонат на „Топлофикация София“ е плащал 100 лв. средно месечно през зимата на 2024 г., тази зима ще трябва да плати 106 лв.
Председателят на КЕВР Пламен Младеновски заяви, че по-ниското увеличение на цените спрямо предварително обявените планове не е в резултат на политическа намеса.
Това обаче може да не е последното увеличение за следващите 12 месеца. От енергийния регулатор не изключиха възможността от 1 януари 2026 г. да има нов ръст на цените.
Цената на природния газ също се увеличава, макар и с минималните 0,35%. От юли „Булгаргаз“ ще продава синьото гориво за 64,55 лв. за мегаватчас. В цената влизат доставки от Азербайджан и втечнен газ от компанията RWE, транспортиран през терминалите на „Боташ“ в Турция.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
