Снимка: © Getty Images

Предсрочните парламентарни избори на 11 юли ще поставят нов рекорд с над 800 разкрити секции в чужбина. Има „опасност“ обаче машинното гласуване да пропадне заради прекратените преговори между ЦИК и фирмата доставчик на апаратите „Сиела Норма“

Това стана ясно от брифинг на групата към МВнР, отговаряща за изборите зад граница. Постоянният секретар на ведомството Иван Кондов съобщи, че заявленията за гласуване в чужбина към момента са над два пъти по-малко в сравнение с изборите на 4 април. Тогава бяха 80 хиляди, а сега – 37 хиляди.

„Може да се получи така, че с два пъти повече секции да не успеем да достигнем активността от миналите избори“, каза той и призова българите в чужбина да подават декларации, което би облекчило СИК, защото вписването на място отнема много време. От МВнР смятат, че причината за по-малкия брой заявления е, че много хора се завръщат от чужбина в България през месец юли или заминават за почивка на други места.

На изборите на 4 април имаше над 400 секции зад граница. След промените в Изборния кодекс и премахването на ограничението от 35 в страни извън ЕС, автоматично разкритите секции са 568. „Оттук нататък се наблюдава процесът на подаване на декларации, очаква се доста голям брой секции. Нашият анализ сочи, че ще се достигнат 800 секции“, каза Кондов.

„Това е много положителен аспект за нашите сънародници. Предполага се, че вече няма да има проблем с опашките, които се образуваха на предишните избори. ЦИК взе решение някои от големите секции да бъдат разделени на две или на три, за да бъдат облекчени условията, при които се гласува. Ако има струпване на много хора на едно място, ще им бъде посочена най-близката друга секция”, обясниха от МВнР.

На последните парламентарни избори беше отбелязан рекорд по избирателна активност в чужбина. По данни на ЦИК българите зад граница, упражнили правото си на глас, бяха 180 хиляди - с над 20 000 души повече от 2017. 

Къде колко секции ще бъдат разкрити?

Въпреки намеците от страна на българския посланик във Великобритания Марин Райков, че може да има съкратен брой автоматични секции, в Обединеното кралство и Северна Ирландия ще се разкрият най-много. Те ще са около 130, като само в Лондон се предвиждат 48. Рекордът до момента там е 58, отчетен през 2017 г.

В Германия имаше над 60 секции на 4 април, а сега се очаква да са 105. В Испания се увеличават от 53 на 65, а в САЩ – от 35 на 53. В Турция има подадени заявления за разкриване на 105-110 секции.

В Гърция те ще бъдат от 20 до 29, съобщиха от МВнР. Добавиха още, че в почти всеки град по крайбрежието в Северна Гърция летуващите българи там могат да гласуват, тъй като секциите са на „20 минути една от друга“.

Интересен е случаят в Молдова, където по същото време ще се проведат национални избори. От МВнР обаче отбелязват, че българите там са много активни и ще се разкрият секции в няколко населени места.

Министерството на външните работи има готовност да командирова 350 – 400 души за секциите в чужбина. Според тях – вотът зад граница ще струва над 7 милиона лева.

Какво се случва с машините?

На въпрос дали има възможност да се гласува с бюлетини въпреки промяната в Изборния кодекс, въвеждаща задължително машинно гласуване, от МВнР заявиха, че не искат да спекулират, а оставят ЦИК изцяло да проведе преговори с доставчика на устройствата „Сиела Норма“. Все пак признаха, че е „очевидно“, че има „опасност“ машинният вот да пропадне при провал в достигането на консенсус между комисията и дружеството, доставило 9600 апарата за вота на 4 април. Точно до провал се стигна малко по-късно през деня.

"Сиела Норма" отказва да достави още 1500 машини за изборите, защото иска 9 млн. лв. повече

В понеделник преговорите между ЦИК и „Сиела Норма“ продължиха. Комисията искаше доставка на допълнителни 1500 машини. Предлагаха цена от 6,5 млн. лв., но изпълнителният директор на „Сиела Норма“ Веселин Тодоров твърдеше, че фирмата трябва да получи над 15 млн. – заради по-малкото количество, съкратения срок за изпълнение и логистиката. Той обявил намерението си дружеството да не се съгласява за по-малката цена едва преди няколко дни, и то с sms до председателя на ЦИК Камелия Нейкова.

Отделно фирмата и комисията все още не са разрешили спора за пълното придобиване от страна на държавата на 9600-те машини от 4 април. ЦИК дължи пари на „Сиела Норма“ по договора от първата поръчка, сключен през февруари, и има срок да заплати на компанията до 25 юни.

На 7 юни от „Сиела Норма“ изпратиха писмо до медиите, в което обявяват защо предлаганите 6,5 млн. лв. няма да стигнат. Те твърдят, че в тази сума не се включва само доставката на 1500 устройства, а и ред дейности по поддръжка и обучение за провеждането на още минимум две гласувания – частичните местни избори през юни и президентските през октомври.

Според компанията – информацията, че искат 15 милиона лева само за машините, била „внушение“. В сумата от 6,5 млн. лв. се включвали още модифициране на софтуер за няколко следващи вота, конфигуриране и инсталиране на апарати, логистично осигуряване, техническо обслужване от 2400 техници по места и експерти в колцентър, техническа поддръжка и обучения. Затова цената се увеличавала.

„Забавянето на процедурата с всеки изминал ден води до повишаване на себестойността на устройствата и услугите, съответно – на крайната цена. Скоро ще достигнем до момент, в който, на каквато и да е цена, „Сиела Норма“ АД ще бъде в невъзможност да изпълни всички дейности по поръчката“, пише в писмото на компанията. Сега ЦИК трябва да вземе решение как ще гарантира машинния вот.



Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:

всичко от деня

Едно убийство между капките

У нас насилието в семейството не е обществена тема, а е рубрика в криминалната хроника

От Скарлет Йохансон до Наоми Осака: Най-влиятелните жени на 2021 г. според FT

Класацията на Financial Times отличи жените-лидери в политиката, спорта, бизнеса и изкуството

Френска шампионка по джудо стана жертва на домашно насилие - но съдът пусна партньора й на свобода

Вълна от недоволство във Франция след скандала с Марго Пино и Ален Шмит

Асен Василев обвърза членството в еврозоната със съдебната реформа

"С текущата съдебна система влизането в еврозоната ще бъде сравнително сложно"

ПП номинира Бойко Рашков за вътрешен министър, но позицията му е под въпрос

Партиите обсъжда още едно ново министерство - на индустрията

47 НС може да въведе изискване за Covid-сертификати

Никола Минчев: Трябва да е ясно, че каквото правило е въведено, трябва да се отнася за всички