Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Докато напрежението между Индия и Пакистан достигна най-високото си ниво от десетилетия, президентът на САЩ Доналд Тръмп предложи да посредничи между двете страни. Регионът е изправен пред реална заплаха от военен сблъсък след въздушни удари, свалени самолети и взаимни закани за отмъщение.
„Надявам се да спрат дотук“, каза Тръмп. „Ако мога да помогна, ще го направя. Поддържам добри отношения и с двете страни и искам да ги видя как решават конфликта.“
Изказването дойде малко след като Индия нанесе удари по обекти на въоръжени групировки в пакистанската част на Кашмир, които нарича „терористични мишени“, а Пакистан съобщи, че е свалил индийски самолети и ще отвърне на всяка агресия. САЩ често играят медиаторска роля в подобни кризи, но този път вниманието им е разделено между конфликтите в Украйна и Близкия изток.
Напрежението в региона ескалира след нападението от 22 април край курортния град Пахалгам в управляваната от Индия част на Кашмир – хималайски регион, оспорван от десетилетия между Индия и Пакистан. При атаката, извършена срещу автобус с индийски туристи, загинаха 26 цивилни – най-смъртоносното нападение в района от години. Индия обвини Пакистан, като посочи, че нападателите са свързани с въоръжени групи като „Лашкар-е-Тайба“ и „Джаиш-е-Мохамед“, които според индийските власти действат от пакистанска територия с негласна подкрепа от Исламабад. Пакистан отрече участие или подкрепа за атаката.
Само две седмици по-късно Индия отвърна с операция „Синдор“, насочена към бази на въоръжени групировки в Пакистан и в контролираната от Пакистан част на Кашмир. Според пакистанската армия при ударите са загинали най-малко 31 цивилни, включително жени и деца. Делхи твърди, че целта е била „терористична инфраструктура“. Пакистан съобщи, че е свалил 25 индийски дрона и определи действията на Индия като „сериозна провокация“.
От своя страна Индия заяви, че е поразила противовъздушни системи в отговор на опити за атаки по нейни военни обекти с ракети и безпилотни апарати. Според индийското министерство на отбраната, при пакистански обстрел в райони от Кашмир под индийски контрол са загинали най-малко 16 души.
На 8 май напрежението се изостри още повече след поредица от взаимни удари с дронове и ракети. Пакистан временно преустанови полетите в Лахор, Карачи и Сиалкот, а борсите в двете страни отчетоха рязък спад. В индийския щат Пенджаб се съобщава за паническо изкупуване на храни и лекарства. Индия твърди, че при ударите са били ликвидирани над 100 бойци, докато Пакистан настоява, че жертвите са предимно цивилни. И двете страни заявиха, че не търсят по-нататъшна конфронтация, но предупредиха, че ще отговорят на всяка нова атака. Вашингтон, Пекин, Москва и ООН отправиха призив за сдържаност и дипломатически диалог.
Позицията на Вашингтон след терористичната атака от 22 април бе непоследователна. От една страна, САЩ остро осъдиха нападението. От друга – държавният секретар Марко Рубио призова и двете страни към сдържаност и деескалация – послание, което в Ню Делхи бе възприето като неоснователен натиск върху Индия да не реагира.
Междувременно индийският министър на отбраната Раджнат Сингх съобщи, че в телефонен разговор с американския си колега Пийт Хегсет е получил уверение за подкрепа в борбата с тероризма и за правото на Индия да се защити – сигнал, който според анализатори е бил възприет като зелена светлина за ответен удар.
Няколко дни по-късно Тръмп омаловажи напрежението с думите: „Индия и Пакистан ще го разрешат по един или друг начин. Винаги е имало напрежение между тях.“
Муид Юсуф, бивш съветник по сигурността на Пакистан и експерт от Центъра „Белфър“ в Харвард, коментира, че подходът на Вашингтон този път е пасивен: „Може би са очаквали, че някой друг ще посредничи – но това не се случи. А няма друга сила освен САЩ, която би могла да ги накара да се отдръпнат.“
В предишни конфликти САЩ са действали по-координирано, с подкрепата дори на Русия и Китай. Сега такава линия липсва. Допълнително усложнение е, че Вашингтон в момента засилва стратегическите си отношения и с двете страни. Индия и САЩ изграждат тясно сътрудничество в отбраната и технологиите с фокус върху Китай, а паралелно текат преговори по търговско споразумение, което цели да предотврати заплахата от 26% „реципрочно“ мито върху индийски стоки.
По информация на Financial Times Индия е информирала САЩ непосредствено след удара. Съветникът по националната сигурност Аджит Довал е провел разговори с представители на САЩ, Саудитска Арабия, ОАЕ и Япония.
От страна на Пакистан финансовият министър Мохамад Аурангзеб заяви пред Financial Times, че страната му би приветствала всяка посредническа роля: „САЩ са важен стратегически партньор. Бихме приели всяко усилие да се намери независим арбитър в този момент.“
Битката за Кашмир или защо Индия и Пакистан са на прага на нова война
