Турция повиши данъците върху горивата с почти 200% от днес, 16 юли – стъпка, която ще засили инфлационния натиск и ще натовари допълнително бюджетите на домакинствата. Промяната цели да помогне на правителството да запълни хазната след рязкото увеличение на разходите покрай смъртоносните земетресения през февруари. Ще позволи на Министерството на финансите да поддържа и силни парични резерви.
По оценки на правителството земетресенията са причинили щети за над 100 млрд. долара. Вдигането на данъка върху горивата ще увеличи постъпленията в бюджета за 2023 г. с 1,12 трилиона лири (42,2 млрд. долара).
Допълнителният данък върху горивата ще помогне за справяне с бюджетния дефицит, който през първите пет месеца на годината скочи до 263,6 млрд. лири, в сравнение със 124,6 млрд. лири година по-рано, но може и да стимулира инфлацията, която се понижи до 38,21% през юни от 24-годишния връх от 85,51% през октомври миналата година.
По-големият дефицит до голяма степен се дължи на увеличените разходи преди изборите през май, когато президентът Тайип Ердоган бе избран за трети мандат, както и на възстановителните работи след земетресенията в Южна Турция.
Според изчисленията на Reuters въздействието на данъчните корекции, заедно с данъка върху добавената стойност (ДДС), се очаква да увеличи крайната цена на бензиностанциите с около 6 лири, което е с над 20% повече на литър.
Увеличението на бюджета на Анкара с 1,12 трилиона лири бе одобрено от парламента в събота и следва други неотдавнашни повишения на данъците, целящи да укрепят държавната хазна. ДДС например бе вдигнат с два процентни пункта.
От 2018 г. насам лирата е загубила над 80% от стойността си, а през 2023 г. – над 28%, което доведе до повишаване на цените на широк кръг стоки – от горива до храни – на фона на зависимостта от вноса
Същевременно президентът Реджеп Тайип Ердоган, който си осигури нов петгодишен мандат на вота през май, обеща временно повишаване на минималната работна заплата и увеличаване на пенсиите.
След вота той назначи нови хора начело на икономиката в опит да възстанови доверието в нея. Бившите банкери от Уолстрийт Мехмет Шимшек и Хафизе Гайе Еркан поеха съответно Министерството на финансите и управлението на централната банка.
Хафизе Еркан от фалиралата First Republic – първата жена начело на централната банка на Турция
Неконвенционалният експеримент, който поддържаше изкуствено нисък основен лихвен процент въпреки високата инфлация преди вота, доведе до скок на инфлацията над 85% през миналата година и изчерпа валутните резерви на страната, докато политиците се опитваха да запазят лирата стабилна.
Новият икономически дует обещава ценова стабилност. Централната банка повиши основния си лихвен процент за първи път от повече от две години – от 8,5% на 15% – и се очаква да продължи да поддържа тази траектория, като постепенно затегне паричната политика.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
