Три пъти в последните години България прави реверанси на руския газов гигант "Газпром" - без разумна причина, но пък за големи суми пари - не в полза на България. Това каза бившият министър на енергетиката в първия кабинет на Бойко Борисов - Трайчо Трайков, припомняйки случаите, като според изчисленията му стойността на тези реверанси е над 5 млрд. долара.
Четвърти реверанс е на път, подготвян от служебното правителство, назначено от президента Румен Радев, след като настоящият министър на енергетиката Росен Христов обяви, че нови преговори за доставки на газ от "Газпром" са "неизбежни" и отказа 6 от 7-те танкера с втечнен газ, предложени от американската компания "Шиниър" в края на мандата на правителството на Кирил Петков.
Служебният министър на отбраната Димитър Стоянов дори изчисли и обезщетението в полза "Газпром" при евентуален арбитраж - над 1 млрд. долара загуба за България, по собственото му мнение, без дори да допуска, че държавата може сама да поиска неустойки за отказаните плащания.
Обратният завой към "Газпром" е и поводът Трайков да се включи в дискусията, връщайки историята малко назад - в комплект с друга история - тази за прекратявания и възобновяван проект "Белене", който в годините ту беше "гьол", ту "без него България ще фалира".
Последната завърши със загубено от България и необжалвано арбитражно дело, в чийто ход институциите в страната смениха позициите си.
Трите "подаръка", за които Трайчо Трайков напомня:
- когато транзитният договор беше доброволно променен в наш ущърб през 2006 г.,
- когато после при договарянето на "Турски поток" се отказахме доброволно от клаузата "транзитирай или плати" при предсрочното прекратяване на транзита по Трансбалканския газопровод,
- когато през 2017 г. вследствие от завършилото производство на Европейската комисия срещу "Газпром" за нелоялна конкуренция в Източна Европа имахме срок, в който да поискаме компенсации за понесените вреди от незаконните практики, но не го направихме.
"Само от тези три действия загубите са приблизително към 5 милиарда долара. Запазвам искрица надежда, макар и малка, че това няма да се случи още веднъж", обяви Трайков.
Какво се случи в трите епизода от топлите връзки с "Газпром"?
Първият - годината е 2006 г., министър на енергетиката беше Румен Овчаров в правителството на тройната коалиция. Водят се преговори, а впоследствие се подписва договор с "Газпром" за транзит на газ през България към Турция, Гърция и Северна Македония, въпреки че страната ни има действащ контракт до 2010 г. През октомври 2008 г. депутатът от десницата и тогава Мартин Димитров се запознава с документите в секретната секция на Народното събрание и изчислява, че загубите за страната в периода 2006 - 2010 г. заради променените параметри и ценообразуване ще достигнат минимум 1 млрд. лв.
Овчаров е на друго мнение - че новият договор е "подобрил отношенията ни с Русия". През януари 2009 г. "Газпром" спря доставките на газ за България и Европа - и директните, и транзитните през Трансбалканския газопровод.
Вторият случай: Държавата се съгласи да се откаже от бъдещите транзитни такси, които получава за преминаването на руски газ за Турция, Гърция и Северна Македония през територията й по Трансбалканския газопровод.
Това се случи при договарянето на преминаването на газопровода "Турски поток" през България - вече по времето на Бойко Борисов като премиер, когато газопроводът все още носеше автентичното си име и никой не го наричаше "Балкански поток" или "разширение на българската газопреносна мрежа".
И второ - допусна точката, през която "Газпром" доставя за България, да се промени - вече да не е през Румъния, а на границата с Турция.
Това стана факт с пускането на "Турски поток" до България през 2020 г., а на практика Русия заобиколи Украйна по газовото трасе за Югоизточна Европа. На 24 февруари 2022 г. нападна Украйна.
Така по действащия към онзи момент договор за транзит, изтичащ през 2030 г. и съдържащ клаузата, че руската страна е длъжна да плаща заявените количества газ - без значение дали ползва тръбата през Украйна и Румъния до България или не - българската страна се отказва от такси за период от 10 години. Приходите на държавната "Булгартрансгаз" за транзит към онзи момент са средно над 100 млн. долара годишно. Тоест пропуснатите постъпления са в размер на над 1 млрд. долара.
Официално размер на загубата от 110 млн. долара средногодишно заради промяната в договора за доставка на газ за България от "Газпром" и новата точка на вноса призна дори бившата министърка на енергетиката от ГЕРБ Теменужка Петкова в началото на 2020-та.
Обяви, че това ще се компенсира чрез транзита през втората тръба на "Турски поток" (т.нар. Балкански), като очакваните от министерството плащания са общо 4,5 млрд. долара за период от 20 години. Важно е да се припомни, че построяването на тръбата през България до Сърбия струва над 3 млрд. лева и изплащането й е чрез транзитните такси. Тоест в първото десетилетие приходите отиват за покриване на разходите по строежа на "Турски поток".
Третият случай от разказа на Трайчо Трайков е от 2017 г., когато за известен период отново имаше служебно правителство - първото назначено от президента Румен Радев. Енергиен министър в него е дългогодишният директор на "Булгаргаз" Николай Павлов. Периодът съвпада с времето, в което България трябва да даде становище на Европейската комисия по резултатите от разследването за злоупотреба с монополно положение срещу "Газпром", водено от Брюксел от 2011 г.
Тогава "Газпром" предлага на Брюксел споразумение, което да доведе до прекратяване на делото, като руската страна се ангажира да представи на държавите от Източна Европа нови правила за изчисляване на цената на газа в конкуренти условия.
Обещава и да няма претенции към София за обезщетение след решението да се прекрати проектът "Южен поток", който не отговаряше на европейските правила в енергетиката. В замяна ЕК няма да налага глоби на руската компания, гласи руското предложение за споразумение.
Според Трайчо Трайков правителството към онзи момент е пропуснало срока да заяви компенсации за времето, в което "Газпром" е упражнявал нелоялни практики към България и останалите държави в региона в продължение на години - факт, доказан в рамките на антимонополното дело.
По-късно "Булгаргаз" получи регулиране на цените със задна дата за кратък период от време. Предоговорена бе и формулата за изчисление на цената по дългосрочния договор с "Газпром", като в нея се включи и пазарен компонент.
Трайчо Трайков, покрай газовите схеми, припомни и случка отпреди 12 години, свързана с друг "руски" проект в България - АЕЦ "Белене" - и последвалия и загубен от България арбитраж.
След заявката за нови преговори с "Газпром" на служебното правителство, енергийни експерти предупредиха, че това на практика подкопава възможностите на България да поиска пред съд обезщетения за едностранно спрените доставки на газ в рамките на действащия до края на 2022 г. дългосрочен договор с "Газпром".
"Тогава преговаряхме за АЕЦ Белене и един от най-спорните въпроси беше за ескалационните индекси на цената за времето на строителство. В зависимост от композицията им, крайната цена щеше да е с милиард и половина долара повече или по-малко.
Веднъж на една среща в много тесен кръг получихме предложение за фиксирана цена без ескалации, която беше ... с още половин милиард по-висока от най-високата при най-неблагоприятния вариант за ескалации. Казах им, че са луди и че хората, които следят темата веднага ще видят, че офертата е абсурдна (оказа се, че не съм прав - когато я обявиха публично, преобладаваха радостните възгласи от експерти и политици, въпреки че аз като министър не я приех). Интересното обаче е това, което ми казаха тогава на срещата: "Не се притеснявайте, г-н министър, във всички медии ще пише, че сте провели ужасно трудни и сложни преговори с нас и сте постигнали невероятно голям успех по условията.", припомня Трайков аналогията с атомната централа (проект в крайна сметка прекратен, след което Трайков предсрочно бе освободен като министър, а години по-късно следващо правителство на Бойко Борисов възкреси отново темата АЕЦ Белене - б.р.)
Същата версия за това, че предстоят много "тежки и трудни" преговори с "Газпром", при които ще трябва "голяма политическа поддръжка, с въвличане на всички контакти", лансира и Росен Христов пред медиите в понеделник, докато обясняваше защо държавата се връща към руските доставки.
Трайчо Трайков връща лентата назад и заради арбитражното дело, по което страната ни в крайна сметка бе осъдена да плати на руската страна поръчаните реактори.
"На арбитража за АЕЦ Белене през 2014 г., един от аргументите на българската страна беше, че дори техническият проект не е бил лицензиран от Агенцията за ядрено регулиране до прекратяването на проекта. По време на арбитража обаче, от ръководството на АЯР се скъсаха публично да обясняват, че всъщност техническият проект е щял аха-аха да бъде одобрен и на практика си е бил одобрен. И това, разбира се, беше използвано срещу нас", припомня Трайков.
На практика българската страна сменя позицията си в хода на арбитража за прекратения проект "Белене". Осъждат ни да платим поръчаните на руската "Атомстройекспорт" реактори за бъдеща централа. Националната електрическа компания не обжалва - с обяснението, че е пред фалит. Цената, която България плаща на руснаците, е над 1 млрд. лв. Именно това дава основание за нов опит за рестарт на АЕЦ "Белене".
Военният министър "пророкува", че България ще плати над $1 млрд. на "Газпром" при арбитраж
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
