Да пътуваш свободно, без маска в самолета, без ограничения на достъпа до обществени пространства и без страх от зараза с Covid-19? Така би трябвало да изглежда бъдещето на туризма, ако концепцията за т.нар. "имунни паспорти" сработи.
Принципът на тези документи е да отразяват наличието на придобит имунитет на туристите по време на пандемията от новия коронавирус, за да гарантират на властите по света, че конкретният човек е здрав и няма риск да пренесе инфекциозната болест. Доказателство за това би трябвало да бъдат данни от тест за антитела (т.нар. бързи тестове). Идеята звучи добре в идеалния си вариант, защото би премахнала най-големите притеснения пред свободното движение. Експертите обаче твърдят, че осъществяването й на практика крие множество рискове, пише CNBC.
През март авиокомпанията Emirates започна да прави бързи тестове на малка група пътници, за да провери каква част от тях са придобили имунитет срещу Covid. Здравната служба на Дубай, която упражняваше надзор върху експеримента, прекрати провеждането му, след като се оказа, че използваните изследвания за антитела имат едва 30% точност на резултатите.
Доклад, съставен от над 50 учени през април, показваше, че само 3 от общо 14 проверени "бързи" теста за Covid-19 дават относително надеждни резултати, като дори изключенията показват проблеми в точността. Съмненията накараха американската FDA да започне пълна проверка на пазара и да забрани търговията с тестове, които заблуждават пациентите с резултата за наличие на имунитет срещу болестта. Регулаторът посочва, че данните от един-единствен тест не са достатъчно благонадеждни, за да се гарантира, че пациентът е създал антитела за Covid. Затова препоръчва провеждането на второ изследване, по възможност - проверяващо за наличието на антитела към различен вирусен протеин - за да се повиши точността на резултата.
Грешките в този тип изследвания може да доведат до много сериозни последствия.
Статия, публикувана от Школата по обществено здраве към университета Джонс Хопкинс през април 2020 г., посочва, че "фалшиво негативният тест може да разубеди човек, който преценява дали да се върне отново на работа; фалшиво положителният тест може да доведе до нова епидемична верига". Поради тази причина авторите на статията стигат до извода, че въвеждането на официални сертификати за имунитет не може да се приемат като оправдана мярка.
Дори ако точността при бързите тестове се повиши, това не означава, че резултатът им ще даде пълна гаранция за имунитет срещу Covid. Някои антитела създават защита на организма срещу определени вируси за десетилетия напред - например срещу морбили или варицела. Това обаче не се отнася за коронавирусите, които имат способността да мутират с течение на времето.
В края на април СЗО публикува прессъобщение, в което твърдеше, че няма данни за придобиването на имунитет срещу вторична инфекция сред пациентите, които вече са преминали болестта. Два дни по-късно организацията се поправи, като обяви, че "антителата вероятно създават известно ниво на защита".
СЗО предупреждава, че тестовете за антитела трябва да бъдат подобрени по такъв начин, че да правят разлика между преминала инфекция със SARS-Cov2 и другите шест човешки коронавируси.
Два от тях са опасните MERS и SARS (при които антителата създават имунитет за 1 и 2 години), останалите четири вируса причиняват обикновена настинка без особено тежки симптоми и имунната реакция е много по-слаба.
Експертите предполагат, че антителата срещу Covid-19 все пак произвеждат известна защита срещу реинфекция, но колко силна и продължителна е тя, все още не се знае. Ако тестовете станат по-коректни, паспортите за преболедувалите може наистина да бъдат въведени, но пълна гаранция за безопасност няма да има, докато не бъде разработена ваксина срещу болестта.
Тестовете за антитела не са напълно лишени от смисъл - те могат да проследят степента на разпространение на пандемията в определени региони по света, да подобрят моделирането на болестта и да помогнат на здравните служби да преразпределят ресурсите си в помощ на засегнатите. Хората с антитела могат и да даряват кръвна плазма, с която да се лекуват активни пациенти, болни от Covid.
уристическата индустрия има огромен интерес от по-бързото и сигурно възстановяване на нормалните пътувания. От авиокомпаниите до хотелските вериги - всички търсят начини за привличане и успокояване на туристите в началото на летния сезон.
Някои държави предвиждат въвеждането на задължителни тестове при пристигане на посетителите - такъв е примерът с Малдивите, които ще отворят отново границите си за туристи през юли, но под условие, че всеки посетител се подложи на PCR-тест.
Гърция, която настояваше на въвеждането на здравни паспорти и предварителни тестове преди пристигането на чужденци в страната, сама се отказа от тази идея. Страната ще бъде отворена за гости, а PCR тестове ще се правят само на случаен принцип. Карантина ще бъде налагана само за хора, които пристигат от страни с висок риск на зараза.
Повечето държави, които разчитат на летния туризъм, предпочитат да заложат на по-безболезнени мерки - повишена хигиена, правила за социална дистанция и по-рядка проверка на здравното състояние на посетителите. В условията на глобална криза никой не би рискувал фалит на бизнеса си, докато чака учените да разработят тестове със 100% гаранция.
Създаването на двоен стандарт за пътуващите на принципа "с имунитет" / "без имунитет" може да доведе и до непредвидими етични проблеми. Ако паспортът отваря вратите към "нормалния" живот и свободното движение, той може да се превърне в негласно условие за наемане на работа, което от своя страна би създало дискриминация и/или пазар за продажба на фалшиви документи.
Дори ако всички условности около ефективността на Covid-паспортите можеше да се премахнат, въвеждането им в туристическата индустрия остава неоправдано усилие, тъй като относително малък дял от световното население е преминал болестта.
Според някои анализи преболедувалите пациенти представляват не повече от 5% от жителите на страните с най-висок дял на разпространение на Covid (вкл. САЩ, Бразилия, Русия, някои страни от Западна Европа). Това е далеч от нивото от 70%, при което се смята, че населението е постигнало стаден имунитет. Държави като Австралия, Нова Зеландия и някои страни от Източна Европа (вкл. България) имат още по-нисък процент на разпространение на болестта при първата епидемична вълна. Съответно, правителствата им нямат никакъв стимул да въвеждат програма за Covid-паспорти.
Доста по-добра идея би било въвеждането на дигитални "здравни паспорти", в които да се отразява актуална информация от тестове за антитела, PCR-тестове и в бъдеще - евентуална ваксинация за Covid-19. Това обаче ще означава форсиране на електронното здравеопазване в глобален мащаб и създаване на възможност за сигурен обмен на данни между здравните служби по света.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
