Снимка: © Unsplash
  • Смъртта на 3-годишно момче в София се превърна в повод за спешна проверка в три от най-големите столични болници (СБАЛДБ "Проф. Иван Митев", Университетската болница "Лозенец" и УМБАЛСМ "Пирогов") заради съмнения в нарушения на медицинските стандарти. 
  • Директорите на трите лечебни заведения са временно отстранени от работа, докато не завърши пълната проверка по случая, по разпореждане на премиера Бойко Борисов. 
  • Причината за смъртта на детето, според аутопсията, e двойна хеморагична пневмония - възпаление на белите дробове, причинено от вирусна инфекция, заради която са възникнали тежки двустранни кръвоизливи в надбъбречните жлези. Всички резултати от изследванията се очакват до седмица. 
  • Родителите обвиняват болницата, че едно от шестте легла в интензивното отделение е било отказано на болния им син с аргумента, че се пази за пациент, очакван едва на следващия ден. 
  • Решението на притеснените семейства да не чакат на опашки за направление от личен лекар или да не ангажират екип на "Спешна помощ" за превоза до Детската болница не е изключение, а се е превърнало в правило за мнозина мъже и жени в критична ситуация с болно дете на ръце. Лутането между приемни кабинети в различни краища на града може да се окаже по-трудно изпитание за близките, отколкото самият процес на лечение за детето. 

"Нямаме свободно легло"

Да загубиш детето си след внезапна тежка болест, е кошмарна трагедия. Но няма нищо по-съсипващо от гнева и съмнението в неизбежността на фаталния край. И то - когато последните 8 часа от живота му са прекарани на крачка разстояние от затворената врата на педиатричното отделение
Родителите твърдят, че са изгубили часове наред в чакане пред кабинети и молби да получат адекватна грижа за сина си, докато състоянието му се е влошавало необратимо. Ръководителите на две от болниците отказват публични изявления, а от Специализираната болница за активно лечение на детски болести "Проф. Иван Митев" (Детската болница, СБАЛДБ) представиха своята версия за случилото се, която видимо се разминава със свидетелствата на близките на починалото дете.
Родителите на починалия Александър съобщават пред bTV, че са потърсили помощ за сина си в Детската болница на 14 ноември (четвъртък, работен ден), в 9 ч. сутринта. 
Според обяснението им, те са прекарали около два часа пред Приемния кабинет на СБАЛДБ в очакване да бъдат регистрирани и детето да бъде прегледано от специалист. Преглед не се случва. За това посещение - оказва се - в болницата няма документална следа. Оттам твърдят, че са записали пациента едва по-късно, в 13:30 ч. - т.е. по официален отчет са посетени от семейството само веднъж.
Родителите сами решават да отведат детето си в друго лечебно заведение - болница "Лозенец". Момчето е прегледано, но не е хоспитализирано, а е изпратено с препоръка за домашно лечение. Въпреки това състоянието му продължава да се влошава. Семейството прави втори опит за прием в Детската болница. Едва след  повторно изчакване на ред дежурният лекар преценява, че "детето наистина има нужда от болнично лечение, но не интензивно". В рамките на следващите няколко часа момчето изпада в критично състояние, стабилизирано е, за да бъде изпратено в Детската реанимация на "Пирогов", но там лекарите не успяват да се преборят за живота му.
Зам.-директорът на СБАЛ по детски болести Димитър Калайков твърди, че колегите му са изпълнили всички процедури и "категорично няма забавяне в приемането".
"Детето се наложи да изчака, но то не е било в тежко състояние, защото стоеше. Прието е в сравнително задоволително състояние, но много бързо в течение на два часа настъпва тежко влошаване на състоянието", казва той пред bTV.
Разминаване в показанията на двете страни има по още един въпрос - вярно ли е, че едно от шестте легла в интензивното отделение на болницата е било отказано на болното дете с аргумента, че се пази за пациент, очакван едва на следващия ден. 
Ето какво казва бащата на починалото момче:
"В приемния кабинет, на кушетката пред тях, моето дете умираше. Те това много добре го видяха. „Нямаме свободно легло”. Спешното легло в болницата било резервирано за някакъв човек, за 15 (ноември), който трябвало да дойде. Неколкократно ни помолиха да си тръгнем, защото детето не е в тежко състояние, можело да се придвижва".
От Детската болница отричат да има практика за "резервации" в интензивното отделение или списък с чакащи спешни пациенти. Факт е, обаче, че базата им е недостатъчна за нуждите на общественото здравеопазване в столицата. Зам.-директорът на заведението съобщава, че докато детето е преглеждано, администрацията на болницата всъщност е търсила възможност да настани друго дете в тежко състояние.
Бившият зам.-министър на здравеопазването Стойчо Кацаров призова ръководителите на трите проверявани болници да дадат публични обяснения за всичко случило се около лечението на 3-годишното дете. Според него, причините за допускането на подобна грешка в спешната педиатричната грижа трябва да бъдат търсени на системно ниво: 
"Има ли отношение към този случай цената, която Министерството на здравеопазването плаща за прием на спешни пациенти? Има ли отношение нерешените от години проблеми между Спешната и неотложната помощ, която се осъществява от общопрактикуващите лекари? Има ли отношение Националната здравна карта, която забранява разкриването на нови легла и нови отделения в страната? Има ли отношение цената на клиничните пътеки, които се плащат за тези хора? Лимитите за болниците имат ли отношение? Министърът ни дължи този анализ", казва още той. 

