Отпадането на забраната за внос на украинско зърно доведе до разнобой в кабинета, но въпреки протеста на земеделските производители и ресорния министър, вносът най-вероятно ще бъде възстановен.
Преди началото на заседанието на Министерския съвет, министър-председателят акад. Николай Денков посочи, че с възобновяването на вноса се очаква да поевтинеят храните и фуражите, ще спадне инфлацията, а постъпленията в бюджета ще се увеличат.
"Така ще проявим национално отговорна грижа за цялото общество, а не само за един сектор", поясни министър-председателят.
Кабинетът все пак ще предложи и пакет от мерки в подкрепа на зърнопроизводителите. Денков се ангажира правителството да поиска от Европейската комисия допълнителни компенсации за загубите на българските земеделски производители и особено на производителите на слънчоглед.
"България ще се включи по-активно в коридорите за транзит на украинско зърно към региони, в които се нуждаят повече от него и ще засили фитосанитарния контрол, за да гарантира здравето на гражданите", каза още Денков.
В кулоарите на парламента съпредседателят на "Продължаваме промяната" Кирил Петков също защити решението на икономическата комисия в НС за отпадането на забраната.
Петков обясни, че водещ принцип за гласуваното предложение е защитата на потребителите и овладяване на инфлацията.
"Слагаме на кантара цената на храните срещу интересите на един сектор, който обаче продължава да бъде много подпомаган. Много по-важно за нас в момента е инфлацията на храните за всички 7 милиона българи," коментира Петков, цитиран от БНР.
Петков призна, че има разнобой с позицията на ресорния министър. Според него обаче нямат основание опасенията, че цената на зърното ще се срине след отпадането на забраната.
„Аз лично говорих и тази сутрин с министъра на земеделието. Той има неговите аргументи за зърнения сектор, но аз гледам от икономическа гледна точка, че разликата между цените на европейския пазар и българския пазар не може да бъде по-голяма от разликите на транспортните разходи. То това е икономически принцип", допълни Петков.
Според министър-председателя Николай Денков, твърдението, че държавата няма грижа за сектора е невярно. „Добре е и секторът да има грижа за държавата, когато формулира своите искания", коментира премиерът.
Той припомни, че на земеделските производители за изплатени около 2 млрд. лв. от субсидии и помощи.
Депутати от ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС внесоха проекторешение, с което Народното събрание не подкрепя удължаването на забраната за внос на украинско зърно след 15 септември, когато срокът й изтича.
Икономическата комисия одобри текста, предстои той да бъде обсъден в пленарната зала.
Междувременно производители на зърно се обявиха против и предупредиха, че ще организират протести.
Безмитният внос на украинско зърно беше удължен с една година през май 2023 г. Целта на ЕС е да помогне на Киев, чиито основни канали за износ на зърно през Черно море бяха блокирани от Русия.
В резултат на това, вносът на украинското зърно в ЕВропа се удвои, а това засегна най-силно пет държави, сред които и България. България, Румъния, Полша, Унгария и Словакия.
ЕК първоначално отпусна финансова помощ от 150 млн. евро за Румъния, Полша, Унгария, Словакия и България, а след това позволи на петте държави да въведат временна забрана за внос от Украйна на пшеница, царевица, рапица и слънчоглед
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук: