Чешката държавна компания CEZ е поредната в Европа, която обяви, че завежда дело срещу руския газов гигант "Газпром" за едностранно нарушаване от негова страна на договорни отношения за доставка на природен газ за Чехия. Искът е заведен в Арбитражния съд в Женева и е на стойност 45 млн. долара, съобщиха от централата на CEZ в Прага.
Новината идва, след като правата си пред арбитраж потърсиха други компании. Сред тях са германските Uniper и RWE. Финландската Gаsum вече спечели заведения от нея арбитражен спор, въпреки че кремълската пропаганда разпространяваше друга версия за резултата от делото.
Мотивите на всички са подобни - едностранно нарушени договори за доставка на газ от страна на "Газпром", който след началото на войната на Русия в Украйна започна да спира горивото страни от ЕС.
През това време в България - една от първите държави, чийто газови доставки бяха прекратени от Русия , не само не се говори за арбитраж срещу "Газпром", но и прокуратурата тръгна по петите на тези, които отказаха да се съобразят с претенциите на руския президент Владимир Путин за нов начин на плащане - вече в рубли.
Преди ден стана ясно, че бившият министър на енергетиката Александър Николов, бившият шеф на "Булгаргаз" Любомир Йоцов и заместник на Николов в политическия му кабинет Данаил Георгиев са с подвигнати обвинения - за безстопанственост или престъпление по служба. Причината, според държавното обвинение - спрените доставки на газ ощетили държавния газов търговец с 88 млн. лв., твърди прокуратурата. Не "Газпром" обаче носи отговорността за това и последиците.
През миналата пролет руският газов гигант започна да спира доставките на природен газ по дългосрочни договори за "неприятелски страни" в Европа. За такива бяха обявени всички в ЕС - заради покрепата за Киев във военния конфликт, предизвикан от Москва. Газът спря, след като много от европейските държави отказаха да се съобразят с указ на президента Владимир Путин. Според него за руски газ може да се плаща само в рубли. В договорите на "Газпром" с купувачи обаче са записани други валути за разплащане - евро или долари, а промяна в действащи контракти може да има само ако страните по тях са съгласни.
Указът бе отговорът на Путин на наложените от ЕС санкции срещу Москва, част от които е изключване на руски банки от международния банков обмен.
В началото на април 2022 г. България отказа да се съобрази с шантажа от "Газпром" за плащания в рубли по дългосрочния договор за доставка на газ между "Булгаргаз" и "Газпром", който изтече в края на миналата година. В последните дни от април 2022 г. въпреки опита за авансово плащане за доставки във валутата по договор - долари - руската компания спря газа за България и отказа това и всяко следващо плащане.
Европейската комисия още тогава каза, че покупките в рубли от "Газпром" по дългосрочни договори, в които е записана друга валута, биха били нарушение на санкциите, наложени на Москва.
Действията на прокуратурата в България сега са в удивителен синхрон с политическото говорене на тема "Газпром", спрените през април доставки и последващите действия на редовното правителство на Кирил Петков за набавяне на природен газ в ситуация, в която страната бе почти 100% зависима от руския газов гигант (включително и заради забавения с години по времето на ГЕРБ интерконектор с Гърция и отказ на "Булгаргаз" страната ни да получава целия обем договорен газ от Азебрайджан по друга, съществуваща инфраструкрура до завършването на гръцката връзка - б.р.) Наложи се редовният кабинет да набавя газ на борсови цени и в ситуацията на дефицит в Европа, предизвикан от "Газпром".
Първият служебен кабинет на Гълъб Донев в лицето на енергийния министър и досега Румен Христов първо твърдеше, че "без Газпром не можем" и твърдеше, че ще възобновява разговори. Логично, не получи отговор от руска страна. Заговори се все пак и за арбитраж - само че от руската компания срещу "Бургаргаз", а не обратното.
От ГЕРБ пък твърдяха, че след прекратяване на доставките по договора, газът в България пак е бил руски, но купуван по-скъпо и чрез посредници. Именно сигнал в този дух от ГЕРБ към ДАНС и прокуратурата е в основата на обвиненията срещу Николов, Йоцов и Георгиев сега.
Само преди 5 дни на сбирка на ГЕРБ и бившият премиер Бойко Борисов заговори за арбитраж - но не от "Булгаргаз" срещу "Газпром" - както действат европейските компании след едностранното спиране на доставките по договори през 2022-ра, а в обратна посока. Пред съпартийци той обяви, че "Газпром" все пак нямало да заведе дело срещу България, защото руснаците са доволни, че са си продали газа по-скъпо и "нямат основание". Думите му на практика индиректно значат, че бившето редовно правителство е трябвало да се съгласи с условията на Владимир Путин за плащане в рубли: "Благодарение на тяхната политика ние платихме 30% по-скъп газ".
Всъщност "Газпром" вероятно няма да заведе дело срещу "Булгаргаз", както не е завел срещу никого в ЕС, но по съвсем друга причина - защото ще го загуби. Поне това е мнението на юристи с опит в бранша, такова беше и още когато руската компания спря доставките.
„Ако Русия предяви такъв иск пред арбитраж, тя ще го загуби. Русия е в нарушения на договора, сключен между „Газпром“ и „Булгаргаз“, тъй като „Газпром“ е отказал да доставя газ съобразно условията на договора, като се е опитала да го измени едностранно, което няма как да стане. Не виждам как би могло Русия да осъди България“, каза неотдавна адвокат Ангел Калайджиев пред bTV.
На този политико-прокурорски фон в България, в Чехия директорът на CEZ още преди месеци месеци коментира, че Русия е започнала енергийната си война срещу ЕС около година преди да нападне Украйна. Москва постепенно е ограничавала доставките на газ, за да останат полупразни европейските газохранилища. Още тогава Бенеш определи международния арбитраж като единствената възможна стъпка.
Прокуратурата обвинява бившия министър на енергетиката Александър Николов
Николов: България се използва за последен тест дали има път покрай санкциите срещу Русия
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
