След рухването на комунистическия режим сляпата вяра в партията е заменена от внезапно влечение към свръхестественото – опит да се запълни идеологическият вакуум с мистицизъм, езотерика и паранормални търсения.
В този нестабилен контекст започва експедицията в Царичина – секретен военен проект, който обещава достъп до „извънземна истина“, но се превръща в символ на ирационалните решения на епохата.
„Триумф“, последният режисьорски проект на Кристина Грозева и Петър Вълчанов, е смела сатира за хаоса на прехода.
Освен това е и тревожно огледало на съвременността, където грандиозните амбиции и военната лудост продължават да намират отзвук в световен мащаб.
Това е третият филм от тематичната трилогия на творческия тандем, вдъхновена от реални вестникарски заглавия.
След „Урок“ (2014) и „Слава“ (2016), които черпят сюжетите си от новинарски материали, „Триумф“ продължава линията на социална дисекция чрез жанров микс от трагикомедия и абсурд.
Гротескната комбинация от политика, мистицизъм и военна параноя пресъздава България на границата между миналото и бъдещето – там, където надеждата и заблудата често си приличат.
Сред ключовите фигури в екипа е Йоргос Мавропсаридис – номинираният за „Оскар“ монтажист на филмите на Йоргос Лантимос „Фаворитката“ и „Клети създания“.
Продукцията изгражда усещане за епичен, но абсурден свят, чиято атмосфера напомня на Arrival – научнофантастичния филм на Дени Вилньов, в който правителствата се опитват да комуникират с извънземни същества, докато напрежението и несигурността ескалират.
В Триумф военният лагер, където се разгръща основната част от сюжета, е обграден от същата аура на страх, ирационалност и неяснота, а камерата на Крум Родригес засилва усещането за клаустрофобия и екзистенциално лутане.
Между 1990 и 1992 г. български офицери ръчно изкопават 181 метра в спираловидна форма в земята и то не в каква да е земя, а скална маса, която съдържа опасен азбестов прах.
Те са ръководени от екстрасенска, която твърди че комуникира с висши същества, които на свой ред забраняват използването на машини.
Това е реалната история, върху която се разгръща Триумф.
Режисьорите подчертават, че филмът е вдъхновен от събитията, но не е документален разказ.
Героинята на Маргита Гошева, лейтанант Пирина Няголова, с напрегнато изражение и пророческа убеденост, е явна алюзия към Елисавета Логинова – медиумката, ръководила операцията.
Маргита Гошева е изключителна.
Актрисата преминава през интензивна предварителна работа. "Дадоха ми задача да чета много езотерична литература. Трябваше да се науча да гледам на карти таро, на кафе, ходих на астролог. Прочетох Блаватска и ,,Съдбата като шанс”. Доста се подготвях“, споделя Гошева.
Най-невъобразимото е, че мисията е на военните - архетип на разум, трезва мисъл и дисциплина. Упорството и властта в търсене на паранормални явления.
Това придава на истинската история, а и на филма, едновременно комичен и плашещ елемент.
Мария Бакалова влиза в ролята на Слава - дъщерята на полковник Платников (Юлиян Вергов). Тя се озовава случайно на мястото на събитията и е ненадейно въвлечена в секретната военна операция.
Юлиян Вергов за първи път работи с тандема Вълчанов-Грозева и е бил изненадан от методите им. "Импровизацията е огромна част от техния почерк. Маргита е работила с тях и преди, но аз изпитвах трудности в началото", споделя той.
Актьорът представя Платников като първоначално скептичен към операцията, но постепенно, погълнат всеобщата лудост и воден от желанието дъщеря му да е добре, той става все по-неспособен да различи реалността от илюзията.
Бакалова (28 г.) с лекота се превъплъщава в ролята на петнайсетгодишно момиче, което преживява пълна трансформация – от объркано дете до фигура, върху която се проектират колективните надежди и страхове.
Погледът ѝ, изпълнен с несигурност, постепенно се променя – от невярващото ѝ колебание до тихото убеждение, че може би наистина притежава нещо, което другите жадно търсят.
„Това не е типична комедия, нито типична драма. Нещо средно между сатира и трагедия“, споделя актрисата, която заедно с Юлиан Костов е и продуцент на филма.
Той също прави запомнящо се изпълнение като млад войник. Неговият герой и Слава оформят най-очарователната сюжетна линия във филма.
Според Костов продукцията отправя предупреждение за опасността от сляпо следване на идеологии и фалшиви пророчества. „Само защото искаш да вярваш в нещо, не означава, че то е истина", каза актьорът след прожекцията на филма пред медии.
Въпреки впечатляващата си визия и добра актьорска игра, Триумф губи ритъм в последната част.
Изгражданото напрежение постепенно се разтваря в дълги сцени с повторяемост, които вместо да засилят внушението, го размиват.
Финалът, макар и концептуално издържан, страда от монотонност, която отслабва въздействието на филма.
Триумф е едновременно предупреждение и размисъл върху безпощадната сила на илюзиите и вечния стремеж към спасение, което търсим извън себе си.
"Всеки ден е триумф", повтарят офицерите, лейтанант Няголова и Слава в своеобразен делириум, хванати за ръце.
Вярват ли наистина в мисията? Кой знае.
Героинята на Маргита Гошева изглежда като съвършена манипулаторка – до момента, в който в пристъп на ужасяващо отчаяние, сама и обезверена, не шепне като мантра: „Дайте ми знак, дайте ми знак, дайте ми знак.“
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
