Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
USM не тръгва от света на луксозния интериор, а от швейцарска работилница за метални изделия. През 60-те години на миналия век внукът на основателя кани архитект Фриц Халер да проектира новата фабрика и офисите на компанията.
Оттам се ражда и идеята за мебели, които да следват логиката на сградата - модулни, елегантни и сглобени от стоманени тръби, които захванати една за друга от метални сфери.
USM Haller
Първоначално системата е мислена за вътрешните нужди на фирмата, патентована е през 1965 г., а серийното ѝ производство започва през 1969 г. след голяма поръчка от Rothschild Bank в Париж.
Днес USM Haller е един от най-разпознаваемите продукти в европейския дизайн. От години обаче един германски бранд прави продукти "съвместими" с модулната система на USM Haller.
Спорът между двете компании мина през Европейския съд в Люксембург, за да стигне до Федералния върховен съд на Германия. Големият въпрос е може ли модулната мебел да бъде защитена от авторското право като произведение на приложното изкуство.
Казусът излиза далеч отвъд една марка и един производител. Ако съдът приеме подобна защита, това ще даде на компаниите, които стоят зад продукти с емблематичен дизайн по-силен инструмент срещу имитации и съвместими компоненти. Ако не го направи, пазарът за алтернативни части и сходни системи ще запази легитимност и ще се развие.
Къде свършва функционалният предмет и къде започва творбата?
Спорът е между швейцарската USM и германския търговец Konektra, който предлага компоненти и решения, съвместими със системата USM Haller.
Оригиналният производител твърди, че това не е просто търговия с допълващи и съвместими части, а навлизане в територия, която засяга самата идентичност на продукта. Затова компанията иска забрана и обезщетение.
Правният път дотук е показателен. По-долни съдебни инстанции в Германия стигат до различни изводи по въпроса дали системата има нужната оригиналност, за да бъде защитена като произведение на приложното изкуство. Именно заради това спорът стига до Люксембург, където Съдът на Европейския съюз трябваше да изясни какъв е стандартът за подобни обекти.
В решението си от 4 декември 2025 г. Съдът на ЕС казва, че за произведенията на приложното изкуство не се прилага по-строг критерий за оригиналност, отколкото за останалите произведения по авторското право. Това не означава автоматично, че USM печели делото.
Означава друго - че мебелите не могат да бъдат изключени по подразбиране само защото имат практическа функция.
Точно тук случаят става по-интересен и извън правните среди. USM Haller никога не е била обикновена мебел. Тя се ражда от архитектурна идея - как една система да се променя, без да губи своята форма и характер. От тази гледна точка претенцията на USM звучи логично: ако нещо е достатъчно разпознаваемо и достатъчно силно като визуален език, защо да не бъде разглеждано и като авторско произведение.
Тук идва и другата страна на спора. Модулните системи живеят от възможността да бъдат допълвани, пренареждани и разширявани. Ако авторското право се приложи твърде широко, то може да се превърне в инструмент не просто срещу копирането, а и срещу съвместимостта. Това вече е въпрос не само на дизайн, а и на пазарна свобода.
Сега германският върховен съд всъщност няма да решава просто съдбата на един доста скъп шкаф. Предстои да се разбере дали една от най-известните мебели на ХХ век ще остане преди всичко индустриален продукт с висока разпознаваемост, или ще бъде потвърдена и като творба, чиято форма попада в по-тесния кръг на авторското право. Решението ще се чете внимателно и далеч извън мебелния бизнес.
Нещо подобно се случи наскоро и в света на модата с Tabi на Maison Margiela. Формално това е обувка. На практика обаче split-toe силуетът отдавна е повече от функция - той е подпис, който прави модела разпознаваем от пръв поглед.
Наскоро луксозната френска марка спечели ключова съдебна битка за интелектуална собственост в Европейския съюз, след като успя да анулира седем регистрирани дизайна в ЕС, които, според решението, представляват имитации на емблематичната обувка Tabi shoe.
