Снимка: © Getty Images

Един от последните "бунтовнически" културни оазиси на свободата в Москва затвори врати. Но подобаващо - с предизвикателен спектакъл, с който да спусне завесите задълго, ако не завинаги. Всъщност по-вероятно е да е завинаги.

Това е Център "Гогол", театърът на режисьора Кирил Серебреников, който избяга от Русия през март - малко след началото на инвазията в Украйна. Той бе сред първите и най-дръзки критици на агресията на Кремъл.

На 29 юни 2022 г. властите в Москва обявиха официално чистка по върховете на редица водещи столични театри - сред тях и Център "Гогол", който в продължение на десетиление е крепост на артистичната свобода в държавата на Владимир Путин. Убежището на авангардното сценично изкуство често подлагаше на изпитание все по-строгите закони, потискащи правото на изразяване на позиция, която не се харесва на властта и се разминава с псевдоконсервативните правила, които същата тази власт налага в страната.

А Серебреников оповести "убийството" на театъра.

На 30 юни 2022 г., четвъртък вечер, на сцената тече последното представление - "Не участвам във войната". Емоционалният спектакъл на практика слага драматичен край на цяла епоха за все по-бързо смаляващите се опозиционни и интелигентски кръгове в руската столица.

Актьорите рецитират стихове на съветския поет и войник, ветеран от Великата отечествена война Юрий Левитански. Той е роден в Чернигив, днешна Украйна, музика по негови рими има във филми като "Москва не вярва на сълзи". И заглавието на представлението е взето от негово емблематично произведение: "Аз не участвам във войната, тя участва в мен".

Резултатът - просълзена публика, стотици сбогувания в социалните мрежи - за тези, които все още имат достъп до тях, защото в Русия това не е така лесна работа. Някои публикуваха и оригинала на стихотворението, вдъхновило заглавието на пиесата*. Финалните думи от напускащия артистичен директор на театъра Алексей Агранович са: "Центърът "Гогол" е закрит. Завинаги."

"Да. Центърът "Гогол" е закрит. Това е всичко", написа Серебренников в Telegram. "От гледна точка на изкуството това не е просто саботаж - това е убийство".

Във видео обръщение от Авиньон, Франция, режисьорът изпрати следващото послание: "Центърът "Гогол" е една идея, той е идеята за свободата. Свободата не е мъртва. Свободата продължава да живее, докато сме живи".

По думите му макар театърът вече да го няма, мисията му ще продължи: "Имаше го. Ще има друг. Надявам се, че един ден войната ще приключи и ще се появи красивата Русия на бъдещето".

Серебреников преди време бе въвлечен в шумно дело за измама, което според неговите поддръжници е наказание от страна на Кремъл за това, че е отправил предизвикателство към руските власти. В крайна сметка след две години домашен арест режисьорът получи условна присъда. Напуска Русия след началото на войната, а първата му спирка като доброволен изгнаник в Европа беше Кан, където се проведе премиерата на "Tchaikovsky's Wife". Филмът му се фокусира върху Антонина Милюкова, съпругата на най-известния руски композитор, която постепенно полудява, след като осъзнава, че мъжът ѝ е гей. Филм, който едва ли някога ще може да се гледа в Русия, където и тази тема е табу.

Арест, изгнание, премиера "на живо": Руският режисьор Серебреников, който осъжда войната, но защити Абрамович

Освен Център "Гогол", властите в Москва практически "убиха" и известния театър, "Съвременник".

* ЮРИЙ ЛЕВИТАНСКИЙ

* * *

Ну что с того, что я там был.

Я был давно. Я все забыл.

Не помню дней. Не помню дат.

Ни тех форсированных рек.

(Я неопознанный солдат.

Я рядовой. Я имярек.

Я меткой пули недолет.

Я лед кровавый в январе.

Я прочно впаян в этот лед —

я в нем, как мушка в янтаре.)

Но что с того, что я там был.

Я все избыл. Я все забыл.

Не помню дат. Не помню дней.

Названий вспомнить не могу.

(Я топот загнанных коней.

Я хриплый окрик на бегу.

Я миг непрожитого дня.

Я бой на дальнем рубеже.

Я пламя Вечного огня

и пламя гильзы в блиндаже.)

Но что с того, что я там был,

в том грозном быть или не быть.

Я это все почти забыл.

Я это все хочу забыть.

Я не участвую в войне —

она участвует во мне.

И отблеск Вечного огня

дрожит на скулах у меня.

(Уже меня не исключить

из этих лет, из той войны.

Уже меня не излечить

от той зимы, от тех снегов.

И с той землей, и с той зимой

уже меня не разлучить,

до тех снегов, где вам уже

моих следов не различить.)

Но что с того, что я там был!.


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Бившият служебен вицепремиер Деница Златева ще оглави "Булгаргаз"

Златева беше зам.-председател на БСП, но в момента е вътрешна опозиция на Корнелия Нинова

Алексей Навални: Олигарсите на Путин заобикалят санциите, a Западът не прави нищо

"Чиновниците няма да направят нищо - особено когато лобистите на Путин издават сластния звук от отварящо се куфарче"

Инспекцията по труда опроверга Неохим за масовите уволнения заради скъпия газ

Изявления на Бойко Борисов и директора на завода Стефан Димитров доведоха до проверка в предприятието за торове

ПП отново ползва регистрацията на по-малки "мандатоносители" за Избори 2022

Ако съдът впише партията в близките дни, тя ще се добави към коалицията

Съпругата на Удо Ланге е посочила извършителя на убийството

Прокуратурата още не знае дали Елизабет Ланге е съучаствала в престъплението

Радан Кънев зове евроинституциите "да спрат" екстрадициите по искане на Москва

Повод е случаят с руснака Алексей Алчин, след като прокуратурата и съдът във Варна допуснаха да бъде върнат на режима на Путин