Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
Когато чуят „мюзикъл“, много хора губят интерес и се отказват да гледат даден филм. Ако се чудите дали да отделите над 2 часа и половина от времето си за West Side Story („Уестсайдска история“) на Стивън Спилбърг, не се колебайте, защото това определено е една от топ продукциите на 2021 г.
Драмата по сценарий на Тони Къшър е адаптация на класическия бродуейски мюзикъл от 1957 г., който 4 години по-късно за първи път е адаптиран за екрана от Джеръм Робинс и Робърт Уайз. Филмът представя съвременен поглед над класическата пиеса на Шекспир „Ромео и Жулиета“, само че вместо враждата между родовете Монтеки и Капулети тук едни срещу други са две нюйоркски младежки банди.
„Ракетите“ са бели американци, чиито майки и бащи са алкохолици и наркозависими. Или още казано, групировката The Jets представлява изпадналите от обществото граждани на Ню Йорк, за които не остава нищо друго, освен да защитават територията си от имигрантите.
От другата страна на „барикадата“ застават „Акулите“, ръководени от лидера Бернардо. Те са пуерториканци, стигнали до САЩ в опит за по-добър живот. Там обаче срещат само тежък и нископлатен труд, враждебно настроени американци и полиция, която осъществява репресии срещу тях. Това, което държи имигрантите над водата, са големите им сплотени семейства.
Спилбърг очертава по страхотен начин контекста на събитията. Времената, в които се развива действието, са свързани с борбата на чернокожите и латиносите за по-големи граждански права, по улиците на Ню Йорк тече гражданска война, а властите опитват да провеждат социални експерименти между групите и да заличат това, което ги разделя – уви, невъзможно.
Двете враждуващи банди обаче имат и нещо помежду си, което ги обединява – танцът. „Ракетите“ и „Акулите“, освен че си организират боеве с бухалки, вериги и юмруци, се изправят в своеобразни битки на дансинга. Когато всеки от членовете на бандите покани на танц половинката си, времето сякаш спира и враждата е поставена на пауза.
Любовта обаче обърква всичко, нали? Така е и в „Уестсайдска история“ на Спилбърг. Младият Тони (в ролята: Ансел Елгорт) от „Ракетите“ се влюбва от пръв поглед в Мария (Рейчъл Зеглър) – сестрата на Бернардо. Тя също в него, но е невъзможно двамата да бъдат заедно, както Ромео и Жулиета.
Първият им танц и серенадите на Тони под терасата ѝ в пуерториканската част на квартала дават началото на война между „Ракетите“ и „Акулите“. Дори полицията не може да се намеси, за да предотврати трагичния край.
Спилбърг и Къшър са свършили страхотна работа в изграждането на образа на всеки персонаж. Героите са сложни и многопластови образи, които претърпяват постоянна еволюция от началото до края.
Тони е „пенсионирана“ ракета заради предишен побой, след който изтърпява пробация. Прекарал доста дни в затвора, той напълно е променил възгледите си за живота. Дали това обаче ще му е от полза?
Мария е класическият образ на млада имигрантка в САЩ в средата на миналия век. Красива бунтарка, която е изправена на кръстопът да избира между своите хора и любовта на живота си, и която плаща скъпа цена.
Много добра роля прави Ариана ДеБоз в ролята на Анита – съпруга на боса на „Акулите“ Бернардо. Тя трябва да е медиаторът между Мария и брат ѝ, да се грижи за семейството с усърдна работа и да понася най-големата тежест. Анита обаче отстоява принципите си и е един от най-силните образи.
Бернардо (Дейвид Алварес) е самонадеян „мучачо“, който обича да се бие с „Ракетите“ и да се боксира за пари, но няма търпение да се махне от Америка. Неговият противоположен образ е Риф от The Jets (Майк Фейст), който води бандата във всяка битка по нюйоркските улици.
Страхотно са изградени персонажите и на двамата аутсайдери в двете групи – Чино (Джош Ривера) и Anybody’s (Ирис Менас). Чино е влюбен в Мария, но Тони му я отнема, и това го тласка към действия, които не си е представял, че може да стори.
„Уестсайдска история“ е пълен със забавен хумор и закачки директно на испански език, което може да подразни някои зрители, но по този начин автентичността се запазва на 100%.
Ако трябва да се опише с една дума, West Side Story е красив. В почти всеки кадър има топли цветове, героите са с хубави костюми, музиката звучи зад всеки ъгъл на нюйоркските улици, а груповите танци са най-забележителният елемент във филма на Спилбърг. Сложната им хореография пленява и най-безчувствения зрител и го потапя в друг свят.
Много хора не обичат мюзикълите, защото се пее, вместо същото да се каже с прости думи. Точно в това обаче е изкуството – песента казва всичко, което не може да бъде изречено. В това отношение „Уестсайдска история“ прилича много на „La-La-Land“ и със сигурност би се понравил на феновете на драмата с Ема Стоун и Райън Гослинг.
Ненапразно филмът на Спилбърг има рейтинг от над 90% в специализирания сайт Rotten Tomatoes от 240 ревюта, а критиците от Variety и The New York Times го поставят в челото на класациите си за най-добри продукции на 2021 г. Определено за „Уестсайдска история“ ще се говори много в бъдеще.
Стивън Спилбърг планираше West Side Story да излезе преди година, но той бе отложен заради пандемията от Covid-19. Легендарният режисьор го посвети на баща си, който почина през 2020 на 103-годишна възраст.
„Не успях да го завърша навреме, за да може той да го види“, каза Спилбърг. „Много от младите хора не знаят какво е „Уестсайдска история“. Филмът ще им разкаже“.
Прочетете още:
Фаворитите за най-добър филм на "Оскари" 2022
"Булевард България" и LG препоръчват: Най-добрите коледни филми на 2021
"Булевард България" и LG препоръчват: Най-добрите спортни филми на 2021