Тук не е "Спешно отделение"

Въпреки че столичната болница "Проф. Иван Митев" е единствената самостоятелна специализирана педиатрична болница в страната, в нея липсва Спешно отделение. 
Наличен е денонощен Приемен кабинет, в който се лекуват и приемат предимно хронично-болни деца, пациенти, доведени от "Спешна помощ", такива с направления от общопрактикуващи лекари или бивши пациенти. Тоест - всички накуп.
Детската болница не притежава своя структура, в която персоналът да извършва непрекъсната денонощна медицинска дейност при спешни пациенти, с тяхното бързо сортиране, стабилизация, диагностика, лечение и консултация.
Адекватността на т.нар. медицински триаж - оценката на състоянието на спешния пациент (независимо дали е доведен с линейка или е "самонасочил се", както в случая с починалото дете) - е от определящо значение за бързината на обслужването му.
Ако симптомите на човек в потенциално нестабилно състояние бъдат подценени и той бъде категоризиран погрешно с "Код Зелено", грижите за него може да се забавят до 2 часа, и това би било в рамките на допустимото според медицинския стандарт (и "глупавите му изисквания", както коментира Стойчо Кацаров). Подобно решение обаче може да доведе до тежки усложнения или фатални последици.
Финансирането на спешната помощ е отговорност на държавата - достъпът до този вид грижа не зависи от това дали пациентът е здравно-осигурен или не.
Според стандарта от 2017 г.: за да получи разрешение за откриване на Спешно отделение от най-високото III ниво на компетентност, болницата трябва да осигури:
- денонощен работен режим на структурата;
- денонощно разположение на минимум 2 операционни зали при нужда от спешна оперативна интервенция;
- минимум 4 лекари специалисти по спешна медицина или анестезиология и интензивно лечение;
- минимум 12 лекари и 12 специалисти по здравни грижи на щатно разписание;
- минимум 2 лекарски екипа в Спешно отделение на 24-часов непрекъснат график;
- минимум 10 поста за преглед или спешна терапия;
- минимум две шокови зали;
- минимум 5 легла в зоната за наблюдение; и т.н.
Състоянието на Детската болница обаче не отговаря на тези изисквания. Не отговаря и на очакванията на собствените й служители за достойни условия на работа и грижа за пациентите.
В продължение на месеци педиатрите от болница "Проф. Иван Минев" протестираха с искания за финансова реформа - промяна на статута й с осигуряване на самостоятелен бюджет, премахване на лимитите на НЗОК за детското здравеопазване и осигуряване на адекватно заплащане с цел привличане на липсващите специалисти - лекари и медицински сестри.

Системата на "бетоновата етажерка"

Единственият дългосрочен ангажимент на правителството по тази тема е идеята за довършването на отлаганата с десетилетия идея за изграждане на Национална детска болница. Още в края на 2018 г. кабинетът взе решение да се отпуснат 20 милиона лева за строителството й на площадката на 12-етажна недовършена постройка в двора на Александровска болница.
През лятото беше пусната обществена поръчка за строителство, която обаче все още е на етап обжалване. Камарата на архитектите в България атакува избора на стария груб строеж ("бетоновата етажерка", както я нарича арх. Петкана Бакалова) за база на болницата, като посочват, че той е неподходящ за нуждите на модерно лечебно заведение и че има съмнения в безопасността на наличната конструкция.  
"Да се потрошат 150 милиона лева за нова сграда и апаратура - мисля, че не е правилният подход. С тези пари може да се постигне много по-добър здравен ефект, ако се инвестират в човешкия фактор, ако се увеличат цените на прегледите, изследванията, клиничните пътеки, свързани с лечението на деца. И този ефект ще бъде върху цялата страна, а не само в София. Новата болница ще бъде в столицата, но (как помага на) децата във Варна? Бъдещето на медицината не е в болниците и не е в сградите", казва Кацаров.  
Едноседмичната проверка на Детската болница, "Лозенец" и "Пирогов" едва ли ще разреши системните проблеми, при които всекидневното натрупване на дефицити води до критично изчерпване на собствените резерви за взаимна търпимост, грижа и доверие между пациенти и специалисти.
Смъртта на 3-годишното дете лишава от смисъл непрекъснатото изтъкване на по-лесния достъп до болнична помощ и специализирани консултации в България в сравнение с чужди здравни системи. Ако досега това се е приемало като "привилегия" за пациента, то е крайно време да се осмисли като опасно следствие от неефективната извънболнична и профилактична грижа.
Медицинският персонал и болничната администрация са длъжни да притежават професионални умения за комуникация както със спешните пациенти, с колегите си от други лечебни заведения, но и с медиите, особено при въпроси по чувствителни казуси. Това не е свръхочакване, а част от стандарта за работа в модерната болница.
Не за първи път се стига до медицински скандал, при който до публиката достига само малко парче от цялата картина. Базови въпроси по случая засега остават неизяснени, типичното институционално мълчание затваря достъпа до обективна информация, а поради дефицита от конкретни факти публиката е оставена на собствените си страхове, догадки и емоционални реакции. 
Самият факт, че родителите не намират друг инструмент за защита на правата си извън "сезирането" на национална телевизия, разкрива колко е слабо - ако изобщо е налично - доверието на обществото в способността на здравната система да го защити от грешки и да ги поправи, без да бъде подлагана на смазващ външен натиск.
Последиците са токсични за всички засегнати страни. Призивите за саморазправа и агресията, насочена срещу цялото медицинско съсловие, провокират разочарование и отблъскване у всички съвестни професионалисти, които се оказват смазани между очакванията и реалностите, между призванието и практиката, между вечната Хипократова клетва и поредната недомислена здравна реформа. 

Прочети