Фестивалът в Кан винаги е бил притегателна точка за най-престижните нови филмови заглавия както от Америка, така и от Европа и Азия. 2022 г. ще се запомни с премиерите на блокбъстъри като "Топ Гън: Маверик" с Том Круз, биографичната драма "Armageddon Time" с Антъни Хопкинс и Ан Хатауей или "Елвис" с Остин Бътлър.
Между тях обаче бяха показани и два чисто нови сериала - рядка чест за този формат.
Първият от тях е "Ирма Веп" с Алисия Викандер в главната роля, режисиран от французина Оливие Асаяс. Премиерата му в Кан се случи малко преди да тръгне и по HBO Max.
Заедно с него беше показан и трисерийният "Esterno notte" от Италия, който разказва истинската история на отвличането и убийството на бившия премиер Алдо Моро от терористичната групировка "Червените бригади".
Интересното е, че "Ирма Веп" на Асайас дебютира за втори път в Кан. Първата прожекция се случва през 1996 г., като тогава режисьорът представя едноименния филм с Маги Чун в главната роля. Актрисата играе сама себе си в история, която разказва как границите между образа ѝ в реалността и във въобразения сценарий може да се размият до неузнаваемост.
Този път Алисия Викандер се превъплъщава в американска кинозвезда, която пристига във Франция в опит да потърси ново начало след разочарования в кариерата и личния си живот.
Както и в оригиналния си филм, така и сега Асаяс се старае не само да разкаже интригуваща история, но и да улови духа на времето в развлекателната индустрия и попкултурата.
Режисьорът на "Esterno notte" Марко Белокио (82 г.) също има силна връзка с Кан, като през 2021 г. той беше награден с почетна "Златна палма". През 1980 г. неговият филм "A Leap in the Dark" (Salto nel vuoto) печели на Мишел Пиколи и Анук Еме наградите за най-добри актьори от фестивала.
Спорът дали сериалите са "новото кино" или са просто поредният телевизионен формат, създаден за масова консумация, все още разделя творците.
"Дискриминацията" между сериалите, които могат да попаднат под радара на Кан, и всички останали популярни заглавия от каталозите на стрийминг платформите явно се подчертава и от селекцията на някои от тях в престижни кинофестивали.
Кан, например, кани само продукциите, които са създадени от утвърдени филмови автори. През 2017 г. на фестивала е излъчен първият епизод от трилъра "Top of the Lake: China Girl" на Джейн Кампиън, носителка на "Оскар" за режисурата на "Пианото" от 1994 г. и "Силата на кучето" през 2022 г. В главните роли влизат Елизабет Мос, Никол Кидман и Гуендолин Кристи (Game of Thrones).
В същата година в Кан е показан и "Twin Peaks: The Return" на Дейвид Линч.
През 2019 г. датският режисьор Никълъс Уиндинг Рефн излъчва двe части от криминалната си драма "Too Old to Die Young" на фестивала - и то не първите, а 4-ти и 5-ти епизоди от общо 10.
Разминаването между времето, което зрителите си отделят за кино и за сериали, е една от пречките за интегрирането на ТВ-формата в програмите на престижните филмови награди. Сериалът на Белокио за Алдо Моро например продължава общо 5 часа, ако се гледа без прекъсване. Но графикът не е единствената преграда пред "прегръдката" между Кан и стрийминга.
Гийермо дел Торо, който има няколко номинации за "Оскар" и две награди за режисура и най-добър филм за "Формата на водата", не смята, че сериалите заслужават същото внимание, което получава игралното кино.
"Помислете си за своя любим сериал. В него има много малко образи или моменти, които ще ви изненадат", казва той по време на дискусия в Кан преди дни.
Гаспар Ное обаче не е съгласен и дава добър пример: "Чернобил" например беше успех - дълъг филм с продължителност 4 часа".
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
