Короната не ѝ принадлежи в момента, в който се ражда - но историята избра Елизабет II да бъде запомнена като Кралицата, която цял свят ще разпознава.
Момичето, родено през 1926 г. в семейството на по-малкия син на крал Джордж V, не е начело на линията за наследяване на престола. Събитията, които не зависят от нейния избор, променят не само личната ѝ съдба, но и образа на британската монархия през 20 и 21 век - някогашната империя, в която слънцето никога не залязва.
Родната ѝ 1926 г. още не предполага за Голямата депресия, Холокоста, Берлинската стена, Кадифената революция, Арабската пролет. Не предполага за атомната бомба или за деня, в който човек ще стъпи на Луната.
В годината, в която се ражда Елизабет II, все още няма телевизия, пеницилинът не е измислен, никой не е чувал за интернет или за бебето в епруветка, за генетичните ножици, сателитните снимки, електронните пари и умните часовници.
Желязната завеса все още нe е паднала над континента. Мирът с цената на десетки милиони жертви все още не обединил Европа.
Големият брат, Лятото на любовта и Вятърът на промяната не съществуват като културни знаци. Brexit и Covid биха звучали като грешка на езика в обществото, в което израства кралицата.
Само 8 години преди тя да се роди, е приключила войната, която уж трябваше да сложи край на всички войни - и е унищожила последните илюзии за тази отблъскваща реалност.
На 14 години - в разгара на Втората световна война - гласът на принцеса Елизабет звучи по BBC с послание до над един милион британски деца, разделени от родителите си заради принудителната евакуация.
На 94 години - в разгара на пандемията - отново Елизабет II изпраща послание за съпричастност, утеха и надежда към милионите мъже и жени, преживяващи сами поредната глобална криза.
Първият премиер, който управлява Великобритания по време на нейното 70-годишно владение, е Уинстън Чърчил - човек, роден в епохата на кралица Виктория.
Лиз Тръс, на която Елизабет II възложи да състави кабинет наскоро, е дете на 1975-а, когато Виетнамската война приключва, Копола печели "Оскар" за "Кръстникът II", a Pink Floyd записват "Wish You Were Here".
Докато монархиите в Европа се разпадат или губят значението си, стоицизмът и дискретното постоянство на кралицата прави спойката между отдавна изгубеното минало и това, което предстои.
Когато бащата на Елизабет II - крал Джордж VI - поема управлението през 1937 г., го прави по неволя, след като неговият брат Едуард VIII абдикира от нежелание да изпълнява задълженията си като монарх.
Десетгодишното дете-престолонаследник пораства във времена на задаваща се катастрофа. На 18 години, Елизабет се присъединява към близо 200 000 жени, които участват в британските въоръжени сили, като знак за ангажимента ѝ към общите усилия за победа срещу Хитлер. Когато казваше "Ще се срещнем отново" в речта си по време на първия локдаун, кралицата говореше на поколението, което помни мобилизацията от войната и едноименната песен от 1943 г.
В армията служи и принц Филип - нейният съпруг, с когото прекарва 73 години от живота си и чиято загуба през 2021 г. сякаш постави началото на нейния край.
Първият син на кралицата - принц Чарлз - се ражда през 1948 г., последван от принцеса Ан (1950), принц Андрю (1960) и принц Едуард (1964). Семейна идилия, която кралските кореспонденти отразяват в онези години, е само привидна.
Разбирането на Елизабет II за дълг и чест е предопределено както от скандалите около личния живот и абдикацията на нейния чичо, така и от отговорността, която баща ѝ трябва да поеме в най-тежките моменти на нацията - отговорност, която отнема живота му без време. Стабилността на институцията винаги остава по-важна от всичко - дори ако това съсипва щастието на най-близките ѝ хора.
Едва на 26-годишна възраст Елизабет II губи баща си. Внезапната смърт на краля, който превежда Великобритания през Втората световна война с "Keep Calm and Carry On", настъпва на 6 февруари 1952 г., а на 2 юни 1953 г. се провежда коронацията на новата кралица.
Събитието е исторически момент - BBC излъчва церемонията на живо, а над 20 милиона души наблюдават как архиепископът на Кентърбъри поставя почти 300-годишна корона върху главата на Елизабет.
Кадрите от ритуала се разпространяват по цял свят. Фотографът Сесил Бийтън я снима на престола в Уестминстърското абатство - кралицата е облечена в мантия, а в ръцете си държи скиптър и сфера, така както са го правили предшествениците ѝ векове назад.
Останалото е история. 15 премиери на Великобритания (сред тях - три жени), 14 президенти на САЩ, 10 държавни глави на Франция и 9 канцлери на Германия се сменят в седемте десетилетия, откакто Елизабет II е кралица на Великобритания.
Собственото ѝ владение се промени драматично - с деколонизацията и еманципирането на все повече от нациите, на които е държавен глава, със следвоенната икономическа криза и болезнените индустриални реформи, с преоткриването на Лондон като световен финансов център, с оптимизма на 90-те, с глобализацията и с момента, в който Brexit сложи началото на нова ера.
В продължение на 70 години образът ѝ е иконичен символ. Тя е Нейно Величество. Тя е жената със забрадка, грейка и вълнена пола, която шофира джипа си сама. Тя е черно-бялата снимка на корицата на "God Save the Queen" на Sex Pistols. Тя е принт на Анди Уорхол. Тя е най-важното "момиче на Бонд". Тя е кралицата, която носи в чантата си сандвич с мармалад, за да го сподели с мечето Падингтън.
Както и да се променяше светът на Елизабет II, тя остана Кралицата. Завинаги.
Ако нашият сайт ви харесва, можете да се абонирате за седмичния ни нюзлетър тук:
