Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Текстът съдържа спойлери.
“Всички сме равни” казва надпис на led стена по време на модно шоу. На преден план красива девойка дефилира, а публиката извърта глава в нейното темпо. Само няколко минути по-рано организаторите на шоуто са вдигнали целия първи ред, за да настанят на него други хора. Очевидно не толкова равни с останалите.
Момичето на подиума е Яя (Чарлби Дийн), а в публиката е нейният приятел Карл (Харис Дикинсън) - също манекен, който един от тези, които трябва да станат от мястото си, за да се преместят по-назад.
Парчето “Thank you” на Asle се сменя неусетно със сватбена музика - менует на Луиджи Бокерини.
Че не всички са толкова равни сме разбрали и от първата сцена, когато група манекени, сред които е и Карл - дават интервю пред камера, голи до кръста, докато чакат за кастинг.
Интервюиращият ги провокира като ги моли да покажат подходящи изрази за „усмихнати марки“ като H&M и за „кисели марки“ като Balenciaga. “Усмихнатите марки са от евтините, колкото по-скъпа става марката, толкова по-отвисоко започва да гледа на клиента”, казва младият мъж, който говори с момчета.
Пак тогава разбираме, че мъжете модели взимат една трета от доходите на жените.
“Triangle of Sadness”, преведен у нас като "Идиотският триъгълник", е филм, който знаете, че е хубав, без непременно да ви е харесал.
Още в началото разбирате какъв е този триъгълник на тъгата - кастинг журито кара Карл да отпусне пространството между веждите си, където се трупа напрежение. Със същия успех можеше да каже и да “отвори третото око”.
Triangle of Sadness е добра алегория за окото на провидението. Композиция, която представлява око във вътрешността на триъгълник, от който излизат лъчи. Едно от най-известните съвременни приложения е на американската банкнота от един долар.
Американската символика съпътства целия кастинг на момчетата - от Бостънския териер, който се шляе безцелно, през т-шърта на едната от кастинг жените, до следващата сцена, в която вече селектираните младежи са обути в гащета с американското знаме и са обстрелвани с бяла, синя и червена боя на фона на парчето на M.I.A. Born free, в което се пее: I don't wanna talk about money 'cause I got it.
Още следващият скандал между Карл и Яя е за това кой да плати сметката в луксозен ресторант. Да не разберете грешно - никой не иска да я плати. “Скандалът не е за парите, искам да сме равни, Яя”, казва Карл, продължавайки да спори за парите.
Всички са равни, но парите правят някои по-равни е част от сюжета на двучасовия епос на Рубен Йостлунд, в който ще видим как богатите се осират (буквално), а бедните са готови да изпълняват всички желания за
“Money, money, money, money!”.
Накрая съдбата така завърта нещата, че чистачката на тоалетни Абигейл (Доли де Леон) е единственият човек, който може да осигури храна на необитаем остров, след като яхтата на богатите е била нападната от пирати. Тук аз съм капитан, казва тя, далеч от идеята, че “всички са равни” и готова на всякаква цена да си вземе полагащото ѝ се в нейните очи.
“Triangle of Sadness” напомня на “Паразит” и на “Белият лотус”, сигурно и на други филми и сериали, които осмиват и богатите, и бедните.
Това са награждавани продукции. Творбата на Йостлунд спечели "Златна палма", най-високата награда, на тазгодишния филмов фестивал в Кан. Втора награда за него след "Квадратът" през 2016 г.
Сюжетът работи като ползва най-големите клишета на нашето време: манекенки, инфлуенсъри, богат руснак капиталист с жена и любовница, хрисими пенсионери, които се оказват производители на гранати и противопехотни мини (за да умрат накрая от граната “от техните”), капитан - пияница и марксист (Уди Харелсън), раболепен персонал от бели момичета и момчета и азиатци и афроамериканци отвъд очите на гостите, безглутенова нетолерантност, самотен милионер от тех бизнеса.
Пародията е на всяка крачка: като например в образа на богатата германка в инвалидна количка, която е получила удар, в резултат на който е загубила способността си да говори … с изключение на една-единствена реплика “In den Wolken” (“В облаците”). Намекът е очевиден - парите не само, че не те правят равен с масите, но и те изстрелват в облаците, губиш връзка с реалността.
“Всички сме равни”, настоява обаче жената на богатия руснак, докато отпива шампанско в джакузито и нарежда на персонала “да се наслади” на момента - като изостави работата си и си вземе 30-минутна почивка за плуване.
И така започват проблемите.
Ако си мислите, че имате търпимост към крайни физиологични състояния, предизвикани от развален окотопод, стриди и морско вълнение, Йостлунд ви е подготвил изненада. Това не е сцена за хора, които хрупат пуканки в киното.
Музиката отново е право в целта - чист пънк с New Noise на Refused.
When the day is over, the doors are locked on us
'Cause money buys the access, and we can't pay the cost
Следва много смешен и дълъг разговор между капитана комунист и руснака - капиталист (Златко Бурич), който между другото в началото на филма сам се нарече Краля на лайната, защото е станал богат от животинска тор.
“Знаете ли кой е комунист? Този който чете Маркс и Ленин. А знаете ли кой е антикомунист? Този, който разбира Маркс и Ленин”, цитира Роналд Рейгън руснакът.
“Растежът заради самия растеж е идеология на раковата клетка”, отговаря капитанът.
Потопен в брътвежа на мислите си за световния ред, удавени в солидно количество спирт и Ноам Чомски, той дори не разбира съдбата на пасажерите, който се търкалят по пода на кораба.
В крайна сметка пъстрата група крушира на безлюден остров, където парите са в миналото и евентуално в бъдещето, а властовите отношения са драстични променени.
Финалът може да се нарече отворен, въпреки че животът го затвори по много груб начин със смъртта на Чарлби Дийн (Яя), която почина през август м.г. от белодробна инфекция на трийсет и две години.
За общество като българското, възпитавано години наред в класова омраза и андрешковщина, в концепцията на "Идиотският триъгълник" няма нищо провокативно. Нашите милионерите не делят яхти с непознати. Ние знаем, че манекенките не ходят с манекени и че вероятността богат руснак да цитира Рейгън е колкото слънцето да изгрее от Запад.
Това, което е интересно във филма, не е толкова сюжетът, колкото хиперболата - докъде режисьорът ще опъне тетивата на социалната сатира. Вместо да уцелва със стрела, той удря с чук.
