“Май не си графити човек” - с тези думи ме посреща Цветан Бизев под моста “Чавдар”. Разкрит съм още в началото, защото оправдах закъснението си за срещата ни с това, че досега локацията съм я свързвал само с тежки задръствания и не съм се ориентирал точно къде да пристигна.
Встрани от пътя и железопътните линии обаче се крие едно малко кътче рай за хората, които могат да творят със спрей в ръка.
Един от тях е именно Цветан, той е основател на Sofia Graffiti Tour - проект, запознал многохилядна аудитория със стойността на графити и стрийт арт изкуството.
Макар и малко по-късно от уговорения час, пристигам подготвен - черпя по бира. Цветан Бизев е поредният участник в съвместния проект на “Булевард България” и новата бира Madrí Excepcional - испански бранд, който вече стъпи на българския пазар.
Почерпката не е избрана случайно. Бира Madrí носи духа на Мадрид - столицата на уличното изкуство, а за това какъв е един град можем да съдим както по изкуството, така и по питиетата му.
Madrí Excepcional е първият продукт, плод на успешното сътрудничество между пивоварите на La Sagra, Испания, и Molson Coors. За България се произвежда в пивоварната на Каменица АД по утвърдена оригинална рецепта.
Бирата е създадена през 2020 г., а отскоро се предлага и на българския пазар в стъклена бутилка за многократна употреба, кен, мултипак от 4 кена и в наливна форма. Алкохолното ѝ съдържание е 4,6%.
Пивоварната, с която брандът си сътрудничи, се нарича La Sagra и е основана от Карлос Гарсия - първо поколение пивовар, роден в Мадрид. Той създава La Sagra през 2011 г. в района Толедо, който е известен като историческа пресечена точка на 3 различни култури в Мадрид.
La Sagra няма дълга семейна традиция в правенето на бира, но благодарение на сътрудничеството между Molson Coors и La Sagra новата бира обединява дългогодишните традиции с иновативни технологии в пивоварството. Когато Madrí излиза на британския пазар, пускането ѝ става най-успешното в ресторантьорската индустрия за последните 16 години, по данни на CGA.
Вкусът на бирата е добре балансиран от горчивината на хмела, като има и нотки на лютив оттенък и като цяло се вписва много добре за всякакви поводи, включително когато става дума за улично изкуство, какъвто е случаят.
Заедно с Madrí ще ви разкажем за хората, които оставят своя отпечатък върху градската среда чрез своята работа. И ако при откриването на нова изложба в галерия се пие чаша подходящо вино, то най-подходящата напитка за графити изкуството е качествената бира. Двете вървят ръка за ръка и имат магията да сближат две столици - Мадрид и София. Между които може да се окаже, че има много сходни неща, най-важното от които са ценителите.
Иначе Цецо знае много и за уличното изкуство в Мадрид. “La Tabacalera” е мястото, което най-добре олицетворява и графити стила на града, и каква е мисията на уличните артисти по принцип.
Това е старата тютюнева фабрика, която сега живее втори живот, точно като моста “Чавдар”, на който си говорим.
Сградата е от 18 век и по план е трябвало да се реставрира, но вместо това е оставена в ръцете на местните жители. Така стените бързо са покрити с графити, добавяйки интересен щрих към иначе грубата архитектура. На това място се организират различни безплатни арт работилници, дебати и изложби. И се пие бира, разбира се.
Вероятно сте забелязали, че мостът „Чавдар“ всъщност се състои от 2 отделни почти успоредни части. Старият е издигнат през 50-те години и е имало малка Царска спирка по железопътната линия Пловдив – София. Новият мост, по-висок от стария и разположен в югоизточната част, е изграден в края на 80-те. Днес тук се намира първото място за свободно рисуване на графити в София.
“Графитите са много младежки ориентирани и в същността си са бунтарски. Имат такова начало. Хората ги търсят, но откакто ги има, мнението за тях е разделено - като с нож, буквално на две. Или ги харесват, или не ги харесват. Това им предава едно робинхудско усещане” - обяснява Бизев.
Всъщност той умее да показва във всяко нещо алтернативната гледна точка. Отпивайки от кена с бира Madri ми казва, че повечето хора биха ме посъветвали в Мадрид например да посетя музея “Prado”, за да се насладя на изкуството на Веласкес, Ел Греко, Гоя, Рубенс и Йеронимус Бош. Той обаче винаги би добавил, че след това е редно да разгледам и “уличните галерии”, из които има страхотни находки.
Той е и човекът, който създава концепцията за Sofia Graffiti Tour - разходки за чужденци и българи из най-колоритните фасади на София. Негов проект е и книгата Sofia Urban Art - единственото по рода си българско издание, посветено на българското ърбан изкуство от 90-те до днес.
“В нашата общност има абсолютно всякакъв тип хора. От такива, които са типични артисти, фокусирани върху графитите, до други, които организират събития. Има такива, които обикалят целия свят, както и хора, които рисуват само в София”.
