Абонирайте се за нюзлетъра на "Булевард България", за да получавате селекция с най-интересните теми на седмицата през погледа на нашия екип:
От години частният сектор чертае славно бъдеще на космоса, а една от най-широко обсъжданите и гръмки визии се върти около идеите за туризъм – било то чрез орбитални полети и хотели, или преживявания на по-далечни дестинации като Марс. Но ако космическата индустрия действително се е запътила към капитализация от 1 трилион долара до 2040 г., каквато е прогнозата на Citigroup например, в сектора място ще трябва да намерят много и най-различни предприятия.
Един калифорнийски стартъп с български корени – Varda Space Industries, дава заявка за участие в този перспективен пазар. Компанията залага на това, че големият бизнес в бъдеще ще зависи от сравнително невзрачни спътници, които ще прекарват дни или месеци в околоземна орбита, разработвайки фармацевтични, полупроводникови и други продукти.
В основата на компанията стои българинът Делян Аспарухов, който намира начин да осъществи бизнес идеята си в партньорство с бившия служител в SpaceX Уил Бруей.
Стартъпът има амбицията да управлява множество автономни „космически фабрики“ в орбита, способни да произвеждат чувствителни материали само в среда с нулева гравитация. Въпреки че това само по себе си не е новост, благодарение на дългогодишните изследвания на Международната космическа станция, все още никоя компания не е успяла да комерсиализира този похват.
Идеята може да не звучи особено привлекателно за хората, колкото туризмът, но залогът е голям, защото „производството всъщност е следващата голяма индустрия, която се комерсиализира (в космоса)“, казва Бруей, който е главен изпълнителен директор на Varda.
Varda стартира първата си тестова мисия тази седмица, когато успешно изпрати в космоса свой сателит на борда на ракета на SpaceX. Там, сред множество други спътници, бе и първото творение на компанията: 200-килограмова капсула, предназначена за провеждане на изследвания на лекарства в микрогравитация.
THE WORLD'S FIRST SPACE FACTORY HAS WINGS
— delian (@zebulgar) June 12, 2023
WE HAVE DEPLOYED TO SPACE!!!!
pic.twitter.com/NuQbsCIQnS
Ако успее, Varda се надява бързо да разшири дейността си, като изпраща редовно в орбита сателит, заредени с експерименти по поръчка на фармацевтични компании. Екипът се надява, че изследванията в крайна сметка ще му осигурят „златен билет“ – усъвършенстване на производството на лекарства в космически условия, което да гарантира устойчиви приходи.
Дали амбициозният бизнес план на Varda обаче е жизнеспособен, ще зависи от множество технологични и финансови въпроси.
Каква е идеята?
Визията на Varda е ясна: Капсулата на компанията се изстрелва със заложен на борда експеримент. След като се озове в орбита, спътникът започва да лети в космоса, прикрепен за допълнителен модул, осигуряващ енергията, задвижването и комуникациите.
Самият фармацевтичен или друг тип експеримент се извършва от прости бордови машини. Целта е да се създадат ключови компоненти на продукти в условията на микрогравитация. Ключовото в случаят е липсата на земното притегляне – изследванията вече са установили, че протеиновите кристали, отгледани в космоса, могат да образуват по-съвършени структури в сравнение с тези, отгледани на Земята.
Тези космически кристали могат да се използват за създаване на фармацевтични продукти, които човешкият организъм да усвоява по-лесно, или за създаване на лекарства с по-добро действие.
Примери за такива експерименти вече има, като активната съставка пембролизумаб, използвана в лекарството срещу рак на Merck, което компанията е изследвала на Международната космическа станция. Учените установиха, че с помощта на кристали, образувани в космоса, може да се създаде по-стабилен медикамент.
Първата мисия на Varda ще се съсредоточи върху изследванията на ритонавира - лекарство, традиционно използвано за лечение на ХИВ, но отскоро включено в антивирусния медикамент Paxlovid за борба с Covid-19. След приключването му инженерите на земята ще преценят дали да върнат капсулата на земята.
Мисията няма да е лесна. Varda ще трябва да докаже, че нейната роботика може да извършва тези експерименти от дистанционно. Разликата с подобни опити за космическо производство на лекарства е, че досега те са се провеждали на Международната космическа станция, под окото и намесата на хора там.
Предизвикателство пред технологията на Varda е и това дали ще издържи на сътресенията при изстрелването на ракетата. Не на последно място е и обратното приземяване: Връщането в атмосфера със скорост около 18 000 мили в час ще доведе до изключително висока температура и натрупване на плазма. Това се смята за най-опасния етап от всяко пътуване в космоса.
Бруей оценява шансовете за успех на този първи опит като „вероятно по-малко от 90%“.
По стандартите на космическата индустрия пътят на Varda до стартовата площадка е изключително бърз. Основана преди по-малко от три години, тя прерасна от идея в компания с повече от 100 млн. долара първоначално финансиране и безвъзмездни средства, с фабрика с площ 68 000 кв. м и сателит в космоса.
Заетите във Varda вече са близо 100 души.
Ръководителите на компаниите често напомнят, че стоят на раменете на гиганти, като заимстват технологии, които са разработени другаде, използват вече проправения път към космоса от SpaceX и си служат с експертиза от НАСА. „Всяко парче от пъзела във Varda е правено и преди“, казва Бруей и дава пример с обратното връщане на капсулата в космоса и вече тестваното производство на медикаменти на МКС.
Самият Бруей е прекарал около шест години в SpaceX, включително е работил по капсулата Dragon на компанията, която сега редовно превозва хора и товари до и от орбита.
Българските корени
Другият съосновател на Varda е българинът Делян Аспарухов, който е и неин президент. Всъщност идеята за фармацевтичното производство е негова, а ролята на Бруей е свързана конкретно с космическата експертиза.
Аспарухов е партньор в Founders Fund, организацията за рисков капитал, основана от съоснователя на PayPal и партньор на Илон Мъск – Питър Тийл.
„Мислех за тази идея около производството в микрогравитация в продължение на почти десетилетие“, разказва Аспарухов пред CNN.
Така през 2020 г. той вече е на етап, когато търси партньор за бизнес начинанието си. Към онзи момент изстрелването на сателити в космоса вече се случва по-бързо и по-евтино от когато и да е било. И моментът за ново начинание е повече от добър.
Обръща се към няколко души, работили в SpaceX, но името на Бруей оглавило листата му. Varda е създадена малко след като двамата се срещат през лятото на 2020 г.
Първоначално визията на Аспарухов е много по-широка от фармацевтичните продукти. Той си представя, че в космоса ще се произвеждат и други неща – например оптични влакна и полупроводници, за които също могат да се получават материали с по-добро качество от тези на земята.
Но тези бизнес планове засега остават на хартия. Фокусът пада върху фармацевтичните продукти, които хем са ценни, хем вече имат голям пазар на Земята.
Досега компанията е похарчила около 40 млн. долара за разработки. Varda разполага с достатъчно парични средства, за да финансира поне първите си четири мисии, дори ако те се провалят, казва Аспарухов.
„Мисля, че ако нямаме успешна мисия през първите четири, откровено казано, не заслужаваме да имаме космическа компания повече“, казва Бруей.
