Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Един от последните "бунтовнически" културни оазиси на свободата в Москва затвори врати. Но подобаващо - с предизвикателен спектакъл, с който да спусне завесите задълго, ако не завинаги. Всъщност по-вероятно е да е завинаги.
Това е Център "Гогол", театърът на режисьора Кирил Серебреников, който избяга от Русия през март - малко след началото на инвазията в Украйна. Той бе сред първите и най-дръзки критици на агресията на Кремъл.
На 29 юни 2022 г. властите в Москва обявиха официално чистка по върховете на редица водещи столични театри - сред тях и Център "Гогол", който в продължение на десетиление е крепост на артистичната свобода в държавата на Владимир Путин. Убежището на авангардното сценично изкуство често подлагаше на изпитание все по-строгите закони, потискащи правото на изразяване на позиция, която не се харесва на властта и се разминава с псевдоконсервативните правила, които същата тази власт налага в страната.
А Серебреников оповести "убийството" на театъра.
На 30 юни 2022 г., четвъртък вечер, на сцената тече последното представление - "Не участвам във войната". Емоционалният спектакъл на практика слага драматичен край на цяла епоха за все по-бързо смаляващите се опозиционни и интелигентски кръгове в руската столица.
Актьорите рецитират стихове на съветския поет и войник, ветеран от Великата отечествена война Юрий Левитански. Той е роден в Чернигив, днешна Украйна, музика по негови рими има във филми като "Москва не вярва на сълзи". И заглавието на представлението е взето от негово емблематично произведение: "Аз не участвам във войната, тя участва в мен".
Резултатът - просълзена публика, стотици сбогувания в социалните мрежи - за тези, които все още имат достъп до тях, защото в Русия това не е така лесна работа. Някои публикуваха и оригинала на стихотворението, вдъхновило заглавието на пиесата*. Финалните думи от напускащия артистичен директор на театъра Алексей Агранович са: "Центърът "Гогол" е закрит. Завинаги."
"Да. Центърът "Гогол" е закрит. Това е всичко", написа Серебренников в Telegram. "От гледна точка на изкуството това не е просто саботаж - това е убийство".
Във видео обръщение от Авиньон, Франция, режисьорът изпрати следващото послание: "Центърът "Гогол" е една идея, той е идеята за свободата. Свободата не е мъртва. Свободата продължава да живее, докато сме живи".
По думите му макар театърът вече да го няма, мисията му ще продължи: "Имаше го. Ще има друг. Надявам се, че един ден войната ще приключи и ще се появи красивата Русия на бъдещето".
Серебреников преди време бе въвлечен в шумно дело за измама, което според неговите поддръжници е наказание от страна на Кремъл за това, че е отправил предизвикателство към руските власти. В крайна сметка след две години домашен арест режисьорът получи условна присъда. Напуска Русия след началото на войната, а първата му спирка като доброволен изгнаник в Европа беше Кан, където се проведе премиерата на "Tchaikovsky's Wife". Филмът му се фокусира върху Антонина Милюкова, съпругата на най-известния руски композитор, която постепенно полудява, след като осъзнава, че мъжът ѝ е гей. Филм, който едва ли някога ще може да се гледа в Русия, където и тази тема е табу.
Освен Център "Гогол", властите в Москва практически "убиха" и известния театър, "Съвременник".
* ЮРИЙ ЛЕВИТАНСКИЙ
* * *
Ну что с того, что я там был.
Я был давно. Я все забыл.
Не помню дней. Не помню дат.
Ни тех форсированных рек.
(Я неопознанный солдат.
Я рядовой. Я имярек.
Я меткой пули недолет.
Я лед кровавый в январе.
Я прочно впаян в этот лед —
я в нем, как мушка в янтаре.)
Но что с того, что я там был.
Я все избыл. Я все забыл.
Не помню дат. Не помню дней.
Названий вспомнить не могу.
(Я топот загнанных коней.
Я хриплый окрик на бегу.
Я миг непрожитого дня.
Я бой на дальнем рубеже.
Я пламя Вечного огня
и пламя гильзы в блиндаже.)
Но что с того, что я там был,
в том грозном быть или не быть.
Я это все почти забыл.
Я это все хочу забыть.
Я не участвую в войне —
она участвует во мне.
И отблеск Вечного огня
дрожит на скулах у меня.
(Уже меня не исключить
из этих лет, из той войны.
Уже меня не излечить
от той зимы, от тех снегов.
И с той землей, и с той зимой
уже меня не разлучить,
до тех снегов, где вам уже
моих следов не различить.)
Но что с того, что я там был!.
