Изследване на "Тренд", направено в първата седмица след формирането на новия кабинет "Денков", показва отклонение в доверието за "Продължаваме промяната" - "Демократична България" на фона на минимални електорални загуби за ГЕРБ.
Най-големият губещ обаче се оказва президентът Румен Радев, при когото за първи път "Тренд" отчитат над 50% негативни оценки сред пълнолетните българи.
Само 36 на сто от респондентите казват, че оценяват работата на президента положително (при 43% през март 2023 г.), а негативните отговори се увеличават от 46 на 51%.
Част от ерозията при президента се дължи на промененото отношение в негативна посока от страна на симпатизантите на ПП-ДБ, казват от "Тренд". Това е и най-големият регистриран спад в подкрепата за Румен Радев.
Колкото до нагласите спрямо партиите в Народното събрание - ГЕРБ стои малко под 25% подкрепа сред хората, които отговарят, че бих гласували, ако днес (т.е. в периода 10 и 16 юни) се провеждат парламентарни избори.
19.4% са готовите гласоподаватели на ПП-ДБ (при 24.56% реални избиратели през април 2023).
"Възраждане" стига до 15,3%, което е минимално повишение спрямо парламентарните избори преди три месеца.
ДПС, БСП и "Има такъв народ" запазват позициите си без видими промени. Под чертата остават "Български възход" и "Левицата".
Димитър Ганев от "Тренд" описва промените в нагласите на избирателите като "очаквани, без да са революционни".
"Това, което се вижда ясно, е, че няма структурна промяна в нагласите на българите в сравнение с последните парламентарни избори. Ако се абстрахираме от малките промени, не виждам нещо, което да предполага нова конфигурация или възможно ново мнозинство", каза той в интервю за Нова ТВ.
Първоначалните оценки за кабинета на Николай Денков са предпазливи - 32% казват, че одобряват избора на правителството, 43% са негативно настроени, но 25% от всички респонденти все още не могат да преценят каква оценка дават на съставянето на кабинета с мандата на ПП-ДБ.
Димитър Ганев посочва, че сравнително рядко се случва кредитът на доверие за нов кабинет да надскача значително отрицателните оценки - като дава за пример идването на власт на НДСВ през 2001 и на ГЕРБ през 2009 г. През 2021 г. със съставянето на кабинета на Кирил Петков е имало изравняване на положителните и отрицателните оценки.
"В случая имаме съставен кабинет от познати, системни партии, няма кой знае какъв свръхентусиазъм от изборите и самата конфигурация. Това са прилични стартиращи нива", коментира той пред Нова ТВ.
Правителството се ползва с подкрепата на симпатизантите на ГЕРБ и ПП-ДБ, но 1/4 от привържениците на партията на Борисов изразяват неодобрение.
Доста по-високо обществено съгласие с новия кабинет се вижда от следващ въпрос - дали компромисът с формирането на редовно управление си е струвал.
42% тук отговарят, че партиите са постъпили правилно, защото е по-добре България да има редовен кабинет. 21% не могат да преценят, а останалите 37% описват мнозинството като "безпринципен компромис" и искат нови избори.
Изследването е направено между 10 и 16 юни с пряко полустандартизирано интервю "лице в лице" сред 1008 пълнолетни респонденти в страната, възложител е в. "24 часа".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
