Турската лира дълбае дъното – въпреки хода на централната банка

Турската лира поевтиня с 2,8% до ново рекордно дъно в началото на петъчния ден, продължавайки да увеличава вече натрупаните значителни загуби. Потъването дойде ден след повишаването на лихвения процент от централната банка – първото от две години насам, бележещо дългоочакван обрат в политиката на президента Тайип Ердоган. Изглежда обаче то не оправда очакванията на икономистите, които и се надяваха на още по-драстично увеличение, и това се отрази негативно на лирата.

Турската валута последно се търгуваше на ниво от 25,2015 за долар, с около 1,3% надолу спрямо затварянето в четвъртък.

В четвъртък централната банка на Турция повиши основния си лихвен процент с внушителните 650 базисни пункта до 15% и заяви, че ще продължи да го вдига. Ходът се случи още на първото заседание под ръководството на новия управител Хафизе Гайе Еркан, която бе назначена от Ердоган след изборната му победа миналия месец.

Хафизе Еркан от фалиралата First Republic – първата жена начело на централната банка на Турция

Стъпката бележи промяна в курса след години на парично облекчаване, при което едноседмичната репо лихва (TRINT=ECI) беше намалена на 8,5% от 19% през 2021 г., следвайки твърдоглава неортодоксална линия на финансова политика на Ердоган – въпреки нарастващата инфлация.

„[Лирата] се срива сериозно и вероятно ще продължи да го прави, докато се правят опити за наваксване“, каза Стив Ханке, професор по приложна икономика в университета „Джон Хопкинс“, пред CNBC. Той изтъкна, че решението на централната банка е „малко закъсняло“.

Вчера Хафизе Еркан даде заявка, че „затягането на паричната политика ще продължи, доколкото е необходимо, своевременно и постепенно, докато не се постигне значително подобрение на инфлационните перспективи“.

Според правителствената статистика годишната инфлация в Турция за май достига 39,59%. През октомври миналата година тя скочи до 85,51%.

Настояването на Ердоган за намаляване на лихвените проценти отключи валутна криза през последните две години. Турската валута загуби 44% през 2021 г. и 30% през 2022 г. Централната банка обаче – под натиска на президента – не вдигна лихвите, а тъкмо обратното. Опита се да противодейства чрез валутните си резерви, но без особен резултат.