Той е първият чужденец, който е нает на работа в най-влиятелната медия в Япония - Йомиури Шимбун, издание с 12-милионен тираж през 90-те.
Момче, израснало във ферма в Мисури, заминава едва на 19 години, за да живее в Токио. А всички пътища на професионалния му път го водят към тайните на японската организирана престъпност.
Това е Джейк Аделстийн - истинският герой от Tokyo Vice. Сериалът по HBO, продуциран от Майкъл Ман, е създаден по автобиографичната му книга. В свое интервю за британския Telegraph той описва съдържанието ѝ като "посттравматичен стрес, напечатан на хартия".
"Има много младежки идеализъм, но и огромна болка и загуба. Ужасно е да знаеш, че някой иска да умреш. Познавам хора, които изчезнаха безследно. Мои колеги бяха пребити толкова брутално, че едва могат да ходят", казва той.
Всичко започва по непредсказуем начин. Едно ученическо сбиване го мотивира да се запише на карате, а оттам Джейк Аделстийн развива интерес към дзен будизма. В първи курс на университета се записва да учи японски език, а на 19 г. се премества в Япония по програма за обмен на студенти по литература.
В Токио Аделстийн започва да обучава будистки духовник на английски и превежда обучителни филми за кунг-фу.
Самият той успява да овладее японския на достатъчно високо ниво, така че през 1992 г. да премине прословутия тежък изпит за работа в най-големия вестник в страната - всекидневник с 12-милионен ежедневен тираж. За да получи работата, той трябва да издържи 4-часова езикова проверка и поредица от три устни събеседвания, по време на които му задават всевъзможни въпроси.
Журналистическият му стаж започва с най-неблагодарната работа, която по-високопоставените от него го товарят. В свободното време Аделстийн присъства на пиянски запои с колегите си, при един от които той нокаутира шефа си.
Разследващата журналистика също изглежда доста различно: с постоянна работа на терен, надлъгване с потенциалните източници и създаване на връзки сред съмнителни посетители на нощни клубове.
Докато отразява полицията, Аделстийн попада на информация за един от босовете на мафията на име Гото Тадамаса (преименуван в сериала на Шиндзо Тозава). Гото е глава на най-голямата и брутална мафиотска фамилия в Токио.
През 90-те японската мафия е в най-силния си период, с над 90 000 членове и 22 официално признати групировки. Босовете не се крият, а ползват лъскави офиси и брандирани визитки. Таблоидите ги героизират заради начина им на живот.
Групировките имат и собствен етичен кодекс, който забранява тероризирането на цивилни и търговията с дрога. Дисциплината се спазва с физически наказания. Властите затварят очите си пред поръчковите убийства между вражески групировки.
Аделстийн нарича "шизофренно" отношението на японците към мафиотите - разбират, че става дума за социопати и престъпници, но смятат, че тези хора работят за по-висше благо извън системата.
Разследването му срещу Гото се превръща в негова основна мисия, след като един от източниците му - чуждестранна проститутка - внезапно изчезва. Журналистът е убеден, че тя е убита, и започва да търси истината за престъплението.
Американецът прилага всевъзможни нестандартни методи, за да стигне до нова информация. Разказва пред New Yorker, че е преспивал с някои от източниците си, прибягвал е до изнудване по време на "преговорите" със свои информатори, ровил е в кофи за боклук, и др.
Редакцията на вестника обаче не иска да публикува това, което Аделстийн им предоставя за Гото - и репортерът е принуден да напусне след 12 г. работа. По-късно той разказва, че е заплашван от членове на японската мафия: "Изтрий историята или ние ще те изтрием. И семейството ти също".
Дори това не го спира. В крайна сметка Аделстийн открива важна връзка към Гото. Той получава сигнал, че мафиотът е получил чернодробна трансплантация в САЩ, въпреки че човек с неговото криминално досие никога не би трябвало да вземе американска виза.
Оказва се, че Гото и още трима членове на мафията са били записани като пациенти в болницата на Калифорнийския университет в Лос Анджелис. Гото е получил визата заради споразумение с ФБР - лечение в замяна на вътрешна информация за други японски мафиоти. Болницата получава и 200 000 долара дарение от пациентите.
Джейк Аделстийн прави разкритието в статия за Washington Post през 2008 г. и продължава темата в LA Times. Оттогава той е написал няколко книги и продължава да разказва за японския криминален свят в различни онлайн медии.
Книгата му "Пороците на Токио" се появява с предупреждение до всеки издател, който иска да работи с него: "Необходимо е да се вземат сериозни мерки за сигурност".
Заради опасността за живота си той наема бивш якудза за свой бодигард и шофьор в продължение на години: "Винаги плащах неговата заплата навреме, дори ако това означава, че ще трябва да ям рамен до края на месеца".
Днес той вече не вярва, че заплахата е толкова голяма. Охранителят му умира по време на Covid-пандемията, а Аделстийн не е потърсил друг негов заместник. Смята, че организираната престъпност вече няма същата власт като преди.
Колко достоверен е Tokyo Vice?
Когато сериалът излиза по HBO, Hollywood Reporter пуска своя статия, в която анонимни източници оспорват истинността на твърденията в оригиналната книга и в ТВ-продукцията.
Аделстийн отговаря на тези обвинения, като сам публикува архив със статии, документи и полицейски доклади, за да потвърди, че не лъже.
Някои елементи от историята са променени, и това е направено поради обясними причини: журналистът не иска да освети тайните си източници, защото това може да ги осъди на смъртоносно отмъщение от организираната престъпност. Джейк Аделстийн продължава да работи като разследващ журналист на свободна практика.
"Понякога си мисля, че ще зарежа всичко и ще се оттегля като смирен дзен-будистки духовник. Но вярвам, че в живота си се сблъскваме само с несправедливостите, които би трябвало да поправим. Истината е единственият начин да се бориш с лъжите", казва той в свое интервю за Telegraph.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
