Украйна разполага с всичко, за да се превърне в икономическа сила. Това е най-голямата по територия държава в Европа, с най-голяма площ обработваеми земи (42 млн. хектара), като 25% от световното разпределение на плодородния чернозем се намират на нейно разположение. 

Тя е сред петте най-големи износители на зърно в глобален мащаб за 2019 г., в топ 5 е по производство на царевица и картофи, на първо място е по производство на слънчоглед, слънчогледово олио и соя.  

Украйна е сред най-богатите държави по залежи на природни ресурси и е в топ 10 на световните производители на метали и въглища. Затова и стратегията на Кремъл за заграждане на държавата с военна мощ и откъсване на територии може да се разтълкува и като опит за завземане на ключов икономически актив. 

Това беше и един от резултатите след анексирането на полуостров Крим през 2014 г., който беше стратегически елемент от идеята на Украйна да намали зависимостта си от газови доставки от Русия благодарение на големите си залежи. Тогава украинското министерство на енергетиката оцени като загуба на 80% от петролните и газови си ресурси в Черно море. 

В продължение на години "Нафтогаз" беше принудена да спре разработването на едно от двете си най-големи находища - Юзовското - заради войната в Донецк.  

Независимо от внушителните си ресурси обаче икономиката на Украйна остава в незавидно състояние. 

Икономистът Адам Тууз показва данни от доклад на Международния валутен фонд, които показват, че Украйна е сред малкото държави в света с отрицателен икономически растеж при сравнение на данните от 1990 и от 2017 г.  

"Перманентната криза е нормата в Украйна", казва той, като цитира социолога Володимир Ишченко. Причините за дефицитите й могат да се проследят още от Брежнево време, но и са свързани с липсата на реформи в индустриалното производство и земеделието след 1990 г. 

Брутен вътрешен продукт на глава от населението в Украйна и няколко от постсъветските държави - Унгария и Полша изпреварват развитието на Русия още от 90-те, а относителният руски БВП е в застой от Кримската анексация от 2014 г. Дори Грузия, която също беше атакувана от руски войски през 2008 г., стои над Киев. Малко над нея е Беларус, в който Путин спокойно разположи мащабно военно присъствие от началото на 2022 г. 

Специалисти от Центъра по икономически и бизнес изследвания (Cebr) разглеждат два хипотетични сценария за развитието на украинската икономика, ако Русия не беше окупирала Крим и не подкрепяше сепаратистите в Добас. Първият сценарий е на евентуален нормален ръст на производството, какъвто може да се очаква без войната. Вторият сценарий е на евентуална стагнация в продължение на шестгодишен период. 

Икономистите стигат до извода, че конфликтът в Източна Украйна между 2014 и 2020 г. е довел до загубата на минимум 27 млрд. долара на година при негативния сценарий или 40 млрд. долара на година при оптимистичния вариант на нормален растеж. Оценката им за общите капиталови загуби за Киев след окупацията на Крим и унищоженията в Донбас е за 117 млрд. долара. 

Не само постоянната дестабилизация от Изток пречи на украинската икономика. 

Износът й разчита на металургичната индустрия и земеделието, но и в двата случая се виждат проблеми с производителността. 

През ноември 2019 г. се стига до рекордно ниско ниво на производство на стомана от обявяването на независимостта на Украйна заради политическата нестабилност, увеличаването на митата, проблемите с националната валута и геополитическите промени - свръхпроизводството на Китай и намеренията на ЕС да ограничавa вноса с висок въглероден отпечатък. 

Приходите от земеделския сектор също са относително ниски на фона на нивото в сравними европейски държави.

Около 30% от населението на Украйна все още живее в селски райони, а 14% от работната ръка е заета във фермерския сектор, показват данните на Тууз. 

25 на сто от земеделските площи все още са държавна собственост. Връщането на земите се случва чак през 2001 г. В продължение на близо 20 години е забранено на собствениците на ниви да ги продават - не само на чужденци, а и на украински граждани.

През 2021 г. Володимир Зеленски отмени мораториума върху търговията с 41 млн. хектара земя за местни физически лица (от 2024 г. пазарът ще се отвори и за юридическите лица), а законът за поземлената реформа е приет окончателно през ноември. 

В същото време Русия отново реши да напомни за себе си и сложи началото на масовата военна мобилизация по границата си с Украйна. 


Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

За първи път от 30 г. жена оглави правителството на Франция

Елизабет Борн - "работохолик", технократ и лице на социалната реформа на Макрон

Ще саботира ли Едроган разширяването на НАТО или ще го изтъргува?

Възможно е турският президент да поиска нещо срещу промяната на позицията си

Дигитализацията в университетите не може да чака

Целта на дигитализацията във висшето образование е да го направи модерно, достъпно, гъвкаво и по-ефективно. Това е процес, в който бизнесът и по-точно технологичните компании, трябва да застанат рамо до рамо с ръководствата на университетите

И Швеция тръгва към НАТО

Шведското правителство обяви решение да подаде кандидатурата си за членство в НАТО

Костов: При Станишев "Лукойл" спря да плаща данъци

Той посочи три начина, по който може да ѝ се противодейства

Слави Трифонов: "Продължаваме промяната" много често правят каквото си искат

ИТН изрази недоволство от липса на диалог с коалиционните партньори