От срещата ни са минали няколко седмици от фестивала, който екипът на Sofia Graffiti Tour организира. За събитието Цецо обича да казва, че е изпълнено с вдъхновение и аерозол. Такива е имало и в целия живот на човек, който се пали по графитите още като тийнейджър.
Сядаме на стълбите на моста, отпиваме от освежаващия вкус на Madrí Excepcional, вдъхновена от съвременния дух на Мадрид, a Цецо започва да се връща назад в годините. Бирата и уличното изкуство са като двете страни на една монета.
“През 2001 година бяхме на училищна екскурзия в Солун. С брат ми бяхме тийнейджъри. Слушахме рап, а в клиповете на песните вече имаше графити. В Солун за първи път видях град, целият изрисуван с графити” - спомня си Цветан.
“Като се върнахме обратно, с брат ми и нашите съученици започнахме да търсим нещо подобно и в София. Те ни водеха на места, където са виждали графити. Винаги, пътувайки в България и чужбина, сме търсили уличното изкуство. През 2016 година вече създадохме Sofia Graffiti Tour.
В началото графите културата тръгва от кварталите - от Дружба до Надежда, за да си пробие път до централната градска част. Първите места, които се отварят за уличното изкуство са НДК, Лозенец и Зона Б5.
“Пионерите от 90-те са много важни. Те оформят първите графити парчета и задават някакъв стандарт. След 2000 година е най-бурният период. Тогава се наложиха творци и имаше графити и в центъра на града”.
Мисията на Sofia Graffiti Tour винаги е била да допринася за развитието на местната сцена, да е място за среща и обмяна на опит между различни поколения артисти, като същевременно запознава публиката с този тип изкуство.
“Има изключително много хора, които творят и се надъхват един от друг. Това общество се движи от приятелска конкуренция” - казва Цветан.
Фестивалите на организацията от своя страна са и възможност за подкрепа на млади или утвърдили се таланти.
“Основите на графитите са си буквите и псевдонимите - т.нар. тагове. Всеки графити артист има своя таг подпис и псевдоним. И нататък вече започва развитието в различните стилове. Някой може да се фокусира само върху това да прави класически графити букви - може да са по-сложните 3D-та или по-лесните “Throw up”. Може да са само тагове. Някои отиват към Character-и - те са най-сложните графити стилове, защото се доближават до традиционното художествено изкуство. Сега вече наблюдаваме еволюция с многомащабни стенописи, където се рисуват цели сгради” - обяснява Цветан.
България също си има своя стил, който, донякъде, е олицетворение и на културата в страната.
"3D графитите тръгват от Германия, докато традиционните идват от САЩ. Абстрактните визии и стенописите са много характерни за Испания. Българският стил е необуздан. Ние имаме графити градове, а до голяма степен, те са изградени и от панелки, които дават голяма възможност за рисуване”.
“На много места в чужбина съм изследвал това изкуство. Супер много ме впечатлява Белгия като държава за “street art”. Там градовете припознават многомащабните стенописи и работят с организации, които правят фестивали”.
Българската следа обаче никак не е за подценяване.
“Има графити, които засягат социални въпроси. И ако в началото на 90-те става дума повече за надписи, след средата вече преминават в творческата си страна. В периода”.
Сигурно си спомняте как преди десетина години Destructive Creation станаха популярни с редица акции със силен социален контекст. Най-популярната бе „В крак с времето", когато обрисуваха Паметника на Съветската армия в София с популярни комиксови и филмови герои.
После превърнаха полицейска вишка на бул. „Патриарх Евтимий" в приветлива беседка, поставиха червеното наметало, с което осъмна паметника на Альоша в Пловдив и облякоха паметници в бяло и червено за 1-ви март. Дадоха и нов живот на пейките на Свети Седмочисленици, водени от мотото си: „Да го беше направил ти".
“Това е една от българските следи в графитите. Моментът с Паметника на Съветската армия обиколи света. На туровете, които правим в София, идват хора, които питат дали все още може да бъде видяна тази акция. Това са моменти на пречупване, тогава се видя, че със спрей може да се прави изкуство, което е ангажирано и много провокира”.
Именно и това е причината Цветан Бизев винаги да говори толкова разпалено за графити, придавайки плътност и тежест на историята на това изкуство, което със сигурност не може да бъде побрано в рамката на “една бира време”.
“Пътят на всекиго е много личен. Няма училище за графити. Всеки трябва да научи стиловете и да пробва. Идеята на свободното място за графити, на каквото сме тук на моста “Чавдар”, е да култивира таланти и да насочва младежка енергия в изкуство. Това впоследствие може да бъде кариера” - завършва Цветан.
На връщане от разговора ни аз се прибирам доста по-бавно, отколкото дойдох, причината е, че навсякъде се оглеждам за онова изкуство, което носи история, провокира и вдъхновява - с боя и аерозол.
Иван Шишиев от "Етюд-и-те на София" за добрия вкус и изкуството да виждаш красивото
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
