„Скъпи европейци, нямайте излишни илюзии – това не е местен конфликт, който ще приключи утре. Това е Трета световна война. А цивилизованият свят няма право да я губи, ако наистина се смята за цивилизован и независим“.
„Няколко пъти виждам как западни политици говорят за това НАТО да не се намесва в украинския конфликт. Не във „войната“ или „войната с агресора“, а в „конфликта“. Не съм изненадан“.
Това са думите на най-известния в момента украински писател Серхий Жадан. 47-годишният автор написа отворено писмо в немското издание Der Spiegel, с което обвини Запада за допуснатите стратегически грешки в поведението и отношението спрямо Русия още след анексирането на Крим през 2014. Той призова НАТО да използва всичко необходимо, за да спре бруталните военни действия на Кремъл, които нарича „геноцид“.
Серхий Жадан е роден през 1974 г. в Източна Украйна и живее в Харков – един от най-тежко бомбардираните градове от руснаците от началото на военната им инвазия на 24 февруари. Има докторантура по „Украински футуризъм“, а романът му „Изобретяването на джаза в Донбас“ е определен за Книга на десетилетието от BBC през 2014 г.
В отвореното си писмо авторът разказва за руската агресия в Харков, която заплашва живота на мирните граждани:
„Мои приятели бяха обстрелвани в четвъртък в Харков от руска ракетна система „Град“. Ракетата избухна на няколко десетки метра и удари автомобила зад тях. Ако се бяха забавили само няколко секунди, щяха да загубят живота си. Те не са войници, а млади артисти. Преди началото на войната правеха свои собствени изложби и се наслаждаваха на живота си като художници. След като руснаците нахлуха, приятелите ми останаха в града и станаха доброволци. Носят храна и лекарства, помагат на съгражданите си. Сега се намират под обстрел.
В момента всеки може да бъде убит в Харков. Руснаците хаотично и продължително продължават да бомбардират града, обстрелват жилищни обекти, училища, болници, детски градини. Ударите са непрестанни. Това е нашата реалност. Градът не се страхува, а продължава да живее. Само че сега този живот е под ракетните снаряди.
Харков е много близо до руската граница. Руските войски се появиха тук още в първия ден от войната и изглежда очакваха да завземат града много бързо и с малко кръвопролития. Танковете наобиколиха всички основни пътища около Харков, но бяха бомбардирани и подпалени.
Защитата на града се оказа доста ефективна – руските военни не могат да навлязат в него, а бойните групи, които все пак успяха да проникнат, бяха унищожени. Градът не се предаде и не загуби. Руснаците осъзнаха, че не могат да го превземат бързо и започнаха да атакуват чрез самолети и ракети.
Русия загуби огромен брой самолети над Харков. Сега те не могат да прелитат толкова често. Вместо това Москва бомбардира жилищни райони, сякаш иска да си отмъсти на Харков, че не се предава.
Градът продължава да функционира. Хуманитарната помощ пристига от цялата страна и цивилните граждани се евакуират. Ако оставим настрана постоянния звук от експлозиите, Харков може да те накара да се почувстваш така, все едно там се води нормален начин на живот. Въпреки това, не могат да се видят много минувачи по улиците, има и все повече разрушени сгради.
По обяд улиците са празни – гражданите на Харков се подготвят за комендантския час. През нощта периодите на тишина се смесват с мощните експлозии. Сирени, предупреждаващи за бомбардировки, звучат на всеки час. Предградието Салтивка, в което има предимно общежития, пострада най-много до момента – руснаците просто разрушават всичко с ракетите си. Имам приятели там, които едва избягаха от смъртта.
Сутринта говоря със свещеника и винаги го питам за ситуацията. Той отговаря „Всичко е много добре“. „Ще има ли служба в събота?“, питам го аз, а той отвръща: „Разбира се, абсолютно“.
Нямам представа как се представя войната в Германия (б.а. – и в чужбина), но няколко пъти виждам как западни политици говорят за това НАТО да не се намесва в украинския конфликт. Не във „войната“ или „войната с агресора“, а в „конфликта“. Не съм изненадан.
През последните осем години, от анексирането на Крим насам, често чувам жители на Германия, Франция или Швейцария да търсят други начини да нарекат случващото се - не с истинското му име. Например, не наричат Русия „агресор“ и Путин – „подлец“, не наричат войната в Донбас „Руско-украинска война“. Видях как Западните сили продължаваха да търгуват с Кремъл, изричайки красиви думи за „свобода" и „демокрация".
Не знам кога ще приключи тази война и каква цена ще трябва да платим за нашата победа, но искам да кажа няколко думи за колективната западна отговорност за всичко, което се случва тук. Преговаряхте твърде дълго и твърде безсрамно с виновниците за тази война. Дълго време се колебаехте между принципите си и удобството си. Позволихте на руската пропаганда да залее съзнанието ви с лъжи за "украинските нацисти" и "гражданската война в Украйна" или "социалния конфликт". Вие носите отговорност.
По мое мнение, след това, което руснаците направиха в Мариупол, Харков, Чернигов и други украински градове, няма как да има компромис с днешна Русия. Защото това не е война между руската армия и украинската армия. Това е война между руската армия и украинския народ. Това, което се случва, е геноцид. Руснаците съзнателно и систематично унищожават цивилното население на Украйна. Разрушават инфраструктурата, бомбардират училища, театри, музеи, църкви, жилищни сгради.
Това е разрушаване на украинския народ и руснаците ще носят отговорност за всичко. Но трябва да осъзнаем едно – градовете, които останаха лоялни към Русия дори след началото на 2014 г., страдат най-много. Техните граждани чувстваха, че принадлежат на Русия и опитаха да разграничат руския народ от Путин. В последните три седмици Москва направи всичко възможно, за да накара рускоговорящите украинци в източната част на страната да загубят всякакви илюзии за населението на Руската федерация.
Ние не сме убивани от една абстрактна фигура – тази на Путин, а от руски граждани, които идват тук с една единствена цел – да ни убият.
Кремъл може да продължава разпространението на глупостите за „денацификация“ колкото си поиска, но идиотските им лъжи губят всякакво значение, когато погледнете бомбардирания театър в Мариупол.
Скъпи европейци, нямайте излишни илюзии – това не е местен конфликт, който ще приключи утре. Това е Трета световна война. А цивилизованият свят няма право да я губи, ако наистина се смята за цивилизован и независим“.
"Kyiv Calling": Украинска група пресъздаде хит на The Clash и го превърна във военен химн
Ако Зеленски издържи още десет дни, това може изцяло да обърне войната
Властите в Мариупол: Русия е отвела над 4000 граждани отвъд границата против волята им
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
